Озаптете лакомията на жадните търтеи!

Кое налага поредното повишаване на цената на водата от началото на идната година в 27 български селища, щом нито качеството на услугата е по-добро, нито ни е налегнало тежко безводие? Този простичък въпрос си задават потребители, чиито заплати са замразени от години, но сметките и разходите им  непрекъснато растат.

Преди да ги сурвакат предновогодишно с вестта, че и цената на водата се увеличава, ползувателите бяха поставени пред свършен факт с поредно поискано и дадено оскъпяване на топлото.

Работодателите, съвсем разбираемо от тяхна гледна точка, се опълчиха срещу поскъпването на цената на промишления ток и замълчаха за дългоговореното увеличение на заплатите на своите наемници. Някои дори заплашват да изнесат своите бизнеси зад граница, защото очевидно тук правила на играта няма – дори за тях.

Същевременно България е на дъното на класацията по жизнен стандарт в Европейския съюз, потвърждава поредно изследване – този път на икономистите от БАН. За последните седем години оценките за България спрямо останалите страни-членки на Европейския съюз са от 4 до 6 пъти по-ниски. Данните показват, че средният коефициент на жизнен стандарт в общността за 2010-та година е бил около 50 процента, докато в България е едва 10 процента.

И как тези наши мирни граждани да понесат издевателствата на всякакви водни и енергийни дерибеи, които не зачитат никакви реалности и само гледат да дерат още и още кожи от гърба на хората?

КЕВР уж е независим орган, който трябва разумно да следи и определя цените. Колко е независим всъщност, като се храни от бюджета, е друга дълга тема. Но по-страшното в случая е, че няма нито един случай, в който регулаторът да се е опълчил срещу лакомията на концесионери и други дружества.

Сега ни хвърлят прах в очите, че новото поскъпване на живителната течност се налага, защото било заложено в бизнес-плановете на дружествата. Защо, бе джанъм, сте одобрили тези несъразмерни за възможностите на плащачите бизнес - планове? А наказвате ли фирмите изедници, ако не правят никакви подобрения от обещаните в тези книжа?

КЕВР и всички останали по държавната верига, които толерират подобно безпринципно поскъпване на водата всяка година, а понякога и по няколко пъти в годината, не се ли срамуват от факта, че в Израел например водата в е пъти по-евтина от нашата?

Там кубикът се харчи в наши пари по 76 стотинки, а тук на места вече ще е по 3 лева. Там обезсоляват водата от морето, а тук, в София, благодарение на гениалния бивш покоен кмет Иван Иванов, водата идва по гравитачен път. Т.е. концесионерът не харчи нищо да довеждането й до домовете ни, мрежата е все така калпава, на места в европейската ни столица в 21 век продължава да няма канализация, а пилеенето на вода все още дори не е под 50%.  

Въпреки тези факти, нито едно управление от 19 години насам, не намери сили и основания да прекрати злополучният концесионен договор със „Софийска вода”. Напротив, дори бяха подписани няколко анексии към това заробване на драгия софиянец, за което повечето медии предупреждаваха през годините. Но въпреки лаят на кучетата, кърванът продължи да си върви...

По сметките на регулатора, които са досущ като онези, които се правят без кръчмар, „социалната поносимост” на цената на водата се определя върху среден доход от близо 1000 лева. Комисията явно си затваря очите пред проблема колко от пенсионерите имат такъв доход и за тях новото поскъпване ще е ли „социално поносимо”.

С две думи – в работата на държавния регулатор не се забелязва регулация. Иначе на хартия, водата е национално богатство и национална сигурност. На практика обаче е просто още едно средство за обогатяване на разни ненаситни, лакоми и жадни търтеи, избирани и грижливо поддържани от всякакви управления през годините.

Последвайте канала на