Помияр нахапа 9 - годишно детенце по главата

Не мога да понасям собствениците на кучета ---никой от тях до сега не съм видял да им чисти изпражненията ----иначе много ги обичат ---явно не обичат децата които ходят по кучешките гадости -----така че защитниците на кучета да не се обаждат

http://nahapani.snimka.bg/animals/nahapani-deca.653327.26330993

Алооо екопомиярите темат е :"Помияр нахапа 9 - годишно детенце по главата" Колкото и да лаете ,долни гнусни недоклатени екопеадло помияро спермояди нещастни гнусни сперматозоиди на долен сифилистичен хуи ФАКТА Е ЧЕ :"Помияр нахапа 9 - годишно детенце по главата" детенцето го предизвикало с нож в ръка сигурно или му е бръкнало в газа със секира и горкото помиярче при самозащита и храс и за главата !!! ЕИИИИ ХОДЕТЕ СЕ ШИБАЙТЕ С КУЧЕТАТА А НЕ СТОЙТЕ ПРЕД КОМПЮТРИТЕ !!!!!

Алооо екопомиярите темат е :"Помияр нахапа 9 - годишно детенце по главата" Колкото и да лаете ,долни гнусни недоклатени екопеадло помияро спермояди нещастни гнусни сперматозоиди на долен сифилистичен хуи ФАКТА Е ЧЕ :"Помияр нахапа 9 - годишно детенце по главата" детенцето го предизвикало с нож в ръка сигурно или му е бръкнало в газа със секира и горкото помиярче при самозащита и храс и за главата !!! ЕИИИИ ХОДЕТЕ СЕ ШИБАЙТЕ С КУЧЕТАТА А НЕ СТОЙТЕ ПРЕД КОМПЮТРИТЕ !!!!!

Казвам ви какво ТРЯБВА да се направи за да се реши проблема с кучетата. Всички ще се чувстваме по-спокойни така. Сега всеки може да си вземе опасно куче (питбул териер, кавказка овчарка, ротвайлер кво да ви ги изброявам), да го храни, да не го възпитава и после то да нахапе някой и да няма виновен. Решението... ВЕТО. Който иска да гледа подобна порода да може но САМО с лиценз. Като за шофьорска книжка. Отива, взема 20 часа (примерно) обучение на кучета при треньор, плаща си таксата дават му разрешително. Шансът вече кучето му да нахапе някой спада значително. Всички кучета да се регистрират. Успоредно с това ВСИЧКИ други (със и без собственик) кучета - в приют където след някой месец ги приспиват. Няма хуманно убийство знам. Но сами сме си виновни. Или 100 кучета или 1 дете - трябва да изберем. Ако ВСИЧКИ кучета са регистрирани може да се предприеме нещо ИЗКЛЮЧИТЕЛНО важно. ВЕТО на размножаването. ЗАДЪЛЖИТЕЛНА кастрация на кучето. Сега и аз и вие можем да си вземем куче и всяка година да го забременяваме с друго куче. Какво става - няколко кученца се дават или продават а другите се изоставят. Виждал съм лично как човек ги пусна 3-4 от багажника накрая на града и отпраши. Кво се очаква да направя - да званна на 112 и да кажа - както си карах видях един със синя кола пусна кучета и ги остави. Нямаме готова реакция. Не може да подадеш сигнал. А ако има къде не ги знаем къде са защото се скътават и взимат държавни пари. Да може и да не се кастрира песа но само срещу такса - примерно 1000 лв годишно. ФИНАНСОВИТЕ лостове са най-ефикасни. Ако кучето роди собственика ще има интерес да продаде кученцата. Ако ги изостави таксата е компенсация за общината. Всички това е НАПЪЛНО постижимо, няма да се прави нищо ново под слънцето. Да се приеме закон и общините да се държат ОТГОВОРНИ. Като те нахапе улчно куче да може да съдиш общината. Повтарям няма нищо трудно в тези мерки въпроса е екоорганизациите вместо да правят фурор и да се почесват да помогнат за формирането и внасянето на промените. Както искаха да има глоба 5000 лв и затвор за убиийство на куче.

