Бие ми се докторче!

Внимание! Оникално мнение!

        Днес не съм на кеф. Ядосах се за нещо, заболе ме главата и викнах бърза помощ. За да си уплътня времето докато ги чакам си отворих една биричка. Щото знам, че водата е полезна, а бирата кво е? Деведесе процента вода и останалото хранителни вещества!

        След половин час дойдоха.

        - Много сте бавни – им викам. – Добре, че съм здрав. Ако бех некой болен до сега да съм умрел!

        Докторчето мъца нещо, че случаят ми не бил спешен. Много му разбира кофата на него.

Накара ме да легна. Иска да ми слуша сърцето.

        - Не сърцето, бе, – викам му. - Главата ме боли! Стега ме те тук. Кво общо има сърцето с главата?

        Оня мърмори нещо и все едно не ме чува. Кара ме да си вдигна пуловера.

Посегнах да го плесна по муцуната докторска ама се спрех. Викам си с добро да пробам.

        - Бий ми инджекция - му викам. - В казармата всичко лекуваха с инджекции и за две години никой не умре. И то на турската граница у гората. Е тва беше медицина, не като сегашното.

        Подава ми хапче.

        - Инджекция! – викам му. – Без инджекция няма жив да си тръгнеш.

        Трепери докторчето. Преглъща. Държи хапчета.

        Плеснах го през ръката. Хапчетата хвърчат из стаята.

        - Аз хапчета си имам – му викам. – Аналгин, аспирин, всичко… Шибни ми една инджекция у задника. От онези от едно време. От войнишките, че да зема се опраа.

        Оня почна да ми дрънка на докторски, все едно съм длъжен да му разбирам простотиите. Хванах го за гърлото. Преглъща докторчето. Цъкли се. Заопипва китките ми с меките си пръстчета.

        - Какво праиш бе, пеерас? – питам го. – Обарваш ли ме?

        - Меря пулса – ми вика.

        - Некой разрешил ли ти е да ми го мериш?

        - Не. – мрънка пеераса – Обаче… - Не знае какво да ми отговори.

        - И колко ми е пулса?

        - Ускорен е.

        - Ускорен е, защото ме нервираш – му обяснявам. – Шибай ми инджекцията и се пръждосвай, че от теб и свят ми се зави.

Пребиха фелдшер във Варненско

        Май наистина започва да ми прилошава. Лягам. Карам го да отиде до мазето да ми донесе едно шише ракия с анасон и карамфил. От дядо ми знам, че анасонлийката с карамфил най-добре помага. Това зъбобол, корем, гастрит, порезано… Дори инфаркт оправя ако се хване навреме и ако има повече карамфил… Това в медицината не го пише, нали?

        Обаче докторчето не ще. Мрънка, че това само щяло да влоши състоянието ми.

        - В мазето вляво до ключа за уамбата е. В бирена бутилка с червена тапа.

        Не ще.

        Надигнах се. Плеснах му един шамар, за да се концентрира и му повторих указанието.

        Докторчето изфърча като бит пеерас и така и не се върна.

        Аз полежах още малко. Допих си бирата и ми посветна. Добре, че съм здрав като бик, та ми размина. Нарязах си сланина. Хапнах и две люти чушки за антебьотик за микробите и си легнах.

        На другия ден в магазина чух да се говори, че един такъв доктор искал да изнасилва баба Славка. Карал я, извратенякът, да си вдигне блузата и искал да ѝ бара нянките. Тя – не! Той – дай…

        Ей. Това докторите са гоеми уроди. Следващия път много бой ще ядете. Обещавам.

Само да ми прилошее отново, че така, без повод, не стаа.  И тогава глей какво стаа.

Последвайте канала на

Емил Йотовски

3776 0