Проф. Андрей Пантев: Надявам се да дойде ден, в който да нямаме нужда от "събуждане"

Проф. Андрей Пантев е един от най-известните наши историци, интелектуалци и общественици. Той е български историк, член-академик на Световната академия „Платон“, бивш преподавател и народен представител, за когото единодушно критиците твърдят, че е сред най-блестящите оратори, говорили от най-високата трибуна в държавата ни - тази на Народното събрание. Заради безспорните му постижения в областта на просветата и науката, "Новини.бг." го покани за интервю на националния ни празник - Денят на народните будители.

- Проф. Пантев, в Деня на народните будители бихте ли припомнил какъв е смисълът на библейската фраза "Помогни ми да те възвися" и какво е нейното съвременно звучене?

- Това е евангелски израз, наистина. В конкретният случай за празника, става дума за една среда, в която макар и повечето да са били заспали, са се намерили такива хора, които са били разбирани от всички, уважавани и последвани. Будителството не е постоянна константа в динамично развиващите се съвременни общества. Днес отзвукът е в това да се научим да разбираме, да селектираме, да приемаме или отхвърляме основните идеи на нашето настояще, пък и за вбъдеще, също може да се каже, че това е особена форма на будителска дейност.

- Историята какво показва - днешният българин по-буден ли е от своите предци през вече далечната 1922 година, когато министърът на просвещението от кабинета на Ал. Стамболийски Стоян Омарчевски предлага да имаме национален празник Ден на народните будители?

- Денят на будителите като национален празник се приема веднага след Първата световна война, когато България е териториално ампутирана и морално съсипана, поради което и затова хората са търсели морални опори и утехи в миналото. Възникването на този празник показва, че ние сме един значим народ. По това време мнозина хулят България като единствената православна страна, воювала на страната на австро-германския блок. Благодарение на Омарчевски тогава се поддържа и една друга - просветна, патриотична, духовна опора. От тогава насам за будитество се говори най-вече като утеха и разбиране на причините за нашите поражения. Днес, благодарение на технологичния прогрес, хората разполагат с повече информация. Но мисля, че разбирането на нашата съдба, предпочитанията в политиката, пренебрежението към другите и т.н. са едни предпоставки, които в духовен аспект ни поставят на по-ниско ниво от това през 1922 година.

- Актуална ли е Прокламацията на Деня, която тогава приемат: „Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни.“ ?

- Тя е вярна и ще бъде така и след 1 век. Друг е въпросът за актуалното й приложение, тъй като ние сме свикнали да разбираме прогреса най-вече като икономически и стопански напредък. Обаче, когато липсва вътрешното усещане за принадлежност към една цивилизация, човек не става духовно по-богат, въпреки самолетите, мобифоните и таблетите.

- Елитите ли, не само у нас, а и по света, са преди всичко отговорни за повсеместната духовна и ценностна девалвация в съвремието ни? Или пък прекалено се фиксираме в тях?

- Когато е изведен един морален абсолют, чрез който се показват само материални достижения, доходи и други подобни удобства естествено, че ще има тръпка към показателите за материален прогрес. Не само българската, но и съвременната световна интелигенция няма такъв престиж, авторитет на морален законодател, както имаше след двете световни войни. Когато нещо стане прекалено масово, то не може да е много стойностно. Масовата култура не ражда по-висок морал. Днес има предпочитания към лековатите форми на забава. В това е ролята на медиите, които също днес празнуват - да предоставят по-балансирано чалгата и класиката, да няма превес на пошлото в тях, защото имат възпитателна отговорност. Културно просветителство днес е възложено и на училищата и читалищата, които трябва да вразумяват чрез познание, култура и писменост.

- Имате ли идея как може да бъдат събудени младите да четат повече? Защото е известно, че повечето от тях не го правят, освен под формата на статуси в мрежите.

- Четенето не е самоцел, то трябва да е селективно. Например четенето на жълтини затова кой бил по-богат от другия, коя певица за кого се е омъжила и прочее с какво обогатява човешкият дух! Учителите са най-близо до образа на будителите, защото те отварят очите на подрастващите за познание. Разбира се след майките, каквото се възприеме "на майчино коляно", е най-важно за формирането на един осъзнат, духовен и пълноценен човек. За съжаление в не малко български семейства днес децата се възпитават в дребнавости от сорта на това кой какво е наследил, кой на кого е изневерил и т.н..
Но аз до сетния си дъх ще се надявам един ден в България да нямаме вече потребност от това някой да ни "събужда".

Последвайте канала на