Как телефонните измамници сами стават жертви (Част II)

Продължение от Част I на материала, която може да прочетете тук 

Как измамниците стават жертва

Измамниците са на сравнително ниско стъпало в криминалната йерархия. Много рядко могат да си позволят да прибягват до агресия, макар често да заплашват с нея. Те нямат време да издирват някого, на когото да отмъщават, защото през това време губят пари; нямат и ресурса (това не значи, че всеки случай е такъв, имайте предвид!). 

Случвало се е бивши затворници да се навиват да работят като куриери за измамниците и след като минат да съберат парите от жертвите, да си отиват с плячката, а за „умовете“ на схемата не остава нищо друго освен да чакат следващата „реколта“ балъци. Организаторите се опитват да ги сплашват, но куриерите просто изчезват с парите и повече нищо не могат да им направят. Те са влезли в схемата с ясното съзнание да направят именно това, но те са запознати с механизмите, затова имат куража. 

Тук е важно да опишем механизма на „доставката“. Макар измамниците да действат из цялата страна, те никога не прибират парите лично и контролират „операциите“ дистанционно. Пускат обява от типа: „Търси се сътрудник с личен транспорт за еди-кой-си регион“. Да, когато измамниците действат, те действат по региони, за да може, ако зарибят няколко жертви, да минат с едно прибиране, от един куриер, накуп – едно след друго. Набират телефони например в Бургаско, щом приключат, минават на Старозагорско и т.н. Набират на случаен принцип и най-често последователно от указател. 

И така – прочели сте обявата. Не сте запознат със схемата и си мислите, че отивате да работите за нормални хора, а не за измамници. Когато отидете на посочения адрес, ще ви кажат, че ще работите за лекар и ще събирате „такси“ от пациенти или капаро за инвалидни колички или шини, или друго подобно. Обяснението е просто: като куриер постоянно ще чувате от жертвите някакво нервно мрънкане: „Ето, това са парите за доктора“ или нещо от сорта. 

Това е само един пример, с една схема. Другите работят по същия модел, но с други „краски“. 

След като вземе парите, куриерът е инструктиран къде да ги остави. През голяма част от времето го следят – обикновено, когато се доближи до пункта за предаване. Но преди това, когато е бил „на терен“, е действал сам, а измамниците са били на дистанция, за да са минимално замесени. 
Казват му да остави парите еди-къде-си, така че реално той дори не се вижда с измамниците. Правят го, за да не може да свидетелства, ако го хванат. 

Факт е, че повечето изловени са именно куриери, рядко са организаторите – онези, чийто глас е бил чут от жертвата по телефона. 

Случвало се е нает куриер, който наистина не е знаел в какво се забърква, да се усъмни и да отиде в полицията с плика с парите. Рядко, но се е случвало и да успее да съдейства на ченгетата в разследването. Това обаче е трудно, защото, както споменахме – контактът му с организаторите е само по телефона. Дори парите не му се дават на ръка, а той сам си ги взима от общия кюп. 

В повечето случаи, въпреки че човекът се досеща (не е много трудно да се досетиш все пак!), не се трогва и взема парите на жертвата, знаейки за какво отиват. 

И тук е моментът на риска за организаторите: дали ще изпържи измамниците и ще си прибере плячката или ще си вземе само обещания процент. 

Противодействие 

Преди време оповестяването на отвратителните практики на измамниците беше направено публично по различни комуникационни канали. Ще ми се да вярвам, че даде ефект и тогава измамите се радваха на по-малък успех. Ще ми се да вярвам. Но при всички положения трябва да кажем, че инициативата секна много бързо и резултатът, и да го е имало, е изветрял.  

В метрото например има монитори, които, освен за реклама и развлечения, могат да служат за образоване. 

Не спорадично и за кратко, а постоянно – като неспирна кампания да се набива в очите и ушите на хората за явлението „телефонни измами“. Да се разпространяват постери из градския транспорт, в по-малките населени места – на спирки, пред пощата, магазините, навсякъде, където се събират възрастните хора (които са основно мишена на тарикатите). 

И още нещо – разяснителни кампании – районни инспектори ПЕРИОДИЧНО да припомнят с беседи на хората какво ги дебне, да им обясняват, че (колкото и абсурдно да звучи…) не трябва да хвърлят пари през балконите и т.н. 

Нека медиите бъдат използвани в една благородна кауза – радио, телевизия, печатни и интернет издания – могат да бъдат част от кампанията. Какво ще коства на МВР да започне т.нар. социални реклами? Тоест послания с информационна цел. Заложени са (буквално!) животи, защото не са един и два случаите на измамени, починали от инфаркт. Не са един и два случите на хора, чиито животи са били разсипани, след раздялата им с всички спестявания. 

Не забравяйте – жертвите са предимно възрастни хора, рисковете са много, а техните сили за противодействие са нищожни. Както казахме в предишната част на материала: те нямат интернет, от който да се информират. Те имат склероза. 
 

Последвайте канала на