И брокерите ще докладват пред ДАНС за съмнения за пране на пари

Кръгът на институциите и професиите, длъжни да докладват пред ДАНС за съмнения, че техни клиенти перат пари, се разширява.

Брокерите на недвижими имоти ще трябва да правят комплексна проверка на клиентите си не само при покупко-продажби, но и когато отдават скъпи имоти с месечен наем, надвишаващ 10 000 евро. Търговци на произведения на изкуството ще трябва да идентифицират клиентите си, да правят оценка на риска и да обменят информация с държавните органи при съмнителни сделки. Подобно задължение ще имат също така художествени галерии и аукционни къщи за сделки над 10 000 евро или равностойна на това валута. 

Това предвиждат поредни промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, публикувани за обществено обсъждане на сайта на финансовото министерство. Към новите попълнения в списъка с институциите и професиите, задължени да противодействат на мръсните пари, се включват също така търговците на виртуални валути, както и тези, които предоставят портфейли за попечителски услуги. Да докладват за съмнения за пране на пари се задължават не само професионалните счетоводни и данъчни консултанти, но и тези, които непряко, чрез свързани лица, предоставят подобни съвети.

Въвежда се изискване ДАНС да предостави на Европейската комисия списък с висшите държавни длъжности. Според сега действащия Закон за мерките срещу прането на пари институциите и професиите, които са задължени да следят за съмнителни сделки, трябва да правят разширена комплексна проверка на всички свои клиенти, които са "видни политически личности" или са свързани с тях, пише в-к Сега. Според закона това са президентът, премиерът, министрите и техните заместници, депутатите и членовете на конституционни и върховни съдилища или на други висши органи на съдебната власт, членове на Сметната палата, ръководството на БНБ, посланици, висши офицери от въоръжените сили, кметове и заместник-кметове, членове на управителните органи на политически партии и др.

В мотивите на поредното изменение в Закона за мерките срещу изпирането на пари се посочва, че България все още не е въвела всички изисквания на европейското законодателство в тази област. А това би се отразило негативно на присъединяването ни към Банковия съюз и чакалнята на еврозоната. В последния си годишен преглед Европейската комисия разкритикува България за недостатъчното ниво на мерките срещу мръсните пари именно защото властите не са приели всички евродирективи и правила в тази област. Сега в преходните и заключителните разпоредби се правят промени в още десетина други закона, също свързани с предотвратяване прането на пари.

Новост е, че фирмите ще бъдат задължени да докладват на Агенцията по вписванията, ако действителните им собственици откажат да им предоставят необходимата информация, че точно те са такива. В този случай, ако бъдат установени от контролните органи, те ще се наказват с глоба от 1000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - до 20 000 лв. за всеки месец до предоставянето на необходимата информация пред Агенцията по вписванията.

31 май бе крайният срок всички фирми, притежавани от чуждестранни компании, да обявят реалните си собственици - физически лица. За компаниите, притежавани от български юридически лица, отпадна това задължение, след като стана ясно, че ДАНС ще прави служебни проверки от БУЛСТАТ. Според предлаганите поправки, когато ДАНС, МВР, НАП и Агенцията по вписванията установят, че има "несъответствие" на информацията за действителен собственик на една фирма с това, което е вписано в БУЛСТАТ, те са длъжни да уведомят прокурор и да му предоставят всички материали. В тези случаи те могат да сезират и компетентния съд, който да разпореди промяна на вписаните обстоятелства.

Последвайте канала на