Организацията за защита на животните "Четири лапи" в Швейцaрия взема милиони от дарения. Въпреки трогателните истории на спасени животни, това изглежда по-скоро неприятно - организацията е характерна с неефективност, некомпетентност и психически тормоз. Без емоция, Четири лапи не е организация за защита на животните. В брошури или на интернет страницата им ще бъдете изправени пред истории, който е емоционално трудно да бъдат избегнати: лъвове, живели в непоносими условия в източноевропейски зоологически градини, които сега водят достоен живот в южноафрикански парк; бивши танцуващи мечки, които са били измъчван в продължение на години, се възстановяват в създадения за тях "парк за мечки;" безпризорни кучета, доставяни и поддържани от Четири лапи. Има движещи се изображения: възхитително малко куче с верен поглед, един доволен глиган в баня в град Зул, едно невинно бебе орангутан с големи очи. Слабостите в животновъдството, описвани от Четири лапи, както и описваните спасителни операции, докосват сърцето и портфейла ви: всяка година швейцарки и швейцарци даряват на организацията милиони. Според техния годишен доклад, през 2008 г. Четири лапи в Швейцaрия са получили 7.3 милиона франка. Според писмен отговор от Четири лапи, 95 % са дошли от частни дарители, а останалата част - от наследства, завещания и грантове от фондации. По този начин, само няколко години след основаването си през 2000 г., Четири лапи - Швейцaрия се превърна в една от трите най-големи организации за защита на животните в Швейцaрия - заедно със Защита на животните - Швейцaрия (STS) и Защита на животните - Цюрих. Онзи, който дарява на Четири лапи, е убеден, че подкрепя безкористни защитници на животните, че дава парите си директно за измъчени мечки, изстрадали лъвове и гъски, насилвани заради черния дроб. Масивна критика от бивши служители Но след като разговаря с бивши служители, човек би получил много по-различна картина за Четири лапи. Те критикуват организацията затова, че понякога значителните дарения са използвани неефективно, работата е непрофесионална и дейността е била белязана от интриги и тормоз. Емоциите на някои от тях са били променени напълно по време на работата в Четири лапи: в началото - позиция на възмущението от злонамереното отношение към животните; накрая - особено възмущение от лошите вътрешни отношения. Die Weltwoche имаше конкретен контакт с петима бивши служители. Трима от тях критикуват организацията остро. Останалите двама са сдържани, но също имат оплаквания. И петимата настоява за абсолютна защита на източниците. Те са готови да направят изявления само, ако имената им не бъдат споменавани, особено тези, които критикуват остро, защото в противен случай биха били заплашени от съдебен спор с международната централа на организацията във Виена. От гледна точка на много бивши служители, множеството промени в персонала на Четири лапи са ясен знак за вътрешните неразбории. "Който успее да издържи една година, вече е един от ветераните", заявява бивш служител. Особено в годините 2004, 2006 и 2009 г., много от служителите напуснаха Четири лапи - и от швейцарската секция, и от централата във Виена. Работната атмосфера бе тотално влошена, особено след реорганизацията през лятото на 2006 г., когато Хелмут Дунглер, шефът на международната централа, пое управлението на екипите в страните. Оттогава той упавлява от централата във Виена организация, която сега работи в десет европейски държави. Това според информатора означава, че персоналът на четири лапи Швейцaрия се сблъсква с все по-авторитарен стил на Дунглер и, цитат, "фамилна власт". Като човек, Дунглер е описван като "закаленият автократ" и "Кралият Слънце," който не понася силни личности до себе си и желае да контролира всичко. Служителите биват настройвани един срещу друг. Онзи, който критикува, бива уволняван незабавно. Има политика на често назначение и уволнение. В същото време, Хелмут Дунглер обвинява антуража си в организацията: "Нямат представа от бизнес." Квалификацията не се подобрява дори с назначаването на опитен персонал. "Важно е, че поне има вегани или вегетарианци." Независимо от това, в Четири лапи мнoгoкратно бяха назначавани отлични хора, казва един от бившите служители, "но всеки от тях скоро няма да е там." За повечето от запитаните бивши служители, описаните оплаквания в Четири лапи са не просто вътрешен въпрос, но въпрос, засягащ обществеността. В резултат на постоянното наблюдение от страна на централата във Виена и бързите промени, за персонала е невъзможно да се представя компетентно и непрекъснато да работи за защитата на животните, което със сигурност не е известно на донорите. Много от кампаниите на Четири лапи бяха белязани от неефективност и некомпетентност и критикувани от бивши служители: Отново и отново проекти, които тръгват с много блясък и спират веднага след старта. Пример за това е кампанията срещу търговията с малки кученца в Източна Европа, която скоро потъна в пясъка. Те живеят за действието, за правенето