"Галъп": Обществото още дава кредит на доверие към мерките за справяне с COVID-19 у нас

Отчита се също, че обществото обаче намира и съвсем реални проблеми и хаотичност.

Обществото ни още дава кредит на доверие към мерките за справяне с короновируса у нас и по-скоро ги оценява добре в сравнение с положението в много други страни, коментират от "Галъп интернешънъл" след поредния бърз телефонен сондаж за коронавируса, проведен между 12 и 15 ноември сред 810 души. Това вероятно се дължи и на известната либералност на тези мерки, както и на усещането, че част от паниката се натрапва излишно, отбелязват анализаторите.

Общо 54 на сто са по-скоро несъгласни (29,5 на сто) или напълно несъгласни (24,5 на сто). Оценката е чувствително по-ниска от началото на мерките през март - когато навсякъде по света имаше рекорден ръст в доверието към властите, свързан и с високите страхове. И сега обаче явно обществото е склонно донякъде да отделя темите "политика" и "коронавирус" и оценките за правителството по темата с коронавируса са балансирани, за разлика от негативните политически оценки, посочват от "Галъп".

Персоналните оценки са по-добри от оценките на институциите, затова и малко повече са онези, които смятат, че Бойко Борисов ще се справи с кризата - близо половината запитани мислят така. Близо 40 на сто обаче са на другото мнение. Тук вероятно роля играе и обществената надежда самият ни народ да се справи добре - която няма къде другаде да се проектира, освен върху текущия управленски връх, коментират от "Галъп". Според данните 6,9 на сто казват, че вече са загубили работата си вследствие на кризата, а други 4,3 процента намират непосредствена опасност за загуба на работа. Има 18,6 на сто, които не са без работа, но доходите им са силно намалели, а 15,6 процента очакват намаляване на доходите, макар и да остават на работа.

По традиция надделява умерено-тревожната реакция, отбелязват от "Галъп", като припомнят, че преди седмици обаче имаше и белези на поляризация - двете крайни опции като че ли увеличиха тежестта си. Сега личи малък ръст на тревогата - пренебрежителната крайност като че ли губи позиции, а крайно тревожната реакция като че ли расте, отчитат анализаторите и допълват, че следващи вълни на сондаж ще покажат евентуално дали ще има задълбочаване на тревогата. В средата на ноември няма съществена промяна спрямо предходната вълна на сондаж - общо 44,4 на сто са напълно съгласни (15,5 процента) или по-скоро съгласни (26,9 процента), че правителството се справя добре със ситуацията с коронавируса, съобщи БТА.

При 45,1 на сто пандемията не е повлияла и няма очаквания да повлияе. Има и 7,4 на сто, които твърдят, че доходите им дори са се увеличили в последните месеци. Има и малък дял колебаещи се. Това пък са симптоми, които може би показват, че икономическата картина у нас не се възприема чак толкова зле, на фона на перспективите, които се очертаваха през пролетта, например, отбелязват анализаторите. 76,5 на сто споделят мнението, че системата е можело да се подготви по-добре в летните месеци. Това мнение натежава, макар че сериозно е и мнозинството (65,5 на сто), което оценява факта, че здравните власти полагат сериозни усилия и загриженост. 76,2 на сто споделят страх, че евентуално няма да могат да разчитат на здравната система при нужда - няма положителна промяна спрямо сондажа от преди две седмици.

Според данните идеята за даряване на плазма се оценява високо. Много положително я приемат 29,8 на сто, а по-скоро положително - 43,4 процента. Така общо 73,2 процента са положително настроени - срещу 11 на сто по-скоро негативно настроени и 9,7 на сто много негативно настроени. Времето ще покаже дали този признак на обществена солидарност ще се разпространи на практика сред широки обществени слоеве, отбелязват от "Галъп".

Фактът, че това мнение и сега се споделя в мнозинство, е показателен, че обществото у нас възприема толерантно мерките, които се вземат, смятат анализаторите, като допускат, че това вероятно се дължи и на известната толерантност на самите мерки. По познатата от училище шестобална скала, оценките за различните институции в коронакризата са около "добър", като закономерно те са по-високи при медицинските власти и по-ниски - при администрацията.