Всичко се купува, бате. И законите на физиката даже!

Съвсем в началото е много важно да направя следното уточнение: тук, сега, в този материал НЕ коментирам катастрофата до Своге от миналата седмица. 

Иска ми се да запазя нещо като благоприличие и затова не желая да се нареждам до всичките знайни и незнайни „специалисти“, които вече се изказаха по темата.

Трагедията е голяма, а неизвестните в уравнението са прекалено много, за да може да се прави заключение към този момент или да се размахва пръст. 

Така че НИЩО тук не е препратка и не се отнася до въпросната катастрофа. 

След като направихме това уточнение, да продължим нататък:

Факт е обаче, че сега пътищата и автомобилната дисциплина са под лупа (временно, после пак ще се върнем към стандартната апатия). И въпреки това, вижте какви заглавия се въртят… 

„Мотопед с неправоспособен водач блъсна полицай, опита се да избяга“; „Полицаи хванаха неправоспособен мотоциклетист след гонка“; „Шофьор блъсна велосипедистка, но си тръгнал, защото бързал“; „Шофьор се заби в гараж с колата си“…

Не е нужно да гадаем защо това се случва, не се налага да гледаме на кристално кълбо. Причинно-следствената връзка е много проста. Можем да го обясним и онагледим дори. С ето тези заглавия, които обясняват защо по-горе споменатите ги има:

„Млад мъж хвърли 20 лева на полицай“; „Младеж подхвърли 20 лв. на полицаи“; „37-годишен без книжка предложи 20 евро на полицаи“; „Мъж опита да подкупи полицаи с 50 лв.“

Усещането, че може да им се размине, ги кара да се чувстват недосегаеми. Психиката на прекалено много нашенци така се изврати, че започнаха да си мислят, че всичко се оправя с рушвет, че всеки си има цена, а най-най-отвратителното е: решиха, че тази цена е ниска и ДОСТЪПНА ЗА ВСЕКИ. Мислят си, че ченгето се продава за 20 кинта. 

Вече сме разгледали феномена „татино синче“, който си мисли, че богатият/влиятелен тати ще го измъкне от всичко, но тук не говорим за него. Не. Тук говорим за това, че все повече хора взеха да се държат като споменатия отвратителен феномен. И тук – заради „възпитаното“ усещане за безнаказаност.  

Това е от една страна – искането да си над закона, над нещата, да си тарикат, да можеш да си купуваш катаджии и да се присмееш на този, когото задминаваш забранено в насрещното, нищо, че можеш да избиеш куп хора, че и себе си дори. Точно както (ако щете вярвайте, но това е ДЕЙСТВИТЕЛНА, истинска история) преди години един „тарикат“, но от по-старото поколение си запали цигара на бензиностанция и един от служителите, с настръхнала от ужас коса, му каза да я загаси.

Отговорът беше: „Спокойно, аз ги познавам собствениците…“      (!!) 

Ясно ли ви е, бе, балъци! Ако си тарикат и познаваш, който трябва, не само законите не важат за теб, но и законите на физиката, химията, природните закони – нищо не важи за тебе! 

Другата страна на явлението: нуждата и навикът. 

Аз не познавам човек, който да не се е докоснал по някакъв начин до явлението „корупция“. Макар и да има някой, който да не се е поддал, то той (99% съм сигурен) е „топнал пръстче“ в гнусното блато, когато са му поискали подкуп и той се е замислил. 

Това се случва, защото е традиция – и искането, и предлагането. Знаете – гъбичките никнат в „благоприятна“ среда. Българинът е свикнал, че, ако не даде подкуп, няма да му свършат работа. В същото време си знае и си търси – и той да получи, когато се явява страна-изпълнител на нещо си. И малка власт да има, ще се опита да я използва, за да се облажи. 

Можем да си умуваме години наред каква е причината – че сме бедни? Вярно е. Но бедни има навсякъде. То и корупция има, ще каже някой. Да, но не така ширеща се – има места, където е неприятно явление, а не правило и начин на живот. Има и по-страшни места? Има, но нека не се сравняваме с тях, а! 

Не ми е приятно да го кажа, но, ако щете не междуведомствени комисии, междупланетарни комисии направете. С още и още експерти на още и още заплати (за да си клатят… да кажем краката). Промяната тръгва от личността, единицата. 

Ама как, когато всички и всичко около теб е така устроено, че да те предразполага към корупция? 

Ами, честно казано – докато слушаме такива въпроси и си ги задаваме, оневинявайки се пред самите себе си, промяна няма да има. Никаква. 

И ще имаме 4 опции:

А) правим най-после нещо и започваме промяната от себе си;

Б) Терминал 1; 

В) Терминал 2; 

Г) затваряме си устата, примиряваме се и продължаваме да си живуркаме по старо му. Вечер се благодарим, че сме се прибрали живи, а не е бил „наш ред“ по пътищата. Но и си ЗАТВАРЯМЕ УСТАТА – защото мрънкаш, ако действаш и няма резултат – ако си трайкаш, нямаш право на глас. Или бъркам? 

Май бъркам, защото феноменалната народопсихология все избира 5-и вариант (макар да липсва в условието на задачата като опция). 

Той се описва горе-долу така: „Нееее, аз нищо няма да направя и ще чакам да ме/ни оправят (защото все някой ми е длъжен да ме/ни оправи, нали!) и ще си мрънкам до небесата междувременно… я, подкупче, оп, благодаря! 
 

Последвайте канала на