на "много шумен вятър," но рядко за устойчивото благоденствие на животните. Много кампании бяха проведени небрежно. И винаги липсва опит в основна дейност, защитата на животните: "по отношение селскостопанските животни, Четири лапи - Швейцaрия просто нямат експертен потенциал," казва един критик. "На 100 % непрозрачни" Дарените пари потъват не само в неефективните кампании, но и в прекомерните разходи за пътуване, понеже всичко е централизирано - швейцарците все пак летят двупосочно до Виена, дори за кратки мероприятия. Ненужното пътуване също включва много кампании в близка и далечна чужбина. Както и честото включване на голям брой служители, което не води до някакви видими ползи за проекта. "Дори някакво сафари в Африка", един от бившите служители изказа съмнение за мотивацията зад него. Също така бяха споменати и разходите за тийм билдинг мероприятия за сметка на фондацията. Харченето на огромна част от бюджета на Четири лапи отива за генерирането на повече дарения. Това усилие за набирането на средства е оценявано от някои на над 50 на сто. Един свидетел твърди, че в някои години набирането на дарения екоствало дори 80 процента от бюджета. Много малко хора знаят точните числа. "Четири лапи са непрозрачен на 100 процента," казва един критик. Извън тесния кръг на ръководството около Хелмут Дунглер, никoй не знае колко точно са разходите. Иначе казано, "никoй не знае кой какво прави всъщност." Правомощията в проекти и кампании често са контролирани неясно, ръководството от Виена винаги произволно се намесва и решава. Така веднъж швейцарските служители случайно научиха за кампания на Четири лапи в собствената им страна, казва един от бившите служители. Акцията очевидно бе организирана от Виена, без да са били информирани тези, които отговарят за това в Швейцaрия. От 2006 г. насам, ръководните екипи за страните бяха премахнати и липсата в Швейцaрия на конкретни проекти за защита на животните получава допълнителна критика. "За Виена, Швейцaрия е само машина за пари", казва един от първите. В Швейцaрия има голямо желание за подпомагането на животните и тук много хора имат възможност да дарят. През 2004 г. в Швейцaрия имаше мрежа от 600 доброволци, чийто проекти можеше да бъдат придвижени от Четири лапи. "Тази мрежа бе разбита." Двама бивши служители критикуват Четири лапи сдържано. Единият казва, че много от действията на организацията са наистина полезни, например тези в полза на "танцуващите" мечки и бездомните кучета. Според него, в други проекти липсват трайни ползи. "Пускането на отделни лъвчета в парк в Южна Африка, по мое мнение, струва неадекватно голямо усилие." Друг бивш служител вижда слабости в ръководството и организационната структура на Четири лапи. Освен това, много кампании са недостатъчно зрели и отчасти непрофесионални. Ако това не бяха изцяло вътрешни проблеми, те биха съществували във всяка една голяма организация. Опасност от съдебни действия Изправени пред понякога масирани обвинения от страна на бивши служители, Четири лапи отхвърлят всички критики. В писмено становище Катарина Беригер от Четири лапи - Швейцaрия посочи, че е "очевидно", че бивши служители разпространяват фалшиви факти и твърдения за Четири лапи. Четири лапи работят не само за защитата на отделни животни, но се стремят и към общото подобрение в благоденствието на животните. Няма кампании, които прекъсват скоро след старта. Що се отнася до опита на персонала, пише Беригер, това трябва да бъде отнесено като цяло към "центровете за квалификация," и затова не всички представители на отделните страни са равностойно представени. Твърденията, че кампаниите на Четири лапи за набиране на средства са много скъпи, са неверни и клеветнически. Организацията е контролирана от счетоводители и от Федералния съвет за надзор на фондациите. Там винаги правилно възлагат проверката на вътрешните процеси, за да бъдат те прозрачни. Катарина Беригер отхвърли твърденията, че ръководството на Четири лапи е некомпетентно и авторитарно в много отношения. Финансите и администрацията са управлявани от "опитни учени." Освен това, шефът на Четири лапи, Хелмут Дунглер, е награден за работата си в защита на животните със "Сребърен кръст за заслуги на Република Австрия". Въпреки това, представители на други организации за защита на животните оценяват Четири лапи критично. Въпросът е дали организацията може да използва устойчиви методи за защита на животните. Според тях, Четири лапи очевидно са "спектакъл пред действителността." Те също са скептични към централизираната организация и голямото текучество на персонала. Те не се представят поименно, но никoй не желае този чуждестранен наблюдател. Защо, става ясно от писменото становище на Четири лапи пред Die Weltwoche. "Ако направените изявления са неверни, клеветнически или вредящи на доверието към Четири лапи, ние ще бъдем принудени да предприемем правни действия", пише Катарина Беригер. Очевидно, заплахата е не само към журналистите, но и към бивши служители и други критици.

