Румен Гълъбинов пред novini.bg: Свалете ДДС на храните и лекарствата - стават по-евтини и хората ще купуват повече

Разумно ли харчим общите ни финансови средствата за преодоляване на кризата, заради пандемията от Ковид 19 - питам икономиста Румен Гълъбинов след заседанието на кабинета по тази тема отпреди дни. Според независимия експерт- икономист има начини и средства за финансиране, които държавното ни управление може да направи, за да подпомогне своите бедни, богати и средно богати поданици.

В момента се намираме в безподобна криза, която е комбинация от икономическите и финансовите проблеми в държавата ни от една страна, и от друга - пандемията от коронавирус. Много е важно да отбележа, че очакванията са нашият БВП да спадне с близо 15 милиарда за 2020 година или в конкретно изражение това да стигне до 12% на годишна база. От тази гледна точка е много важно 

да се събудят трите основни източника за растеж на икономиката - вътрешното потребление, износа и инвестициите.

Последните две са зависими от нашите външноикономически партньори, които са от Западна Европа и основно от Еврозоната. За полугодието се вижда, че БВП на Еврозоната спада повече, отколкото това става у нас. Тук имаме пад от 8,2% на тримесечна база, докато там нещата отиват на снижаване с 11,9%. Всичко това означава, че вносът и износът у нас ще се случват с по-бавни темпове. Затова първостепенно значение за иконоката ни има вътрешното търсене и потребяване. Ясно е, че хората по време на кризата свиват своите разходи, но точно заради това държавата трябва да напъти финансови ресурси натам.

Преимуществено трябва да се насочат финанси към стимулиране на вътрешното търсене

и това може да стане като си прегледаме отново програмите, да се види кои могат да се удължат до края на годината - например тази 60:40 за запазване на работните места и стабилизиране. Да се предвидят средства за обезпечаването на този план. Да се ревизират и останалите програми, особено безвъзмездните, за финансиране на малкия и среден бизнес. Важна е държавната помощ по тези планове, също и да се облекчават процедурите по тях. Много фирми са кандидатствали по тези и по кризисните програми, но поради тромави и неефективни процедури още не са получили нищо. Вратата за тези възможности трябва да е толкова ширико отворена, че да се класират повече дружества за подпомагане.

Важно е да се увеличават соцалните плащания

и не може вече да съществува досегашния праг на бедност у нас, който е 363 лева. Ако го вдигнат до 420 лева например, доста повече хора ще могат да получат права за социални помощи. Нужно е също така отново да се помисли дали не е възможно до края на т.г. минималната пенсия да стане 300 лева. Пенсионерите са най-голямата група потребители на масови стоки, повечето от тях всеки ден пазаруват.

Иван Хиновски пред novini.bg: Иде тежка енергийна зима, мнозина няма да могат да си плащат битовите сметки

Препоръчвам също така да се ревизира и данъчната политика, ведно с разглеждането на бюджета за следващата година. 

Примерно дали не би следвало да се вдигне прага за регистрация по ДДС - от 50 000 лева в момента да се вдигне до 100 000 лв. годишно. Т.е., всички фирми с оборот до 100 000 лева да имат право да плащат патент и да не се регистрират по ДДС, което ще е облекчение за дружествата, особено за малките, средните и фамилните. Това също така ще е глътка въздух и за общините, където патентните налози се събират директно по ЗМДТ /Закон за местни данъци и такси/. В момента общинските бюджети имат малко собствени приходи.

Нужно е да се помисли и за деференциацията на ДДС

особено за храни и лекарства. Т.е., намалението на ДДС за ресторантьорите не можа да доведе до падане на цените в заведенията, но ако това стане с храните и лекарствата, ще има определено поевтиняване на стоките и ако не за всички, то поне за част от тях ще станат по-достъпни за потребление. 
За подоходният данък - поне засега може да си остане 10%, но  да се въведе необлагаемият минимум. Защото това ще е реално спестяване на 50-60 лева на всеки, който работи на минимална заплата. Тези пари по този начин ще могат да се вкарат в консумация и пак ще се плащат ДДС и акцизи. Така държавата под друга форма ще си взема данъчни приходи.
Едноличните търговци все още плащат подоходен данък 15% и е време да бъдат изравнени с останалите на по 10 на сто, колкото и малко да са останали ЕТ. Всички тези мерки може да изглеждат малки, но приложени комплексно, ще дадат много добър резултат.

Румен Гълъбинов пред novini.bg: България постигна целите си за евросредствата и тяхното съотношение в грантове и заеми

През 2020 година ние ще доизразходваме средствата от ЕС, които са останали по различни направления.

От идната година, заедно със спасителния план и получаваните пари по него и от онези по новият програмен период, ще започнем да получаваме повече пари. Вижте, източници за финансиране има - освен от държавния бюджет, имаме гласуван и лимит и можем да прибегнем до част от него като лимитираме облигации и вземем международни заеми. Има разнопосочно финансиране, което трява да се използва. И то засега преимуществено във вътрешното потребление, както вече казах.

Последвайте канала на