Д-р Хасан Адемов: До септември трябва да се въведе електронната система в здравеопазването, за да спрат измамите

Д-р Хасан Адемов Хасан Адемов е роден на 24 януари 1953 година в град Исперих, България. През 1979 година завършва е председател на парламентарната комисия по труда, социалната и демографска политика. Той е избиран за депутат от ДПС в седем поредни състава на Народното събрание. Бивш министър на труда и социалната политика /2013-2014г./ . Д-р Адемов е един от най-ценените и уважавани професионалисти и експерти в социалната сфера. Това признават както неговите съмишленици, така и опонентите му.

- Г-н Адемов, в суматохата на политическите препирни на заден план сякаш остава продължаващата прокурорска проверка за точенето на държавни средства, чрез фалшиви решения на ТЕЛК. Как ще приключи този огромен и важен скандал, засягащ правата и парите на всички българи?

- Нека първо да видим колко огромен ще се окаже този скандал. Все  още не е приключила прокурорската проверка. На този етап има 4 повдигнати обвинения и 7 предварителни производства. Истината е, че такъв проблем има и няма как да си заровим главите в пясъка, че не съществува. Големият въпрос обаче е има ли пробойни, които са се появили на базата на лошо законодателство от една страна и от друга – дали точно то е онова, което дава възможност на злонамерени участници в системата и извън нея да я опорочават. Очевидно е, че има посредници, които снабдяват мнимо болните с фалшиви документи. От една страна са хората, които имат нужда от подкрепата на държавата да преодоляват препятствията, за да могат да се реализират на пазара на труда, да имат достъп до образование и здравеопазване. От другата страна обаче са онези, които неправомерно получават такива доходи. Това води до дефицит на справедливост в обществото, тя е накърнена.

- Как се случват тези злоупотреби – вие познавате добре системата?

- Често си позволяваме да обвиняваме единствено и само „чичо доктор”, който работи в ТЕЛК. Не случайно ползвам определението „чичо доктор”, тъй като средната възраст на заетите в тези комисии гравитира около тази възрастова категория. Не искам по никакъв начин да подценявам тези хора. В 74-те ТЕЛК-а в България работят 360 лекари и още около 30 в НЕЛК. Тази бройка се увеличи значително миналата година, когато се даде възможност и заети в други лечебни заведения, да работят допълнително и в ТЕЛК. До август м.г., съгласно старата наредба за медицинска експертиза, имаше възможности за субективна преценка на част от диагнозите. В тази наредба има изброени диагнози, срещу които стои процент на загубена работоспособност, спрямо здравия човек и вида и степените на увреждания. Имаше възможност за субективно отношение и маневриране. Но новата наредба вече не дава такава възможност. В нея има други пропуски, които тепърва ще се изглаждат.

- Защо експертното решение на ТЕЛК се оказва изключително важен документ, към който има големи апетити, дори наплив?

- Защото експертното решение на комисията е универсален ключ за отварянето на много врати – за инвалидна пенсия, за т.нар. интеграционни надбавки, които от Нова година се отчитат по петстепенна интеграционна скала за получаване на допълнителна финансова подкрепа в зависимост от вида и степентта на увреждане и процент на загубена работоспособност - между 24.36 лв. и 198.36 лв. Отделно хората с решения от ТЕЛК ползват подкрепа и привилегии по още близо трийсетина закона – като например безплатни винетки, паркоместа и т.н.. Всичко това прави атрактивни становищата на ТЕЛК.

- Но къде точно са пробойните и не е ли по-добре да вземат да ги закрият тези ТЕЛК-ове и да се направят нови структури и организации?

- Има и такава дискусия, която води от едната крайност в другата. Ако се закрият комисиите, както искат майките на деца с увреждания, то цялото досегашно законодателство ще трябва да бъде променено, за да може да функционира. Първото, което трябва да се направи, според мен, и то вече е в ход, министърът на здравеопазването да обяви, че до месец септември ще има единна електронна здравна система.

- Обяснете за читателите ни какво точно означава това?

- В момента човекът отива и представя пред ТЕЛК документи. Лекарите в комисията правят проверка на личните данни, частичен преглед и разглеждат предоставените документи. Те обаче няма как да са сигурни, че представените епикризи са автентични или не. Защото нямат онлайн връзка с болниците и с НЗОК. Ако имат, веднага ще разберат всички данни, ще направят засичане и ще бъде елиминирана възможността за измами. НЕЛК има връзка с Агенцията за социално подпомагане, с над 260 общини, където има хора с увреждания, има и данъчни облекчения и общините трябва да разполагат с тази информация. НЕЛК обаче няма връзка с лечебните заведения. Ето тук е голямата пробойна, според мен. Защото всеки може да напише някаква епикриза и чак последващи проверки и контрол могат да установяват нарушения и злоупотреби. Затова аз трудно приемам квалификацията „фалшиви решения на ТЕЛК”. Защото те са издадени на базата на медицински документи, които, ако са с невярно съдържание, то съставителите им да понесат ударите на наказанието на закона. Отговорност не бива да се търси само в онези, които издават експертни решения, а и в тези, които съставят менте-епикризи.

- Кой от всичките проблеми в тази система трябва да бъде неотложно решен в най-близко време?

- Да се въведе единната електронна система, която от близо трийсет години всяко следващо правителство упорито отказва да реализира. Ако болният има електронно здравно досие, с такава карта, електронни рецепти и т.н. много по-лесно ще се следи всичко и няма да има възможности за измами. Много предходни управления са се упражнявали по тази тема, ама резултатите са никакви. Сега най-после се надявам до септември това да стане факт, тъй като вече е направена обществената поръчка.

- Защо се загуби толкова време и пари – нашите пари?

- По много причини, но най-вече заинтересоваността на политически и бизнес лобита, които не желаеха това да се случи. Дефинитивното решение на този проблем е да има единна електронна здравна система в режим  на взаимна обвързаност, за да се проверява автентичността на документите.

- Тези забавяния, поради липса на съгласие, на тромавост и бюрократичност обаче оставят около близо 500 000 души с увреждания без възможност да участват в нашия пазар на труда. Как да се реши това?

- Така е, това е цяла армия, която може да попълни някои празнини на пазара на труда. Но сега е невъзможно, защото експертизата сочи заболяването, не и възможността всеки от хората с увреждания какво може да работи. Затова е важно освен ТЕЛК да има и втора комисия. Да, ама онези, които работят в ТЕЛК пък не желаят да има друга комисия. Има една система – ACF на Световната здравна организация за Класификация на здравето и уврежданията. Тя дава възможностите и начините за оценка на работоспособността. Ако използваме принципите й, мисля, че ще намерим верният път, независимо от това, че има много и различни мнения по тези въпроси.

- Какво е вашето обяснение – защо така тромаво и неуверено се правят промени в здравната и социалната системи, които пък, заедно с образователната, са най-важни за хората?

- Това са консервативни системи, които трудно и бавно се променят. Има много хора у нас, които са привърженици на статуквото  и оказват съпротива на новото, прогресивното, европейското и по-доброто. Постигането на съгласие е много трудно в нашето общество. Приемаме само това, което е възможно като консенсус. Иначе проблемът е чисто организационен и функционален и не е невъзможен за решение. Вече сме стигнали до ситуация, че колкото и повече пари да се наливат в тези системи, няма резултати. За социални услуги за 2019 г. са предвидени 264 милиона лева. Но няма никаква гаранцията, че ще доведат до по-добро качество при сегашната ситуация.

Последвайте канала на