Полиция, прокуратура и съд в екшъна с кастрацията на улични животни Не съм докоснал никого - мен ме блъскаха в стената и ме третираха като престъпник. Това твърди пловдивчанинът Людмил Попов по повод на инцидента на 11 март, при който се стигна до сблъсък между граждани и представителите на фондация „4 лапи". Според шефа на общинската дирекция „Екология" Христо Минков, главния експерт Йорданка Даскалова и д-р Марина Иванова от фондацията вината има гражданин, който е попречил на акцията за кастрация на улични котки. Той се е нахвърлил върху ловеца и едва не го е удушил, разказа д-р Иванова след случката, завършила в полицията. Людмил Попов се обади в редакцията, за да опровергае обвиненията. Оказа се, че достолепният възрастен мъж с побелели коси е наш колега. Завършил е българска филология и художествена фотография и е работил в Агенция София прес, издателство „Септември", в „Народно земеделско знаме". Сега, вече пенсионер, си вади хляба от ксерокс в Дом „Левски". Далеч не изглежда агресивен. Напротив - изнася няколко парчета хляб на двама роми, застанали в очакване пред вратите на скромния му офис. Миналия петък, след обясненията във Второ РПУ, Людмил Попов е подал жалба в прокуратурата с молба да спрат акцията. Категоричен е, че ще заведе дело за нападение върху него и малтретиране на животните. Чувствам се страхотно обиден, призна Людмил Попов. Ето какво разказа той за сблъсъка на 11 март: Вървях по ул. „Петко Каравелов" с моя колежка и видях наредени клетки до Градската градина. Зачудих се какво ли е това и гледам младеж с обеци носи моя котарак Галчо. Ако не знаете, котките са полудомашни животни - те излизат навън. Така и Галчо - спи вкъщи, а през деня се разхожда на улицата. Като дете ми е, храня го, грижа се за него и се успокоявам, когато е при мен. Повиках котето и то се обърна към мен. Дай ми го, казвам на младежа, а той ми отговаря: Ще го водя да го кастрират. Това е все едно да вземат детето от родител и да го кастрират! Хванах котето, а младежът не го пуска. И аз не го пускам. Издърпах Галчо и го дадох на колежката. Бягай, викам . В това време младежът с обеците и общинският охранител започнаха да ме блъскат в стената, извиха ми ръцете и не ме пускаха. Младежът се обади по мобилния телефон на д-р Марина Иванова и каза буквално: „За...й всичко и идвай насам". Развиках се, граждани се събраха и се опитваха да ме защитят. Собственикът на кафе „Бристот" и шофьор от Енергото бяха възмутени от поведението на охранителя. От тази яростна защита младежът и охранителят се стъписаха и си тръгнаха. Дойдохме в офиса и малко след това се появиха двама полицаи. Казаха, че с колежката сме били оказали съпротива на общинските власти при изпълнение на заповедта на зам.-кмета. Отведоха ни във Второ РПУ и ни държаха 4 часа като престъпници. Стояхме прави в преддверие, където дори нямаше тоалетна. След това ни дадоха по един лист, за да напишем показанията. Цялата работа зае 15 минути. През това време офисът беше закрит, дори и малките пари, които вадим, не можахме да заработим. На следващия ден сезирах прокуратурата и подадох жалба в Областната комисия за контрол и професионална етика. При тях има и други жалби от граждани против тази акция. Тя е незаконна - кастрацията е сложна операция, животното трябва да се държи 10 дни в подходящи за това условия, а не 24 часа, както „4 лапи" правят. Хората, които обичат животните, са в ужас, защото масовата и безразборната кастрация е насилие, заключи възмутено Людмил Попов. Колежката му Дора Андонова е категорична, че ще се яви като свидетел в съда. Тя също не може да преглътне обидата от инцидента. Страхувам се за моята сиамска котка, която също излиза навън - в тази акция няма морал, заяви Дора Андонова. Наистина блъскаха в стената възрастния човек, и то за една котка, охранителят му беше извил ръцете, потресен съм от тази глупава история, потвърди собственикът на кафенето на ъгъла на „Христо Г. Данов" и „Бетовен", представил се като Александър. Проверяваме случая и до една седмица ще има резултат, каза д-р Илия Чобанов, шеф на Областната комисия за контрол и професионална етика. В комисията са подадени и други жалби за съвместната акция на „4 лапи" и общината.

AZ PREDLAGAM I KU4ELUBCITE ZAEDNO S KU4ETATA SI DA BADAT ZATVORENI V KU4KARNICITE DA SI LAQT TAM S KU4ETATA, ZA6TOTO STANAHTE MNOGO NAGLI, EDIN PI4 DAVAHA NA KARBOVSKI, IM BE6E NAMERIL CAKATA S ANTIFRIZ, ILI OTROVA ZA PLAHOVE

Тая статия как е написана с цел озлобяване на простия българин и той веднага лапва :Д Толкова сте прости, че не можете да мислите изобщо кучета не нападат без причина никога..

ей келеш смотан пиши на КИРИЛИЦА а не на МАЙМУНИЦА че нищо не ти се разбира!!!!!!!!! поради что се срамиш да пишеш на родния си език майка ти в устата келеш смотан да еба!!!! и ако си мислиш че някой ще се закьори да ти разчита маймуницата жестоко се лъжеш, мирката отдавна премина и никой не те чете!!! стига си задръствал форума с тия гаргалаци ПИШИ НА КИРИЛИЦА АКО ИСКАШ ДА ТЕ ЧЕТЕМ !!!!!!