Кой взе наградата „Човек на годината” от дете-инвалид?

Родителите на деца с увреждания бяха отличени с наградата "Човек на годината 2018" на Българския хелзинкски комитет (БХК). Председателят на БХК Красимир Кънев определи действията на майките през тази година „най-масовата правозащитна акция за последните години“. Какво обаче се случва на церемонията, коментира Надежда Цекулова от БХК в социалната мрежа „Фейсбук”:

„Уважаеми всички,

снощи научих, че връчения за голямата награда "Човек на годината" 2018г. плакет е преминал от ръцете на едно момче с увреждане в ръцете на една жена, и после - незнайно защо - не се е върнал.

В тази връзка ми е много важно да ви споделя някои лични размисли и страсти, бидейки част от екипа на БХК само от няколко дни, и човек, който живее в отровната българска публична среда от 16 години.

Изработката на един плакет струва няма да ви кажа колко, но материалната му стойност изобщо няма да ви заинтригува. Истинската стойност на една награда идва от възможността да разкажеш на повече хора важните за теб неща, да намериш нови съмишленици, да споделиш признанието със старите и да влееш нови сили в поизтерзаните си дух, ум и тяло, за да можеш да продължиш.
 

Това искаше журито, а и екипът на БХК да даде на всички номинирани и наградени, в частност на родителите на деца с увреждания и техните съмишленици. На всички тези, които не можем да изброим поименно, но бяха по площади, в работни групи, по кабинети и институции, писаха проекти, научиха да се кога да казват "Не" и кога е необходимо да направят крачка назад, за да се отвори нов път напред.

Всички дами, които присъстваха на церемонията, бяха поканени официално от нашия екип. Дори ако повече от участниците в протеста бяха изявили желание да дойдат, вратите на церемонията пак щяха да са отворени за тях. Защото в една публична среда, в която вицепремиер може да обижда уязвими хора и после да отказва да поеме отговорност, в която езикът на омразата и пълзящият фашизъм се превръщат в легитимно и дори официално институционално поведение, вярващите в ценността на човешките права, НИКОГА не можем да бъдем ТВЪРДЕ МНОГО.

Ужасно ме е срам от събитието, което провокира този коментар, и искрено се надявам да е плод на недоразумение. Но за финал искам да ви споделя, че според мен може да бъде изработен резервен плакет, но няма как да бъде изработено резервно достойнство”.

Последвайте канала на