Абе, къде е системата за закрила на децата?

Този простичък въпрос възниква винаги, когато прочетем някоя зверщина за поредно изоставено дете, за безбройните сираци, за някоя пияна безотговорна биологична родителка, която си налива бебето с алкохол, за да не плаче, но не го храни и не се грижи за него...

Социалните мрежи втори ден се пукат по шевовете от хорското възмущение по повод на скандално видео, заснето в София. На кадрите се виждат две кьоркютук пияни и клатушкащи се циганки, които държат полуголо и посиняло от студ бебе.

Днес д-р Кръстина Маноилова, педиатърката прегледала и погрижила се за момиченцето заяви, че изследванията на бебето показали ниска кръвна захар, което е сигнал за недохранване. Майката на бебето, която видимо е на близка до детската възраст, дори не е знаела кога е рождената му дата. Обаче знае със сигурност, че държавата трябва да й дава пари за него. Това тук се нарича „социално подпомагане”, но си е чиста проба фалшива загриженост и измамничество от страна на голяма група хора – цигани и българи.

Близо 2000 бебета се изоставят годишно в България, според официалната статистика. Неофициалната обаче е още по-тревожна, тъй като в нея влизат и случаи като гореописания - на деца, които уж се отглеждат в семейства, ама не съвсем, тъй като са практически изоставени на оцеляване. Евростат ни подрежда на първо място по този печален показател сред страните в съюза.

Не е важно, разбира се, че в случая става въпрос за циганки. Стотици са случаите на зарязани на самоотглеждане деца и в български семейства. В съзнанието ми се е запечатал един мрачен репортаж за семейство някъде във Врачанско, което имаше 6 деца, които отглеждаха в една свинеферма и хранеха децата със смески за прасета. Така, че в случая не е важно дали слагаме щампа, защото тя няма да реши проблема с безотговорността на някои родители и липсата на закрила на децата. Нищо, че държавата има куп агенции и други органи, които с нашите данъци трябва да се грижат за децата в риск. И пак възниква въпроса – защо хрантутим толкоз ведомства, които реално комай само получават заплати? За безбройните НПО-та дори не ми се пише вече, защото няма особен смисъл – нито от тях, нито от писането за тях.

Вой до небесата се разнесе у нас, когато в Норвегия властите погнаха родители за безотговорно отношение към децата им. А по-добро ли е тукашното безхаберие? Явно и двете крайности са прекомерни. Но все пак не е зле социалната система за грижи и закрила на децата у нас да спре само да се омотава в излишна бюрокрация, в чиновническо бездушие и безброй документи, както досега. Финансовото подпомагане на семействата, в които има криза, е важно и нужно. Ама по-напред имат необходимост от психолози и социални работници, които не се гнусят да работят на терен, не само с бумаги, статистики, констатации и обобщения.

Последвайте канала на