Бие ми се докторче!

- Аз хапчета си имам – му викам. – Аналгин, аспирин, всичко… Шибни ми една инджекция у задника. От онези от едно време. От войнишките, че да зема се опраа.

- Бий ми инджекция - му викам. - В казармата всичко лекуваха с инджекции и за две години никой не умре. И то на турската граница у гората. Е тва беше медицина, не като сегашното.

- В мазето вляво до ключа за уамбата е. В бирена бутилка с червена тапа.

- И колко ми е пулса?

- Инджекция! – викам му. – Без инджекция няма жив да си тръгнеш.

- Какво праиш бе, пеерас? – питам го. – Обарваш ли ме?

- Меря пулса – ми вика.

- Много сте бавни – им викам. – Добре, че съм здрав. Ако бех некой болен до сега да съм умрел!

- Не сърцето, бе, – викам му. - Главата ме боли! Стега ме те тук. Кво общо има сърцето с главата?

- Не. – мрънка пеераса – Обаче… - Не знае какво да ми отговори.

- Некой разрешил ли ти е да ми го мериш?

- Ускорен е, защото ме нервираш – му обяснявам. – Шибай ми инджекцията и се пръждосвай, че от теб и свят ми се зави.

- Ускорен е.

Аз полежах още малко. Допих си бирата и ми посветна. Добре, че съм здрав като бик, та ми размина. Нарязах си сланина. Хапнах и две люти чушки за антебьотик за микробите и си легнах.

Днес не съм на кеф. Ядосах се за нещо, заболе ме главата и викнах бърза помощ. За да си уплътня времето докато ги чакам си отворих една биричка. Щото знам, че водата е полезна, а бирата кво е? Деведесе процента вода и останалото хранителни вещества!

Докторчето изфърча като бит пеерас и така и не се върна.

Докторчето мъца нещо, че случаят ми не бил спешен. Много му разбира кофата на него.

Ей. Това докторите са гоеми уроди. Следващия път много бой ще ядете. Обещавам.

На другия ден в магазина чух да се говори, че един такъв доктор искал да изнасилва баба Славка. Карал я, извратенякът, да си вдигне блузата и искал да ѝ бара нянките. Тя – не! Той – дай…

Надигнах се. Плеснах му един шамар, за да се концентрира и му повторих указанието.

Не ще.

Обаче докторчето не ще. Мрънка, че това само щяло да влоши състоянието ми.

Оня мърмори нещо и все едно не ме чува. Кара ме да си вдигна пуловера.

Оня почна да ми дрънка на докторски, все едно съм длъжен да му разбирам простотиите. Хванах го за гърлото. Преглъща докторчето. Цъкли се. Заопипва китките ми с меките си пръстчета.

Плеснах го през ръката. Хапчетата хвърчат из стаята.

Подава ми хапче.

След половин час дойдоха.

Трепери докторчето. Преглъща. Държи хапчета.

Внимание! Оникално мнение!

Накара ме да легна. Иска да ми слуша сърцето.

Посегнах да го плесна по муцуната докторска ама се спрех. Викам си с добро да пробам.

Само да ми прилошее отново, че така, без повод, не стаа. И тогава глей какво стаа.

Май наистина започва да ми прилошава. Лягам. Карам го да отиде до мазето да ми донесе едно шише ракия с анасон и карамфил. От дядо ми знам, че анасонлийката с карамфил най-добре помага. Това зъбобол, корем, гастрит, порезано… Дори инфаркт оправя ако се хване навреме и ако има повече карамфил… Това в медицината не го пише, нали?