Експерти обсъдиха политическото бъдеще на Европа (видео)

Консерваторъ и Младежки Консервативен клуб дебатираха по тема, посветена на политическото и гражданско бъдеще на Европейския съюз и на Европа по време на проведената днес кръгла маса „Европа на отечествата“.

Форумът се състоя в зала "Средец" на София Хотел Балкан.

Участници в нея бяха политологът професор Огнян Минчев, политическият анализатор и писател Иван Стамболов – Сула, депутатът Тома Биков, евродепутатът Ангел Джамбазки, журналистът Димитър Стоянович, водещият Бойко Василев, зам.-министърът на образованието Петър Николов, политическият анализатор  Тончо Краевски, както и социалният антрополог Харалан Александров, който беше и модератор на събитието.

Участници и гости обсъждат темата какво означава "Европа на отечествата" и защо това не е обратното на Обединена Европа? Говори се още за темата каква е разликата между отечествата и нациите, както и какъв е консервативният поглед към бъдещето на Европа.

,,Нацията е термин от епохата на големите революции, докато отечеството представлява второто голямо грехопадение след грехопадението на Адам. Отечеството е легитимацията на гордостта на човека''. Това обяви като начало за дискусията политическият анализатор Иван Стамболов-Сула.

,,Нацията е обект на държавата, докато след 19 век вече е неин субект. А отечеството е субект на човека. Ето защо аз предпочитам Европа на отечествата, а не Европа на нациите. Освен това отечеството е и проекция на семейството'', допълни той.

,,Тази дискусия идва в момент, в който светът не изглежда подреден, колата е обърната, така да се каже. Преди рухването на Берлинската стена всички европейски общества знаеха откъде са и къде отиват. Тогава имаше либерален консенсус. Имаше идея да се построи либерална демокрация'', заяви заместник-министърът на образованието Петър Николов.

,,Преди две-три години този консенсус започна да се пропуква. Пропукването започна с кризата в Украйна, с избора на Тръмп за президент на САЩ, с Брекзит. Всъщност има няколко различни прочита на бъдещето. Премина се през един дълъг и мъчителен процес, който все още не е приключил'', посочи той.

,,Днес сме в началото на нов преход и 2018 година напомня много на 1989 година. Европейското общество се раздели радикално на две части – една част, която брани статуквото, което е в момента, и друга част – това е Европа на отечествата, в която още няма съдържание. Настоящият дебат е усилие да пренесат този дебат върху по-широката общественост'' каза още Николов.

,,Има два проекта: на сегашния ЕС, който е Европа на бюрокрацията. Срещу нея е Европа на отечествата, която може да доведе до възникване на суверенни държави. В културен план Европа на отечествата означава, че европейците следваме културните кодове, наследени от нашите бащи. Практически погледнато, мултикултурализмът не е част от европейските ценности'', допълни Николов.

,,Европа на отечествата е тази, с която трябва да се гордеем. Това би трябвало да е една Европа, в която Франция да се гордее с Карл Велики, а България – със Симеон Велики. Защото Европа на отечествата трябва да познава историческото си наследство'', поясни още Николов.

"За да има отечество трябва да има идентичност. Всеки има отечество, но всеки може да има референции към отечеството не само в рамките на своята отделна държава. Това каза политологът Огнян Минчев по време на дискусията.

Той попита защо днешният дебат е поляризиран между две тези всяка, от които изглежда незащитима? Според Минчев Европа трябва да претърпи доста динамични промени.

„Европа в криза, защото се изчерпа първообраза си. Европа трябва да се върне и да синтезира една своя идентичност, която да я направи разпознаваема. Тя трябва да се върне към два типа идентичност, които е наследила от миналото - идентичността на християнството и идентичността на просвещението“, смята политологът.

В същото време границите ѝ трябва да бъдат защитавани.

Европейските граждани трябва да съумеят да синтезират тези две велики традиции. Трябва да се създаде баланс за изграждането на една Европа на либерализма и солидарността, стана ясно от думите му.

