Неолиберални олигофрении

Американската филмова академия въвежда нови изисквания към претендентите за Оскарите. Филмите, които ще се състезават за наградата, вече ще трябва да представят доклад за наличието на разнообразие в техния актьорски състав и екип. 
    

Ако това ви звучи нормално не четете нататък.
    Така! За да отговаря един филм на критериите на филмовата академия трябва да е приютил гей, цветнокож и инвалид. Нищо толкова страшно? Нали? 
    

Смешно, но чак пък страшно?
    

Сега си представете, как на Леонардо да Винчи му налагат (тази богата гад Чезаре Борджия) да нарисува Мона Лиза, която трябва да е или гей или цветнокожа или инвалид. Но най-добре да бъде и трите. И ако маестрото пита защо, защото така е решил Чезаре и толкоз. И ако Леонардо се опъне и откаже и започне да се обяснява, че това ще прецака изкуството, Чезаре да му отреже субсидирането.
    Моля, сега си представете и екранизация на „Тримата мускетари“ със задължителен гей, цветнокож и инвалид и ще разберете, че четете един смешен текст. Но да оставим класиката. Това значи ли, че всички бъдещи сценарии за филми ще бъдат пречупени, повтарям пречупени, през изискването – гей, цветнокож, инвалид? Ако искаш да направиш филм за извънземни? Трябва ли да имаме извънземен гей? Да не говорим какъв цвят на кожата имат извънземните, ако въобще имат кожа. Или за научната фантастика ще има допълнителни членове и разпоредби?

Филм с българско участие е големият победител на "Оскар" 2019
    

Смешна лудост!
    

Лесно може да заменим неолиберализъм с фашизъм. Тогава ще трябва да направим филми за щастието в концлагерите. Ще подчертаем, че там са провеждани медицински експерименти, довели до сериозни научни открития. Ще се вглъбим в отношенията -пазач- концлагерист. Любов. Скрита страст. Нищо че в тези пансиони доста хора са убити. Ще ги представим като процент от общия брой на хората на земята и ще звучи безобидно. Ще вземем няколко интервюта, в които концлагеристи обясняват как преди това са живели лошо, а там добре. Как преди това са били гладни, а в лагера са получавали супа. 
    И най-важното! Как работата ги е направила свободни!
    

И така… Само замених неолиберализъм с фашизъм и по този сценарий направихме един въображаем филм достоен за фашистки Оскар.
  

 Ами същото е и вече започва да не е смешно. 
    Чудя се какво ще бъде това осакатено бъдещо киноизкуство което ни го готвят? Изкуство ли, пропаганда ли? Да плачеш ли, да се смееш ли?
    А сега нека си представим, че в едно по-добро утре, направо най-доброто утре, ще можем да направим кинофилм само ако в главната роля играе олигофрен. И режисьорът да е олигофрен. Операторът – също. А най-добре всички, както и цялата публика да е от олигофрени. И така цяла една година всички филми да бъдат от и за олигофрени. 
    Само се притеснявам, че тогава трябва да търсим спешно подобаващо решение за олигофрените гейове.
    

Последвайте канала на

Емил Йотовски

4860 0