Психолингвистът Стела Богомилова пред novini.bg: Обществото ни е сопаджийско, със специални потребности

Стела Богомилова е психолингвист, експерт по психологически и социални проблеми. Тя е известен обществен анализатор, специалист по български език и литература, поетеса. Говорим с нея за това как езикът и речта спомагат за формирането на страх в условията на дълга изолация, който покосява психиката не само на възрастните, а и на подрастващите българи - бъдещето на нацията ни. За вярата, като основа на себепознанието и другите ни опорни точки за оцеляване, коментира експертът Стела Богомилова пред медията ни:

"Последствията за психиката ни след дългата карантина

ще бъдат тежки. От една страна, когато има скъсана връзка между властта и обществото, е налице нарушен диалог, много дезинформация, некоректни и противоречиви разпоредби, а от всичко това е естествено да страда доверието в управлението. Отношението власт - общество, е като това между възрастен или учител и деца. Когато на нас ни се предлагат разнопосочни инструкции, които имат претенцията да са непременно верни във всеки един момент, ние първоначално ги приемаме, без да ги разбираме, доверявайки се. Но когато реалността влезе в разминаване и противоречие с предписанията, тогава се стига до хаос. Той на психично ниво може да прерасне във физическа нестабилност в семействата. Защото хората губят своята стабилност, която убива ритъма.

Кога МОН ще гарантира за качеството на матурите

Дистанционната лъжеформа на обучение при учениците

вече дава своите горчиви плодове. Това е оксиморон, който ще обясня - в моята практика аз работя всекидневно с по над 20-30 деца от различни ученически възрасти. Всички те обаче казват едно и също: "повиши ни се успехът, защото ни помага интернет и ние преписваме, буквално копираме". Т.е. ролята на учителя се свежда до тази на един виртуален диспечер, който взема линкове от нета, праща ги на децата, а те му ги връщат под формата на домашна работа. Тя обаче е със съмнително качество. Учениците остават встрани в процеса на дистанционното обучение. Децата признават, че стоят пред компютрите легнали, седнали и т.н., но енергията на учителите не стига до тях. Според учениците в класната стая преподавателите успяват да им привличат вниманието и енергията, а сега не им влияе нито като авторитет, нито другояче. Не всички платформи позволяват визуализация и затова повечето от учениците уж учат, ама цъкат телефоните и зяпат в телевизорите. Оценките им се дължат и на съдействието на родителите, които също си останаха вкъщи. Успехът е плод. Но е горчив, защото децата са лишени от своята естествена социална среда в училище и това започна да им се отразява - тревожностите нарастват, безпокойствата и компулсивните разстройства, също. Стига се до двете крайности - или се затварят, или истерясват и агресират.

Харалан Александров: Българите се разделиха на Мутафчисти и Мангъровисти

Социалният характер е като човешкият -

има нужда от вентилиране, от изразяване, от ритъм. Релният свят е земният, досегаемият. Децата са различни - има такива, които живеят в огромни имения на олигарси, но няма с кого да споделят екстрите. Градските деца не са като онези от 70-те години на миналия век, когато се събираха и играеха по улиците, игрищата в училищата, в междублоковите пространства. Това вече е само спомен. Днес се оказва, че най-добре са онези деца, които живеят на село. Имам наблюдения върху хора от Велико Търново и Бургас, които дори си смениха жителствата, за да си отидат в селските си къщи и оттам да работят дистанционно, за да бъдат децата им на въздух и близо до природата.

Езикът на страха, е език на агресията,

на недоверието. Много често дават пример как някой, поради липса на компетентност прави грешка защото знае, че няма потенциал да извърши правилен ход. така умишлено се създава грешка, за да може после в ролята на спасител да поправи този гаф. Т.е., хората остават с впечатлението, че са спасени, но забравят да се попитат: защо се стигна дотук. Ето как липсата на ритъм води до катастрофиране на една енергия и създава хиперактивност или подтиснатост, а в цялост общественият организъм страда.

Страхил Делийски пред novini.bg: Българите все търсят силен лидер, защото не вярват в институции и правила

Българите трудно спазваме правила и норми, защото сме свикнали на подпомагане.

Визирам поведенческите норми на поредица от генерации от 2000 г. насам и техните родители. През цялото това време обществото ни има характеристики на сопаджийско, със специални потребности. На повечето ни сънародници им липсва самостоятелност, невъзможност да си поставят и да се се побират в рамка, в график. Те не планират нищо дори в битовото си ежедневие, във времеви пространствен график. Лошото изразяване, недочувстването, са вече принципи в обществото ни, ценностите се смениха. Сега е модерно да си емоционално дефицитен, защото просто един минус като не може да се коригира, се превръща в норма, издига се в култ. Когато не можеш да се побереш в правила, защото си стихиен, не си в правилата, то твоите плюсове стават негативи, тъй като не са употребени в правилна и позитивна посока. Така се стига до неразпределеното внимание, несвързаният говор, нетрайната памет и т.н..

Кои са опорите на човек в това трудно време на изолация?

В никакъв случай не трябва външните ни опорни точки да са повече от вътрешните. Хората чувстват дефицит на вяра, а тя е себепознание. То пък е фиксиране навътре в себе си и търсене на отговорност от самия себе си. Човек е ценен и полезен тогава, когато първо пребори себе си, своите противоречия и постигне хармония. А после да насочи погледа си навън. Един противоречив и объркан лидер, с непремерен говор и прекословни послания към хората, няма как да има авторитет, не може се очаква той да решава ефективно каквито и да е проблеми.

Последвайте канала на