Будители ли са учителите, които отказват ваксини?

Този въпрос задава пред novini.bg дългогодишния училищен психолог и семеен терапевт Иван Игов. С него разговаряме затова как дългата изолация и дистанционното обучение се отразяват на учениците и какви са пораженията върху психиката на някои от тях. Както и за нежеланието на повечето преподаватели да се ваксинират.

Иван Игов пред novini.bg: Изолацията не спира насилието сред учениците, то е в социалните мрежи

Пост травматичният синдром както при родителите, така и при децата, е налице, но за подрастващите е трудно да се намери такава статистика, защото знаете, че подобни данни не са публични. Ако е вярно, че случаите на домашно насилие са се увеличили с 1/3, то със сигурност в това число са и посегателствата над деца.

Агресията между децата нарасна,

откакто те учат в домовете си, защото някои от тях са свидетели на насилническо поведение вкъщи по цял ден. По-малките деца по-лесно понасят изолацията и дистанционното обучение. Останалите, които са в пубертетна възраст, ние виждаме постоянно по улиците, парковете и т.н..При различните деца има засилване на различни симптоми - нарастване на страховете, на неувереността, която по принцип в пубертета е голяма, затварянето в социалните мрежи, игрите на компютъра и т.н.. В този обстановка няма как всичко, което се случва при родителите да не рефлектира и при децата.

Аз съм против масовото връщане в училищата,

особено в по-големите школа, в които няма как да се спазва дистанция не само в час, а и в междучасията. Някакво решение е едни класове да посещават часовете, а други не. В малките училища директорите трябва да вземат решение за присъственото обучение. Голяма е опасността за учителите, които в по-масовите училища са изложени на огромен риск от заразяване. Винаги съм ги защитавал, но не ги разбирам напоследък, защото не са малко онези, които отказват да се ваксинират. Заплатите им бяха вдигнати почти двойно, но това не може да е реална отплата за всеотдайността и труда им. Въпреки всичко съм леко разочарован от онези от тях, които станаха сериозни конспиративни проводници на всякакви теории против ваксините. Близо 100 преподаватели починаха от вируса, въпреки това голяма част от останалите не пожелават да се ваксинират. А нали точно те са будителите, те трябва да са отворени към откритията и новостите в света. Защото учителят не е само възпитател, той е и пример, и лидер.

Децата пренасят вируса вкъщи,

така както си го обменят помежду си. Аз смятам, че трябва да се даде по-голяма свобода на директорите да решават дали и какво да се направи в училищата. Моето мнение е, че в малките училища децата трябва да се върнат към присъственото обучение. В големите обаче, не. Защото последствията са страшни. Аз вече се срещам с деца, които са травмирани, имат чувство за вина от това, че са занесли заразата вкъщи. Това е по-силен проблем, отколкото изолацията.
Ние сме известни като най-големи оплаквачи, според всякакви класации, но като имаме възможност да си решим някой проблем, постъпваме ирационално. И какво! Ще чакаме да дойде Годо ли? Все чакаме някой да дойде да ни оправи проблемите, да вземе решение вместо нас и така...
Нека да се вземем в ръце и да спрем тази постоянна агония.
 

Последвайте канала на