Приключенията на Малечко Гласоподавателчко в омагьосаната гора

… из цялата гора плъзнали. И почнали да ѝ гризат листата и да фърчат наоколо. Страшна работа.

- Гледай, банани през лятото! Какви ли още чудесии са измислили на тоя свят, докато съм спал?

- Яла тука бе! Щи счупъ глъвъта!

Тая приказка изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

На вещицата обаче някой ѝ сипал антифриз в кафето и тя най-после се гътнала. Вечната зима, дето тя наложила с магия над гората, се разнесла.

Ако не друго, то поне калинки имало много в гората.

Дошла пролетта.

Единият казал:

И нямало вече къде да се ходи—дошло време Малечко Гласоподавателчко да се събужда. Станал той, измил си очите, издухал си носа, плеснал се по челото и си казал:

И така завършва нашата история, мили деца. Съществото се върнало обратно в пещерата си и пак заспало. Днес няма и след вече от него, а в гората останали само гъбарите и калинките.

КОНЕЦ ФИЛЬМА

Малечко Гласоподавателчко се ядосал и нападнал гъбарите, таман а-ха да ги прогони, дошъл горският и му казал, че няма право да напада беззащитни гъбари и да ги тормози. Даже му написал глоба.

Опоскали гората. Останала гола. И понеже нямало сянка вече, сухите треви и съчки лесно се запалили от слънцето. После дошла тройната… това… Триглавата ламя.

Съществото гледало как някои от калинките ставали много корпулентни, наедрели и накрая станали хищни калинки. Станали калинки стръвници.

Съществото сериозно почнало да обмисля да смени гората и да се премести в някоя по-така гора. Ама си викало, че има време, да не бърза сега!

Та Малечко Гласоподавателчко се кротнал.

Това били гъбарите. Те били синове и племенници на злата червена вещица от Изтока. И носели много ланци и явно били спортисти, щото носели екипировка за бейзбол, но пък повечето били с опит в борбата.

___________________

„Поне се отървах от гъбарите“, помислил си Малечко Гласоподавателчко, ама нямал много време да се зарадва, щото калинките почнали да изнасят каквото останало от дървения материал на гората, а се носели слухове, че някои от горските животни, дето се оплаквали, не ги намирали повече никога. Ама кой да ти каже?

Имало едно време една омагьосана гора. В нея живеело митичното същество, което другите приказни герои нарекли Малечко Гласоподавателчко. Това същество обаче спяло дълбок зимен сън в една пещера, омагьосано от злата червена вещица от Изтока. И всеки път, като тръгнело да се буди, тя го приспивала наново.

И бившият принц казал на Малечко Гласоподавателчко, че за осем‘стин дни ще го оправи. И го оправил и за по-малко дни. Даже няколко пъти. Обещал му и да напъди гъбарите, ама после Малечко Гласоподавателчко го видял да седи на една маса с тях. По-лошото било, че бившият принц на бял кон отворил една торба и от нея като наизлезли едни калинки…

И те почнали да правят квот си искат. И като почнали да се появяват пак гъбарите – кой от Дубай, кой от Москва, кой на местна почва, стари гъбари в нови дрехи, съществото съвсем оклюмало, нямало вече какво да прави и с гората, и с гъбарите, и с тая тъпа приказка, дето никой не го питал иска ли да участва в нея.

Малечко Гласоподавателчко се изплашил и побягнал обратно в бърлогата си в пещерата, но гъбарите били от тия, дето не се притеснявали да влизат в чуждите бърлоги. Влезли вътре и му казали, че им дължи еди-колко-си мед и гъби на месец, иначе ще заспи не зимен, а вечен сън.

Накрая на съществото Малечко Гласоподавателчко съвсем му писнало и установило, че гората вече ставала за живеене само за гъбари и калинки, ама се поогледало и установило, че самото то вече е остаряло и нямало накъде да ходи, та се кротнало и им теглило по една там на всичките – да правят квот искат.

През това време гъбарите му приватизирали гората и я нарязали на дървен материал. „Лоша работа“, помислило си съществото, наречено Малечко Гласоподавателчко, „ама кво да се прави – тия имат пушки и по мобифоните се обаждат за подкрепление, а и от министерството са им приятели“.