„Европа на нациите и Европа на отечествата са една утопия и водят към задънена улица“, заяви Огнян Минчев.

Според политическия анализатор Тончо Краевски противопоставянето на нациите срещу Европа е много ново.

„Нацията в собствен смисъл не е била дискредитирана дори след Втората световна война“, посочи той.

Според него наскоро националната идентичност влиза в конфликт.

„Изведнъж стана проблем с нацията, тъй като европейските елити осъзнаха, че техният светоглед се различава от този на националните общности“, смята още той.

Нацията попада под ударите на полицейските елити от съвсем скоро и в това е конфликтът, заяви специалистът.

„Все пак бюрокрация има и в отечествата. Конфликтът е на отечеставта и народите. Конфликтът между „чубжинците“ и европейците е доста сериозен“, посочи още той.

Границите на Европа вече са географски. Европа премина през три кризи. Първата беше кримската. След нея скъсахме с илюзията, че Русия може да стане европейска страна. Последва кризата с мигрантската криза и третата беше кризата с Брекзит. Това каза депутатът от ГЕРБ Тома Биков по време на дебата „Европа на отечествата“. Въпреки, че бяха тежки тези кризи оформиха европейската ни идентичност.

По думите му въпреки това всички се стремят към Европа, защото е най-спокойното място в света – няма войни, има икономически просперитет и всички се стремят към нея.

,,За мен Европа и Европейския съюз е винаги видим през българския национален интерес. Всеки гледа през интереса на собствената си държава, в което няма нищо лошо. Какво е Европа на отечествата? Това е политическото бъдеще на ЕС. Англичаните пречеха на ЕС. В този смисъл тяхното решение да напуснат е добре за всички. Те нямат място в ЕС'', обяви евродепутатът Ангел Джамбазки по време на форума.

,,ЕС трябва да бъде общност на суверенните отечества. Трябва ни нулева миграция. Европа на отечествата означава Европейската комисия да бъде изпълнителен орган, но не да взимат политически решения и тези. Решенията трябва да се взима от лидерите и държавните глави на ЕС, защото именно те са избрани от гражданите. На Юнкер никой не му държи сметка. Границите на Европа са ясни – от Кавказ, по нашите южни граници и до Атлантическия океан. Това са границите на Европа и те не трябва да бъдат променяни'', заяви още Джамбазки.

,,В България има наши братя българи-мюсюлмани, които трябва да ги споменаваме с уважение, да ги подкрепяме. Те са наши кръвни братя. Защото българската нация не е религиозна, а етническа'', обяви евродепутатът.

Журналистът Димитър Стоянович обясни от своя страна, че е много трудно да се говори за големите европейски предизвикателства, без да познаваме опита си от консерватизма.

„Големите успехи на Нова България са постлани с труповете на българските консерватори в някои случаи чисто физически, не само психически и морално“, обясни той.

По думите му отечественият принцип е основополагащ, за да стигнеш до другия принцип.

„Гледаме готовия резултат, без да се съсредоточаваме в процеса“, обясни той.

,,Самата същност на Европа е същност на различните идентичности. Да си европеец означава да живееш с няколко идентичности. Животът без идентичности е невъзможен'', каза журналистът Бойко Василев.

,,Но тук има и един конкретен въпрос – за каква Европа да се борим? За федерална или за по-децентрализирана Европа? Изглежда засега е второто. Колкото и да е лоша, европейската бюрокрация винаги е била съюзник на България. Заради нея ние влязохме в Европейския съюз. Тогава питам кое е по-добре за България? Европа да продължава да се федерализира, или да се децентрализира? Това е сложен въпрос и предполага сложен отговор'', коментира журналистът.

,,България е единствената страна в ЕС, която е едновременно славянска и православна. Териториално сме в периферията на ЕС. България трябва да използва уникалното си положение да заяви себе си. Ако иска Европа да оцелее, трябва да се разберем на първо място ние какво мислим'', каза Василев.

Последвайте канала на