Жените по-често са на първа линия по време на пандемията

08 март 2021 18:03
305
2

Все още нито една страна в света не е постигнала напълно равенство и овластяване на жените и момичетата. Жените на всички континенти са изправени пред редица предизвикателства, някои от които възникват в последно време. Какви са социалните и икономическите последици за жените една година след началото на пандемията от COVID-19.

Всичко по темата:

Епидемията коронавирус (COVID-19) 33060

По данни на Европейския съюз жените са в по-голяма степен изложени на риск от заразяване с коронавирус поради тяхното непропорционално високо представителство сред персонала на първа линия в основните сектори по време на настоящата криза - три четвърти от заетите в сектора за оказване на грижи са жени.

Европейската агенция по лекарствата посъветва да се избягва руската ваксина

По-голямата част от персонала, предоставящ основни услуги в блока, са жени, включително 76% от здравните работници, 82 на сто от касиерите и 93% от работещите в сферата на грижите за деца и учителите.

„В някои райони над 90 процента от персонала, работещ с болните, са жени. В лечебните заведения, като касиери в супермаркетите, полагане на грижи за възрастните - там е нежният пол. Жените се героите на тази криза. И следователно те заслужват по-добро заплащане и прозрачност при формиране на заплатите. Те заслужават водещи места в политиката и компаниите. Това женско лидерство в живота трябва да е оценявано и добре заплатено. За това обаче е необходима много работа. Що се отнася до жените и пазара на труда - безработицата драстично расте в несигурните сфери, в които те са заети. Това извежда на преден план нуждата от равенство между половете за всички финансови инструменти на Европейския съюз, които се вливат в националните икономики”, заяви председателят на парламентарната комисия по равенството на половете Евелин Регнер, предаде БНР.

Кризата, породена от COVID-19, засяга жените и мъжете по различен начин и откроява, а в някои случаи и задълбочава, съществуващите неравенства между половете - мнение, което се подкрепя и от първия еврокомисар по равнопоставеността Хелена Дали. „Очевидно е, че COVID кризата доведе до усилване на съществуващите отдавна неравенства между жените и мъжете. Напредъкът от последните години в сферата на половото равноправие е заплашен. Затова трябва да гарантираме, че нуждите и перспективите пред жените са акцент в европейския фонд за възстановяване”, посочи Дали.

Хелена Дали представи миналата седмица предложение за равно заплащане на жените и мъжете за еднакъв труд. Сред мерките за прозрачност е въвеждането на задължение за големите дружества да съобщават разликите във възнагражденията на двата пола. Целта е изравняване на заплащането между мъжете и жените в Евросъюза, като разликата в момента е около 15 процента по-високи заплати за представителите на силния пол. Подобно законодателство вече съществува в Германия, Испания и Финландия.

По време на пандемията се наблюдава тревожно нарастване на домашното насилие. Но и преди нея всяка пета жена в Европейския съюз е била жертва, а по време на пандемията броят им се е увеличил поне с 30 процента. Около 50 жени на континента губят живота си всяка седмица вследствие на домашно насилие. Мерките за изолация затрудняват достъпа до помощ. В същото време в интернет се увеличават тормозът и насилието, основано на пола.

„Тази година ще предложим ново законодателство за борба срещу насилието над жени. Това се превърна в още по-неотложен въпрос заради блокадите. Да се живее без страх от насилие е основно човешко право и трябва да осигурим адекватна защита за всички жени в европейските страни - както в реалния живот, така и в интернет пространството, и особено вкъщи. Освен това жените трябва да са в центъра на възстановителния план за всяко правителство. Три жени - д-р Аслам Туречи, професор Сара Гилбърт и д-р Кизмекия Корбит, чиито имена вероятно не сте чували, но им дължим много. Те са три учени от Германия, Великобритания и Съединените щати, забележителни жени, които са ръководили екипи, разработили първите три ваксини срещу коронавируса”, заяви Урсула фон дер ЛайенУрсула фон дер Лайен – германски лекар и политик (по баща Албрехт). Урсула Гертруда Албрехт е - председател на Европейската комисия.

Разликите в заплащането, пенсиите и полагането на грижи между жените и мъжете са важни фактори за феминизирането на бедността. В сравнение с мъжете, жените обикновено прекарват 13 часа повече на седмица в безвъзмездно полагане на грижи и извършване на домакинска работа.

Миналия месец китаец беше осъден от бившата си съпруга за годините неплатена домашна работа, която тя е свършила, и трябва да й изплати компенсация. Тази година в азиатската страна влезе в сила нов Граждански кодекс, според който разведени двойки за първи път имат право да потърсят компенсация, ако са имали повече отговорности вкъщи. Какви обаче са амбициите на Европейския съюз?

Урсула фон дер Лайен: ЕС може да блокира експорта и на други доставки на ваксини за трети страни

„Пандемията води и до големи възможности - например да преосмислим това, което искаме да постигнем - да построим едно по-справедливо общество. Няма да имаме дигитален преход или зелен преход, ако нямаме равнопоставеност между половете. И точно заради това по време на преговорите за многогодишната финансова рамка настояхме равенството на половете и аспектите, свързани с пола, да бъдат основен приоритет в седемгодишния бюджет на Европейския съюз. Наш дълг е да гарантираме, че насилието срещу жени ще е престъпление, което ще се наказва, независимо къде се случи в Европейския съюз. Трябва да се ангажираме всички страни членки на блока да ратифицират Истанбулската конвенция и това не е абстрактен въпрос. Той има влияние върху това какви сме ние и какви искаме да бъдем”, обясни Давид Сасоли63-годишният италианец Давид Сасоли е новият председател на Европейския парламент. Той е бивш - председател на Европейския парламент.

Въпреки, че изминаха повече от 25 години от приемането на Пекинската декларация на ООН, посветена на правата на жените, равенството между жени и мъже далеч не е факт. Индексът на Европейския институт за равенството на половете за 2020-а показва слаб напредък - коефициентът за Европейския съюз е 68%, като 100% се равнява на пълно равенство, а показателят за България е под средния за блока - 59,6 на сто. С това темпо жените в Европа биха се радвали на пълно равенство най-малко след 60 години.