Църквата почита свети Наум Охридски

Църквата ни почита свети Наум Охридски. Той е българин от Мизия и с благороден произход. Като оставя всичко, той последва славянските равноапостоли св. Кирил и Методий в Моравия и Рим, където папа Адриан ІІ го ръкополага за свещеник.

След смъртта на св. Методий той заедно със св. Климент и св. Ангеларий се отправя за България, където българският цар Борис го приема с радост. Св. Климент, като учител на славянска писменост изпраща в югозападната част на държавата, а св. Наум остава в столицата Плиска.

Свети Наум е един от организаторите на съдбоносния Първи всебългарски църковно-народен събор, свикан в Преслав през есента на 893 г., прогласил славянобългарския език за официален държавен и църковен език, въздигнал Кирило-Методиевото дело за знаме на българската държава и народ, връчено от княз Борис-Михаил в ръцете на неговия достоен син и приемник - Симеон Велики.

На събора е решено българската столица да бъде пренесена в Преслав, а св. Климент бил ръкоположен за епископ. Веднага след събора се пристъпило към фактическата замяна на гръцките владици в България чрез ръкополагане на българи за техни викарни епископи (хорепископи), които да поемат управлението на епархиите. За пръв епископ на "български език" е бил въздигнат Климент - епископ на Дрембица (Дебърца) или Велика (планинската земя на север от Охрид), викарий (заместник) на Охридския митрополит грък.

Вероятно поради напреднала възраст Наум не е приел епископска катедра.

След ръкополагането на Климент за епископ, чиято дейност се съсредоточава главно в неговия манастир "Св. Пантелеймон" в Охрид, св. Наум оставя ръководството на Преславския център на Борисовия брат черноризец Докс и заминава за Девол, за да продължи Климентовата просветна дейност.

Седем години (886 - 893 г.) продължава дейността на Наум като ръководител и организатор на Преславското просветно и книжовно средище, седем години (893 - 900 г.) работи бележитият просветител в Девол. Едва когато създава достатъчно млади сили, на които да предаде светлината и целта на живота си, св. Наум, изнурен от трудове и страдания, се оттегля в своя манастир "Свети архангели Михаил и Гавриил", който построил със средствата и повелението на благочестивия български цар Михаил-Борис и неговия син цар Симеон.

В притвора на манастирската църква е изобразен княз Борис-Михаил като ктитор на манастира, най-стария от днес съществуващите български манастири.

Свети Наум Охридски се преставил Господа на 23 декември 910 година, когато се и празнува неговата памет. Погребали го на северната стена на храма, където мощите му и досега почиват неотворени, защото, колкото пъти се опитвали да отворят гроба му, преподобният не позволявал това.

От външната страна на храма е пристроена стаичка, в която нощуват болни и получават изцерение. Свети Наум се празнува самостоятелно още на една дата, защото от дълбока древност Охридската архиепископия, закрита като самостоятелна през 1767 година, установила 20 юни като ден за тържествено чествуване на неговата памет.

Последвайте канала на