Пиши к*р и да бегаме!

Извикахме златната рибка, за да я изядем. 
 

Какво ще рече това ли? Представете си цялата красота, събрана на тази „земя като една човешка длан“ – да кажем, че това е чудото от приказката за златната рибка и ни е дадено ей така – наготово, можем (стига да поискаме!) да го умножим и да го използваме векове наред. 

Но ние не искаме да си го пазим и да му се радваме, не! Искаме да го експлоатираме сега и веднага! Бързо и докрай! За печалби или дребни наслади. 

Да говорим ли за презастрояването на зимните и летни курорти? Да говорим ли за незаконното строителство? Да говорим ли за замърсяването с незаконни отходни канали? И въобще замърсяването. И какво като имаме инициатива да изчистим страната за един ден! Голям праз, щом никой не иска инициативата „да не цапа през останалите 364 дни от годината!“

Правилно се досещате, че темата отива към странната случка в едно от Седемте Рилски езера. 
За да си обясним това, а и всичко, което го е предхождало; и всичко, което го последва, трябва да сведем нещата до два елементарни примера:

1. В България няма истински масови, водещи до нещо протести. Когато някои се опитат да ги направят, другите им се подиграват и ги гледат отстрани. Керванът си върви;

2. Преди 3 години, при едно от качванията ми до Седемте Рилски, чух следния въпрос, изстрелян от мъж, българин, на около 40 и няколко години, зададен в хижата: „А, горе има ли човек къде да седне да хапне и да пийне нещо?“ 

„Къде горе?“, беше контравъпросът на недоумяващата жена, която работеше в хижата. 
„Горе, на езерата“, уточни мъжът.

Колко багри, колко „палитри“ от народопсихология има тук, а? Езерата са си езера, енергия, красота, едно, друго, а, у, ама си трябва да си седнеш – да си хапнеш, да си пийнеш. 

И така – пример 2 дава обяснение за пример 1. Няма истински протести, защото притеснението на голямата част от българите е, че няма да имат какво да хапнат и пийнат. Ако имат, си траят, за да не си загубят тази привилегия. Как ще си защитим природата, след като „за“ защитата са малцинство, а мнозинството иска да му е лесно, да хапне, да пийне? Да се качи с кола до защитената местност, защото го мързи, и да изжули 4-5 бири на сянка, може даже да си ги изстуди в някое защитено езеро. 

Сега към картинката ще добавим и още една краска: патриотизмът като рекламно средство и като средство за постигане на лични цели. 

Каквото е модерно, се използва от бизнеса и политиката. Замислете се как през годините се използваше всичко модерно от тези „акули“. И не, не говоря само за България – говоря за целия свят. Когато уличната култура и скейтбордът бяха популярни, стотици корпорации ги използваха в рекламите и рекламните си послания.

Същото важеше и за политиците, които  се правеха на модерни и се снимаха с децата по скейт-парковете или баскетболните игрища и т.н. 

Сега е модерен патриотизмът, защото светът се промени след 11 септември и представата за „чуждия“, който е заплаха, набра страшна сила. Набиха спирачките на глобализацията и извадиха патриотизма от нафталина, като естествена опозиция на случващото се. Днес – 2018 г., това важи десетократно. Тенденцията е да се засилва тази позьорщина. Не ме разбирайте погрешно – не казвам, че патриотизмът е лошо нещо, а казвам, че да го използваш (без да вярваш в него) за лични цели и печалба, е лошо. Загледайте се в рекламите – от бирата, през бисквитите, че чак до рекламата на цели вериги хипермаркети (които дори не са български…). Всички яхнаха вълната на патриотизма. Рано или късно ще го изчерпат, но засега още работи. 

Патриотарщината е „новото черно“. Ако не харесваш някой, обвинявай го, че не е патриот. Ако искаш да спечелиш нещо, обявявай се за патриот – печели симпатия. Масата хора реагира елементарно и подсъзнателно – като кучето на Павлов. 

