Д-р Любомир Канов за "завистта, която иска да ни изравни"

Коментар на д-р Любомир Канов, известен български психиатър и писател, дисидент, емигрант в САЩ. Автор e на книгите „Човекът кукувица“, „Парейдолии“, „Ходисей“, „Между двете хемисфери“, „Вселената според Гуидо“ и „Стрела от тръстика“. Негови творби са превеждани на английски, немски и чешки. Д-р Канов е съучредител, заедно с бившия здравен министър Петър Москов Д-р Петър Стефанов Москов е роден на 17 декември 1970 г. в София. Петър Москов завършва и др., на партия КОД.

Незададени въпроси, Неполучени отговори:

Кой всъщност обяви неравенството за грях и защо? 

Та нима не е очевидно, че в природата на нещата е именно неравенството? Че обратното, тоест абсолютното равенство, се нарича Ентропия? Абсолютната смърт в термодинамичен смисъл. Че когато идеалът е “равенството”, то се обръща в чудовище, защото отменя движението, живота и енергията, която движи Света - живият и даже неживият. 

Що за нелепост е това понятие -Равенство, което не съществува никъде във Вселената? 

Та даже в човешкото семейство никой не е равен с другия, братът не е равен с брат си дори. Дали отделните протони във физическото царство са равни един с друг или имат своята траектория и отделна съдба? Та кой можа да заблуди толкова много хората, да ги съблазни с тази илюзия, че ние сме равни? Нали е очевидно, че не сме създадени равни и в това има дълбок и важен смисъл? 

Д-р Любомир Канов: Има и по-лоша епидемия от коронавируса

Комунистът се опита да изравни човеците, 

като ги обезглави и доведе до еднаква дължина, посредством социално инженерство, точно както Прокруст ги изравни, като им отряза краката, за да бъдат по един размер. Дали този фантазъм не се е родил в грешното тълкуване, че Създателят ни е създал равни, следователно трябва да спрем да се “гордеем”, че не сме и да живеем винаги с чувството за греховност и вина? 
Или пък в създаването на религии, които са решили, че в името на мирното съвместно съществуване, трябва лицемерно да приемем, че можем да живеем заедно само като целунем краката на насилниците си и им простим за това, че са насилници? 
Колко е лесно да се обяви всяко съмнение в тези постулати днес за фашизирани изстъпления? 

Антифа ще ни обезглави ли, ако получи този шанс? 

А какво, ако приемем естественото неравенство за истински нормалното и не пожелаваме да го изравним, а го приветстваме като устройство, където всяко нещо, всеки индивид, всяко живо същество, заема своето правилно място, отредено му от самата истинска природа на нещата? И се зарадваме на нашите различия в таланти, външност и дори богатство, защото всичко това е без значение, ако се отървем от хипотезата на завистта, която иска да ни изравни?

Последвайте канала на