Как телефонните измамници сами стават жертви

Почти всеки ден четем и слушаме за нови и нови случаи на жертви на телефонните измамници. Съпътстваща част на това обаче е редовната поява на коментари от страна на мнозина, че жертвите са си виновни, защото са тъпи. 

Това е доста неприятно явление, а прехвърлянето на вината към жертвата е грешен механизъм на натрупана агресия към всичко заобикалящо и е добре също да бъде прекъснато в зародиш, защото обвиняването на жертвите кара следващите пострадали да се затварят в себе си и да си мълчат, живеейки със срама, вместо да съдействат на полицията за разкриване на извършителите. 

През годините съм се сблъсквал не знам колко пъти с измами под различни форми. Работил съм и с различни експерти и разследващи от МВР и затова ще се опитам до някаква степен да сглобя картинката пред вас. 

Как действат измамниците

Често у хората, станали жертва, се наблюдава убеждението, че измамниците са имали много информация за тях, насажда се параноя, че са били следени и проверявани. Това съвсем не е така, просто тарикатите повеждат разговора по такъв начин, че жертвата сама си казва всичко. Това не е универсално действащ механизъм, не! Голяма част от хората, по-голямата част всъщност, въобще не се връзват и просто затварят телефона. Истината е, че телефонните измамници правят средно по около 300-400 обаждания, за да успеят да „закачат“ една жертва. Понякога минават дни без да успеят. Тоест може да се стигне и до 1000 прозвънявания за 1 „успех“. Иронията в случая е, че някои от жертвите се подвеждат по два, че дори и повече пъти и увеличават сивата статистика, докато други упорито отказват да се вържат. 

Трябва да знаете обаче, че почти всички, които са избегнали да станат жертва, просто тряскайки телефона на измамниците, не подават сигнал за това и така статистиката, както и работата на разследващите, се базират на сравнително изкривени данни. 

Когато обаче жертвата „захапе“, измамникът започва да вмъква детайли. Дълго време казва неща от типа: „аз съм“, „не ме ли позна“ и т.н., докато жертвата не каже име:

„Иване, ти ли си?“

Вече имат име, с което да работят…

„Аз съм, Иван, да“. По същия начин набират и друга информация – за адреса, за близки, за роднини. И накрая жертвата казва: „те знаеха всичко за мен, следили са ме“.

Много рядко някой е бил следен, почти няма такава практика. Всичко се „набавя“ в движение. Разговорите са дълги, много дълги. 

След това казват на жертвата да стои на телефона. Това се прави с цел да не й дават възможност да се обади на някой близък (включително и на онзи, за когото се представят), защото това ще срине измамата. 

Когато се представят за полицаи, се случва същото – до последно държат жертвата на телефона с глупости от типа на: „сега внимателно ни продиктувайте номерата на банкнотите, които ще хвърлите през балкона“. Правят това, докато куриерът им пристигне на адреса. 

Сигурно си мислите, че измамниците са гении в областта на психологията? Не са. Много от тях са полуграмотни и не могат да пишат добре. Имало е случаи на представящ се за лекар, който не може да произнесе „имплант“ и затова го нарича „пирон“. Те действат по модел, който е изпробван вече и им е даден от други – като търговец от телешоп например, който работи с наръчник. И не забравяйте – стотици, понякога хиляди обаждания трябват, за да се стигне до една жертва, така че и методите им не са свръхгениални. 

Не бързайте да обвинявате жертвата. Тя най-често е възрастна баба. Не забравяйте, че при възрастните има изменения и не винаги могат да са адекватни. Измамниците ги „застрелват“ с куп емоционални глупости и ги шашкат. Освен това въпросните баби може и да не са осведомени за измамите така както сме ние. Те нямат интернет, те имат склероза. 

Затова е наша/ваша задача да осведомяваме възрастните, ако ще това да означава всекидневно да им се напомня. 

Новите схеми

Периодично схемите се подновяват. Преди имаше вълна от „роднини“, които събираха пари за лечение или за подкуп на прокурор, след направена катастрофа. Имаше плач, сълзи, вайкане. След това се появиха менте ченгетата, които уж се борели с измамници, но за целта им трябвало съдействие от жертвата – с нейна помощ да заложат „капан“, след малко щели да й се обадят измамници и тя да хвърли парите, които й поискат, ченгетата щели да ги хванат под балкона, а парите щели да са доказателство. Ето затова бабите масово хвърлят пари през балконите. 

И задължително (!) когато има някаква трагедия, се включват измамниците и „набират средства“. Така беше след Хитрино, след наводненията, след ВСЯКО бедствие. 

В Част II на материала, която можете да прочетете тук, ще погледнем как самите измамници се превръщат в измамени жертви и кой най-често ги „пържи“, както и как можем да се борим с противното явление. 
 

Последвайте канала на