Народ, който е в мозъчна смърт, сам ще си дръпне шалтера

Българите са най-умните, красивите, добрите, трудолюбивите, силните, най-печените във всичко, но има световен заговор, това ние много добре го знаеме, и затова не ни върви. 

Имаме най-красивата природа, жените ни са най-хубавите, а мъжете са най-големите… нали. И от футбол разбираме, и от политика. 

Тези и още подобни заблуди не само, че не отразяват действителността но и започват да стават все по-опасни. Защо не са верни, няма да обяснявам, защото е все едно да обяснявам защо черното не е жълто. А защо са опасни? Ами защото ни затъпяват или по-скоро ни правят по-апатични. Ако си вярваме за всичко това, то стигаме до постоянното чувство за неудовлетвореност, но още по-лошото – несправедливост – как така сме хем НАЙ, хем сме в „девета глуха“? 

Най-важното правило на почти всеки един успял човек е „да останеш винаги гладен за още“. Успехите никога да не са ти достатъчни, да се движиш от желанието за още и още. Стигнеш ли нещо, което счетеш за връх, пътят оттам е само надолу. Справка: всички световни империи досега. 

На фона на тези „НАЙ“ феномени се наблюдава и една тяхна разновидност, която вече придобива оттенък на дебилизъм. А именно вярата на масата, че „Народ, който се напива с бира (германците), не може да дава акъл на народ, който изтрезнява с бира (българите)“. 

Що за глупост е това? Народ, който е доказан лидер в почти всички области, не може да дава акъл на народ, доказал се като лидер в корупцията и мързела, защото, видите ли, не може ли да ни стъпят на пиенето? Че кой може тогава да ни дава акъл, по тоя критерий? Русия, Полша и Финландия ли? 

А-а-а, майтап е това, ще кажете. Да, за нас е майтап, но за мнозина не е. И когато малките им ганьовски мозъчета зациклят и не могат да намерят повече доводи за това „защо, разбирашли, ние сме най-великите, д*йба“, хвърлят това на масата. И си вярват. За труд и талант не става дума, ние сме свикнали, че само „наш‘те хора“ ще успеят, а на тях труд и талант не са им трябвали, няма и да им трябват. 

Казват, че народ, който при 500 лв. заплата посреща 1000 лв. разходи, няма да умре… 

И това трябва да ми е смешно? Оцелява при тези условия безропотно. Нещо много БайТошовски ми идва тоя хумор – дебелашки и с чувство за самоирония и обреченост. Но, да знаете, тези, дето най-много се смеят, най-малко „влачат“. Апатията на източния славянин сякаш край не знае. 

Аз пък си мисля, че точно така ще умре тоя народ. Даже вече е умрял. Но не го знае. Чакаме само официалното обявяване на часа на смъртта. Или по-скоро сме в мозъчна смърт и чакаме да ни дръпнат шалтера. 

Но, като ще сме затънали в обреченост, да сме заедно, нали? На това ни научи един предишен строй, а? 

Бербатов беше нещастник, сега Григор Димитров не е патрЕот, щото не искал да играе за Купа Дейвис или на Sofia Open, не иска да играе за България… щото, през останалото време, нали играе за Занзибар. 

За култура никога не говорим, докато…

Докато не се намери кого на оплюем. Актьорът Димитър Маринов се качи на сцената и взе статуетка Оскар. За участието си в най-добрия за годината филм. Холивудски. С едни от най-големите имена в гилдията. В СВЕТА! 

Странно, но и това някак бе прието със смесени чувства. Оказа се, че екипът на филма „Зелената книга“ е бил доста впечатлен от Маринов. Доста са се сближили двамата с главния актьор – Виго Мортенсен, режисьорът Питър Фарели е водел дълги разговори с него, всички, включително музикалният директор на продукцията, са били впечатлени от таланта на Маринов. 

Но голяма част от българите – не. Хора, чиито най-големи постижения в живота вероятно са тунинга на голфа; новото дъно на казана за ракия; позлатените ланци; и на съседа жената, се изказаха, че Маринов няма повод за гордост, щото бил във второстепенна роля. 

Ще прескоча голяма част от помията, която изчетох от сутринта из сайтовете. И вие сте я чели. Но ето ви малка доза „реалност“. Добре дошли в територията България. Какво смята например един леко заблуден къде се намира читател: „Predi gola za levski ima6e fal,sadiata shte6e da sviri ,no se otkaza“

(!!!)

Друг, който вече много добре знае какво коментира, е написал: „Голям праз!!!“. Сигурно би казал същото и ако видеше Иисус да ходи по водата. Ей, заради такива мислители съществува изкуството.

Но сигурно поне веднъж в живота си е казвал: „Ей, съсипàха я тая държава!“  и вее знамето на 3 март. 

Други пък съзират световен еврейски заговор…: „Еврейска му работа...и тук помиярстват и политиканстват.. Манафска работа“. 

Човекът вероятно е разочарован още от времето, когато „Седемнадесет мига от пролетта“ не взе така заслужения Оскар. 

Хората са казали: „Който го може, го прави; който не го може – го преподава“. Очевидно открихме и трета част на формулата: „Който ама съвсем нищо не може, виси по форумите да ръси мнения“. 

Хора, които се изживяват като крайна инстанция за всичко. 

Ето още мислители: „Дали са му да играе крайпътно дърво, но и той е със самочувствие, развява“; както и вечният и неостаряващ хит: „Те па американските едни филми нема що“.

И всичко това… по повод успеха на един българин, минал през какви ли не трудности, чийто живот заслужава да бъде превърнат във филм, отправено от клавиатурни герои в родината му. 

Не липсват и политически заяждания (о, да!) на тема БСП-СДС и т.н., но платените тролове спряха да ме изненадват. Щом могат да се появяват под теми за порно-актриси и катастрофи, значи могат да избуят навсякъде. Щом им се плаща. Но същите тези седнали да се оплакват, че „много политизирали Оскарите“. 

Аз лично съм много щастлив от успеха на Димитър Маринов и се радвам за него – че е в Калифорния, а не в НРБ. 

За нас балъците, останали тук, има поне успокоението, че „Народ, който си пере и простира найлоновите торбички от магазина, не може да бъде унищожен!“

Абе…

голяма работа! Преди гола на Левски имаше фал. 
 

Последвайте канала на