Да кажем обаче, че сте истински патриот. Тогава следващите няколко реда важат СПЕЦИАЛНО за вас. Следващия път, когато някой ви навира патриотизъм в очите, помислете за следното: психопатите и социопатите (лидерите на секти например) отначало ви казват само онова, което искате да чуете, за да ви спечелят, след това започват да ви обработват, за да извлекат полза от вас. Те не изпитват емпатия, но умеят да я имитират, те нямат съвест, но могат да си играят с вашата – всичко това в името на някаква крайна цел, която ги облагодетелства. Тях и само тях. Дали ще е НПО, което иска да усвои едни пари, а вие сте им масовката за събитието; или ще ви зарибят да им купувате продукта, все едно. 

Аз лично предпочитам патриотизма на тихите, които пазят родината, за която милеят, а не на шумните – с байраците, шума и показността. Малко ми фалшивее последното, за това. 

От организаторите обясниха, че хорото в езерото не било планирано. Да ги разберем „децата“ – от емоция го направили. Извинението беше съпътствано с прекалено много оправдания на деянието, включително и на Facebook страницата на фондацията. 

Искали да си направят снимка за спомен… Чудно! А след нас – потоп. Все тая. Ние ще се снимаме другаде. Модерен туризъм – като във вица с изморения вече нашенец: „Пиши к*р и да бегаме!“ Нали за това дойдохме – да се направиме на интересни. 

А организаторите къде са спали, ако приемем, че „децата“ не са знаели, че така се причинява вреда на екосистемата? Добре е, че си имат снимка, защото езерата скоро ще са само спомен. Още преди 3 години вече сериозно бяха започнали да се заблатяват, заради човешката намеса в района (от улеснения достъп с лифта и джиповете на „бизнесмените“, които карат пишман туристите до хижата). Всеки „цапач“ си казва: „всички така правят, един повече или по-малко…“ 

Езерата нямат капацитет да се самопречистват, набийте си го в главата и стига сте питали: „Е, к‘во па толкова!“ 

А защо са играли хоро насред езеро (нито е Йордановден, нито районът предполага такава традиция…) чакаме да ни кажат – те са патриоти, предполагаме, че познават традициите, нали? Хорото в ледените води на Богоявление се нарича „мъжко“. Май ще трябва се отплеснем и в четвърта посока – как е модерно да се правиш на мъжкар… няма смисъл. Мъжкарство и патриотизъм в едно – мило ми е, иде ми да запея химна. 

То е ясно, че няма да се спре притокът на хора при езерата, както съветват експертите, за да се запази екосистемата. Ние сме патриоти и с чувство на изпълнен патриотичен дълг ще си унищожим красивата страна. 

Но поне да забавим този процес, а? Предложение: да въздействаме малко на съвестта на посетителите. Някои няма да се трогнат, но други – ще. А има и хора, които не знаят какво причиняват. Затова – да ги информираме. Всеки, ВСЕКИ път да им се казва (от работещите на лифта и хижата например), че е забранено да се къпят в езерата и да цапат. Да има табели начесто – да ги гледат постоянно. Особено когато става дума за организирани групи – водачите по няколко пъти да подсещат какви са правилата. 

И за финал: 

Знаете ли какво е едно от утежняващите вината обстоятелства, които карат съдиите да издават максимални наказания? Когато извършителят не изпитва вина за деянието и не съжалява. Във Facebook някой от администраторите на фондацията е отговарял на потребителите, че съжаляват за случилото се, но не спира да оправдава „децата“ и да измества вниманието към едни други, които са цапали повече: „От какво се срамувате? От няколкото момчета в народни носии, които са влезли в едно от езерата, във своята емоция? Вижте фасовете, бирите, голите хора, които влизат...за да има наистина от какво да се срамувате!“ 

(Дали наблягането на народните носии тук не е за да се намекне, че недоволният може би не е патриот и скача срещу милото и родното? Кой знае…? А да сочиш някой „по-виновен“ звучи така: „Що ме спирате мене? Аз карах с 200 км/ч. Я го вижте оня – караше с 220!)

И съвсем логичният отговор, който администраторът получава: „Чудни хора сте, брей! Кажете: извинявайте, грешката е наша, трябваше да проведем инструктаж, няма да се повтори. От приказките ви си правя извода, че изобщо не разбирате какво сте направили“. 

Facebook/@ourhomebulgaria

Последвайте канала на