Пловдив чества 141 години от Освобождението си

Освобождението на Пловдив на 16 януари 1878 година е следствие на победата на руските войски в последната голяма битка по време на Руско-турската освободителна война. С действията си на 15 срещу 16 януари кап. Александър Бураго и въоръжените български отряди спасяват Пловдив от разграбване и опожаряване от черкези и башибозук. Това каза за БТА Стефан Шивачев, директор на Историческия музей в Пловдив. По думите му тази дата е паметна за града, защото слага край на епохата на османското владичество, продължила пет века и поставя началото на новото му развитие. 

По време на събитията, които се разиграват в периода от 14 до 18 януари, на карта е била поставена съдбата на най-големия град в българските земи - Пловдив. Опасността тогава за града е свързана с това, че пред ген. Йосиф Гурко, командващ на отряда на руските войски, е бил изправен примера със Стара Загора, Калофер, със Сопот и с много други български градове, които са били напълно разорени по време на войната, добавя Шивачев. Самите сражения започват на 14 януари и основно се водят в полите на Родопите, южно от Пловдив, но по думите му опасността за града идва от нередовната турска войска - черкези и башибозук, с които е пълен и чиято цел в края на войната е да грабят и да опожаряват. 

На 15 януари вечерта, на около 3 км западно от Пловдив, ген. Гурко вижда огнените езици, които избухват в различни части в града и за да се ориентира в обстановката, изпраща ескадрона на кап. Бураго с 60-на конници на разузнаване.  Ескадронът на Бураго влиза в Пловдив от запад и използва ситуацията, че турското командване е заплашено от обкръжаване от руските войски - част от тях се движат в полите на Родопите, а друга част - северно от река Марица. За да избегнат това, командващият Сюлейман паша разпорежда оттегляне от Пловдив. Така кап. Бураго влизайки в града, успява да завземе пощата, достига до железопътната гара, където, според неговия разказ, намира сервираната вечеря на Сюлейман паша и неговите офицери, които са заминали панически с влака в посока към Одрин.

Благодарение на тези действия на хората на Бураго и на отрядите, които охраняват християнските махали, Пловдив е спасен от опожаряване, коментира Стефан Шивачев. Какво би могло да стане в града, по думите му са пример 122-та българи, които в този момент са се намирали в най-страшния пловдивски турски затвор - Ташкапия. През нощта на 15 срещу 16 януари те са изведени от затвора, конвоирани в посока Родопите, но в стремежа си за по-бързо оттегляне, на 2-3 км от тогавашния Пловдив са изклани, уточнява историкът. Това са българи, много от които са в затвора от дълги месеци, тъй като някои са участници в Априлското въстание.

Благодарение на този умел ход на ген. Гурко, изпращането на ескадрона на кап. Бураго, дължим спасяването на града, категоричен е Шивачев. Според него днес нямаше да ги има възрожденските къщи в Стария Пловдив, с които много се гордеем, нямаше да е останало нищо от Българското възраждане. Съдбата на Стара Загора, градът който изцяло е унищожен, и на още десетки български градове, би последвала и Пловдив, допълва историкът. 

Според Шивачев трябва да се отчете и това, че на този ден, 16 януари, денят, в който ген. Гурко е посрещнат пред катедралния храм "Св. богородица", започва новият етап в развитието на Пловдив. В предните пет века на османско владичество в града са построени едва няколко обществени постройки. Въпреки, че по онова време Пловдив е най-големият град на българските земи, с около 33 000 души, той е бил един характерен за епохата, типичен османски град.

В следващите си 40-50 години градът не само увеличава тройно населението си, но става център на обявяване на българското Съединение през 1885 година, център на Първото българско изложение, изживява своя изключително важен период на модернизация в края на 19-ти и първите десетилетия на 20-ти век.

По традиция днес пловдивчани ще се преклонят пред делото на кап. Бураго и ген. Гурко и ще отбележат 141 години от освобождението на Пловдив с възпоменателно тържество пред паметника на Бураго в Дондуковата градина. Слово по повод годишнината и събитията от 1878 година ще произнесе Георги Василевски, преподавател по история в Националната търговска гимназия. 

Последвайте канала на