Румен Гълъбинов пред novini.bg: България постигна целите си за евросредствата и тяхното съотношение в грантове и заеми

В периода 2021-2027 г. се очаква България да получи близо 29 млрд. евро, което е близо два пъти (с около 13,3 млрд. евро) повече спрямо пакета за текущия период (2014-2020 г.). С икономиста Румен Гълъбинов разговаряме положителна ли е тази новина, затова дали тези пари са сигурни, за какво ще се дават, кой ще контролира харчовете им?

Новината е положителна, защото в най-общи линии България постига онова, което си беше планирала както за общия размер на средствата, така и за тяхното съотношение в грантове и заеми. 

Като, разбира се, това е един нов начин на финансови инструменти и стимули, които ЕК ще продължи да използва както спрямо бюджет 2021-2027 г., така и за възстановителния фонд от коронакризата. Постепенно ЕС ще започне да предоставя финансиране. В началото беше поискал поравно - 375 милиарда евро в грантове и заеми, но пропорцията впоследствие мина в съотношение 52:48. В самите програми за следващия бюджетен период започва употребата на финансовите кредити. Защо? Защото ЕС няма да успее само със собствени приходи и средства да посрещне разходите си, за което допринася в немалка степен и коронакризата. В този смисъл част от средствата на съюза ще трябва да се финансират отвън. Тече дълга дискусия за т.нар. общи европейски облигации, които да се емитират, за да се финансират бюджетния и възстановителния ресурс. Вътрешното разпределение на парите върви освен на директно субсидиране, постепенно към заеми. За да може страните членки да възстановяват заетите суми отвън. Това са новите тенденции в плана за финансови инструменти. Това е свързано и с представянето на наши проекти, планове за развитие. 

Икономист: Намаляването на ДДС-то ще повлияе положително на икономиката ни

Ние трябва убедително да защитим за какво ще използваме тези европейски средства, в какво ще ги инвестираме, а не просто за какво ще ги изхарчим. 

Все повече ни обръщат внимание да участваме в проектите със собствени средства. Ако преди тези планове сме изпълнявали с 20% наше участие и 80 на сто с пари от ЕС, то вече това съотношение ще се промени 30:70, 40:60. Ще дойде време, когато тези пропорции ще са 50:50, както беше по проектите на "Плана Юнкер".

Контролът от страна на ЕС за какво харчим парите на европейските данъкоплатци, също ще се осъществява през финансирането.

Колкото повече се увеличават кредитните взаимоотношения, толкова повече се залага и на контрола. От кредитиращите институции, от тези които дават заемите, ще има контрол върху парите, не само от самата държавна администрация, която би трябвало да наблюдава тези кроежи на страните - членки. Заемодателите имат интерес проектите да са жизнени, реални, с добавена стойност, а не да носят само разходи. Имаме много примери с неразумно направени планове, които не бяха създадени така, че да носят приходи и до днес тежат и на държавата, и на общините.

Към момента звучи добре, че получаваме сума от 29 млрд., тя се разпределя във времето напред до 9-10 години. 

Така погледнато сумите, които отделни държави получават от ЕС, не изглеждат чак толкова големи. По-скоро трябва да се търси тяхното рационално и ефективно използване. Ние имаме шансове да си преструктурираме икономиката по посока на високите технологии. Кризата също ни налага това, тя ни показва, че в бъдеще ще става ясно, че икономиките все по-малко ще зависят от това да се правят работни места в офиси, на терен. Все повече ще се работи дистанционно, с изнесени офиси. Роботизацията и автоматизацията по линия на увеличаване на ефективността, от своя страна ще наложат все по-малко хора да се наемат за вършенето на определени дейности. Много е важно да видим как ще се развие здравната картина, поради коронавируса - дали ще имаме втора вълна в края на годината, откъдето пък ще дойде и едно второ по-плитко дъно от сегашното в световната икономика. Това може да отложи с от 6 месеца до 1 година възстановителният период и той да започне от средата на 2021 година. Така може да се окажем в рецесия с две дъна.

Икономист: 10% безработица, ако има втора вълна на вируса у нас

Последвайте канала на