Сеизмолог: Сливенският сеизмичен район крие опасност от силен трус

  • 22 ноември 2018 12:36

  • 6117
  • 2
Сеизмолог: Сливенският сеизмичен район крие опасност от силен трус
©

Информация за земетресенията в България започва да се събира през последните 150-200 години. Това са процеси, които се развиват бавно. Проучването на повтаряемостта на трусовете отнема до над 1000 години за катастрофалните трусове. Ние нямаме представа за някои от потенциално опасните зони, като например тази в Сливен. Сливенският Балкан се издига вертикално над повърхността и е един потенциален, но неизвестен исторически сеизмичен район. Може в най-близко време може да сработи такъв механизъм. Това заяви за Novini.bg ръководителят на департамент „Сеизмология” в Националния институт по геофизика, геодезия и география проф. Емил Ботев.

Експертът отбеляза, че ние нямаме достатъчно активни зони, както е при гърците. "Те имат достатъчно земетресения във всяка зона и могат да направят вероятностна оценка за бъдещи трусове".

На територията на нашата страна съществено влияние имат само земетресенията във Вранча, които са с магнитуд по-голям от 7 и то със специфична насоченост на излъчването при разкъсване на сеизмичните зони“, уточни той. И даде пример, че при подобно насочване на 4 март 1977 година е било нещастно ориентирано към проблемите с неустойчивото строителство в град Свищов.

За съжаление двете сгради, които паднаха, бяха с охлабени основи и с допълнителни изменения и се получиха срутвания. В съседство други къщи бяха останали цели със значително по-слаби нарушения. Ефектът от много силните земетресения твърде често се определя и от сеизмичната устойчивост на сградите“, коментира сеизмологът.

Връзката между две съседни сеизмични зони е сложна и все още неизяснена. Когато стане по-силно земетресение, за да се натрупа напрежение в съседни сеизмични зони, са необходими години - десетина най-малко. Да говорим, че при нас, които се намираме във вътрешноконтинентална плоча, където движението на блоковете е много по-бавно, има предаване на напрежение, е изключено. При нас земетресенията са до 15 км дълбочина, освен това Централна България е разположена на около 350 км от Вранча, не може да има пряка връзка“, подчерта проф. Емил Ботев. „Дори колегите в Румъния не очакват развитие на този процес“, увери топ сеизмологът ни.

За територията на нашата страна едно катастрофално земетресение има вероятност да е в порядъка на 250-300 години. За отделни огнища и зони като Струмската сеизмична зона или Маришката, Пловдивската, например е 1000-2000 години. Трусове с възможности за магнитуд до 7 се случват на 200-300 години“, успокои експертът.

В началото на миналия век от 1901 до 1928 година, стават 6 земетресения с магнитуд 7 и по-голям. Затова ние приемаме, че е малко вероятно в същите сеизмични зони да се случи подобно земетресение, защото тази повтаряемост е най-малко 250-300 години и защото знаем, че движенията при нас са толкова слаби, и те водят до натрупване на напрежение за много дълги периоди от време. За това, че тези минали земетресение са надробили земната кора, вероятно по тази причина на територията на нашата страна стават голямо количество слаби земетресения. Последното по-силно земетресение беше в Перник с магнитуд 5,6, но нито в Перник, нито в София имаше много сериозни инфраструктурни разрушения и нямахме нито една жертва“, припомни той.

По думите на Емил Ботев превенцията е много важна. „При нас е много важно да се обърне внимание на качеството на строителството. Имаме достатъчно сериозно наследство в провинцията на стар тип сгради, които са къщи от некачествени материали, с по-слаба устойчивост. Панелните жилища са с по-висока земетръсна устойчивост, а новите кооперации се строят с рамкови конструкции и са съобразени напълно с нашето сеизмичното райониране, което е заложено в правилника за строителство. Ние сме готови да посрещнем предизвикателствата на природата в по-ново време. Старите сгради не са съобразявани и Слава Богу, че все по-малко хора живеят в такива“, подчерта ръководителят на департамент „Сеизмология” в Националния институт по геофизика, геодезия и география.

Точна оценка за познаване на едно бъдещо земетресение засега е непостижима. Имаме 1-2% успешни модели, които са показали земетресения в световен мащаб, но това не е достатъчно, за да можем да говорим за прогнозиране на точното време на бъдещо силно земетресение. Ние не можем да правим прогнози, защото нямаме данни, тъй като сме били под чуждо владичество и нямаме документация“, каза проф. Ботев.

Последвайте канала на

Мая Йорданова
6117 2

Свързани новини

Коментари 2

Добави коментар
1234

2018.12.19 | 11:09

2

Робство не владичество!

2018.11.22 | 14:24

1

Да ни пази Господ! Амин!

Добави коментар

Водещи новини