Ковидиоти срещу Антиваксъри

Мачът Ковидиоти срещу Антиваксъри предстои. Тъжен мач без победител.

    Нека приемем, че един ден малоумието ще победи и всички ще станем еднакви. Еднакви като роботи. Сиви роботи. Всеки от нас ще следва заложената му програма, и като си изчерпи ресурса, ще бъде освободен. Да. Не ви ли звучи симпатично? Без живот и смърт, а с усвоим ресурс и освобождаване. Но до тогава…
    Трябва да минем през етапа на дехуманизацията. Да се намразим такива, каквито сме – несъвършени и чупливи. А за да се намразим, трябва да станем страхливи. Не като зайци, което се страхуват от лисицата, а страхливи като хора, които се страхуват един от друг.
Ами постижимо е. Направо си е тренд. Дори е препоръчително, да не кажа задължително.
И аз не съм по назад. Ужасен съм.

Ужасява ме разделението на хората на Ковидиоти и Антиваксъри.

Ей така, с лека ръка едните определят другите като ковидиоти или антиваксъри. Нещо като агитки на отбори. Но най-лошото е, че щеш-нещеш ако си отвориш устата по темата те зачисляват или в агитката на ковидиотите или на антиваксърите. Тук място за мисъл няма. Има упреци и злоба. Бяло и черно.
    Всъщност и двете агитки имат своите аргументи. Ковидиотите получават оргазъм при споменаването на локдаун. Намират го за спасение. Намират всякакви правителствени репресии и безумия за редни. В техните очи антиваксърите се държат като стадо самоубийци. По-лошо – самоубийци, които ще убият и тях. 

    Антиваксърите пък имат нетърпимост към рестрикциите. Намират ги за безсмислени и определят ковидиотите като промити мозъци, вестители на нов световен ред, в който всеки без маска трябва да се беси на улицата.
    Но замисляйки се, техните страхове са породени от едно и също нещо. И двата вида искат сигурност. Едните искат сигурността, която им се предлага. Официалната сигурност.  Другите искат сигурността, но лишена от официалните лампази, защото за тях това не е сигурност а поредната манипулация. Антиваксърите не вярват в думите на никакъв щаб, министър или ако щеш председател.

Не вярват в безопасността на ваксините

и са прави, защото и самите производители не вярват в тази безопасност. Иначе нямаше да се подписват тези съгласия.
    Ох, някой подписвал ли се е, когато са му били тетанус? Или ваксина против коклюш?  Така де. Недоверието е оправдано. Освен това лъжите от тази посока текоха като река през последната година.
    Противопоставянето е жестоко. Стръвно. Започва да е грозно. Никой няма да победи. Никой няма да получи спокойствието си. И така, докато станем роботи. Сиви и еднакви. Без право на мнение, без притежания, без страхове, без...

Последвайте канала на

Емил Йотовски

3934 0