-
06 август 2018 13:07
- 3984
- 6
Роден е през 1978 г. в Сливен. Завършва средно образование в специално училище за ученици с нарушено зрение „Проф. д-р Иван Шишманов” във Варна. Висше образование по специалност „Право” в СУ „Св. Климент Охридски” през 2002 г. Работил е в неправителствения сектор, в Столична община и в Комисията за защита от дискриминация. Обществено активен, особено в областта на защитата на правата на хората с увреждания и равнопоставеността им в обществото, както и като цяло за равнопоставеността на уязвимите групи.
- Г-н Хараламбов, като човек, който познава „кухнята” на хората с увреждания, как смятате - достатъчно ли са центровете за хора с увреждания, в които сега има проверки?
- Първо, не съм убеден, че се налага да се проверяват най-вече центровете за хора с увреждания. Смея да твърдя, че те и досега са най-контролираните институции за социални услуги, средствата им се превеждат по единни стандарти за издръжка на едно лице-ползвател, стандартите се приемат всяка година със закона за държавния бюджет и ако има „изтичане” на пари, това може да се установи твърде лесно, понеже предлаганата услуга няма да съответства с изискванията за качество, които пък са установени в методики, утвърдени от Агенцията за социално подпомагане.Това може да се установи дори от самите ползватели и техните близки, които да сигнализират и при основателност на сигнала се предвиждат санкции. Така че изобщо не мисля, че центровете за хора с увреждания са „неработещото кранче”, от което изтичат пари. Проблемът с центровете е, че не са достатъчно на брой дори за София, не се предлага разнообразие от услуги вътре в самите тях, няма достатъчно дневни, целодневни, седмични и т.н.; няма добро планиране и възлагане от страна на държавата. Именно тук може да е най-полезен исканият от протестиращите майки регистър, защото е доста по-рентабилно група хора с увреждания да бъдат качествено обгрижвани от професионалисти в център, отколкото всеки един от тях да се отглежда от асистент в дома си; неслучайно казвам „да се отглежда”, терминологичната разлика, която правя е съществена.
- Продължава напрежението в обществото по повод протеста на майките на децата с увреждания. Вие как си обяснявате, защо страстите не стихват?
- Напрежението се създаде заради това че, според мен, някой използва отчаянието на част от майките с не съвсем безкористни цели. Протестът обедини несъвместими групи с несъвместими искания – от една страна майки на деца и възрастни хора с увреждания, които те манипулативно продължават да наричат деца по внушение на някои „социални инженери”, за да предизвикват чувствителността на обществото и от друга - част от хората с увреждания, привърженици на т.нар. „философия на независимия живот”.
- Коя от организациите изготви Законопроекта за лична помощ, който до днес нагнетява напрежение в обществото?
- Последните, обединени в организацията „Център за независим живот”, помогнаха за подготвяне на Законопроекта за личната помощ, който те се опитват да прокарат отдавна. Той обаче не решава проблема на синовете и дъщерите на протестиращите майки, понеже повечето от тях са с такива увреждания, които не им позволяват да водят т.нар. „независим живот”, както е дефинирано понятието в закона, т.е. сами да вземат решения за живота си и да ги осъществяват с подкрепата на асистент, който да компенсира дефицитите им. Тук обаче единствено може да става въпрос за компенсиране на физически дефицити, а не и за ментални и сетивни, както и за такива, при наличието на които липсва възможност за комуникация на човека с увреждане и околния свят. Този законопроект не решава проблема на мнозинството от хората с тежки увреждания, а на една малка част от тях. Това съвсем основателно настрои част от хората с увреждания срещу протестиращите майки. Как биха се почувствали те, ако например аз бях поискал закон за правното положение на слепите, без да помисля за другите и да поискам за тяхното благоденствие несъразмерно голям обществен финансов ресурс. Освен това майките, вместо да привличат на своя страна хората с увреждания, несъгласни с тях, започнаха да ги отблъскват, наричайки ги с всякакви обидни квалификации. Това е характерна черта за българското общество, в което отделни групи са повече майстори на противопоставянето, отколкото на обединяването, а това е пагубно, защото съединението е сила – разединението - слабост. Друга причина за създаденото напрежение е подвеждането на омбудсмана и прибързаното взимане на страна в дебата, без да вникне във всички проблеми на всички групи, липсата на визия отстрана на правителството за решаване на проблема и намесата в протеста и контрапротеста на различни политически формации.
- Смятате ли, че има заитересовани политици, които си вдигат рейтинга и провокират ескалацията на агресия и бунтове и кои,според вас, са те?
- Да, има такива със сигурност, но не мога да назова всички, не съм в течение на кулоарните новини. Нормално е в подобни неща да бъде заподозряна парламентарната опозиция или поне част от нея, както и извънпарламентарната. Но това, според мен, е доста елементарно от тяхна страна и вместо да им изпише веждите, ще им избоде очите и ще видят парламента само насън. Такива т.нар. „професионални политици” и разбирачи от всички проблеми на обществото като г-н Антон Кутев например нямат място в политиката, защото действително, освен да повишават нивото на агресия, не правят нищо друго, не предлагат нито едно решение на нито един проблем, камо ли да го осъществяват на практика. Много погрешно такива политици са определяни като „остриета” и би било по-добре партиите по-скоро да се лишат от тях. Говоря за г-н Кутев, защото той стана вносител на този законопроект, след като беше внесен и от депутати от „Воля”. Нека читателите, които се интересуват, проследят и сравнят изказванията на г-н Кутев и г-н Хасан Адемов Хасан Адемов е роден на 24 януари 1953 година в град Исперих, България. През 1979 година завършва например и ще разберат, надявам се какво имам предвид. Ръководството на БСП също трябва да направи сериозни анализи и евентуално да преустанови участието си в противопоставянето на хората с увреждания, взимайки страната на едни, за сметка на други, за да обслужи някакви свои краткосрочни цели. Защото е лесно да атакуваш правителството, че не намира решение, но е абсолютно недалновидно да го правиш, след като и предлаганото от теб решение не среща обществена подкрепа.
- Майките написаха един проект за закон, афишира го омбудсманът и той предвижда личен асистент да получат едва 77 704 души с увреждания, за които трябва да се предвидят допълнителни 105 141 962 лв. Останалите около 500 хил. тежки инвалиди обаче няма да получат нищо. Това е доста несправедливо, как може да се преодолее?
- Нека вече не обсъждаме този проектозакон, надявам се той да остане в историята. В момента се работи по закон за Хората с увреждания, в който се предлага финансова подкрепа в различни варианти, включително и за асистентска услуга. Аз лично смятам, че всичко измислено досега е само възможност за надлъгване между държавата и хората с увреждания.
- Това никак не звучи добре. Къде тогава е същинският проблем?
- Проблемът е, че е нисък жизненият ни стандарт, поради много причини. Както правилно постави въпроса една майка на човек с ментално увреждане, добре е, че ще му се осигури асистент, който след нейната смърт да се грижи за него и да му пазарува. Но с какво ще му пазарува? Глупаво е да се говори, че не искаме пари, а реформи. Искаме и пари, които да се разпределят по нов начин. Аз смятам, че вместо да се надлъгваме и да търсим форма, по която да си повишим личния бюджет, симулирайки, че ползваме асистенти и представяйки едни отчети, за които всички знаят, че са лъжливи, само финансовите органи може би не знаят, по-добре е да се осигури пряка финансова подкрепа, която да даде възможност на хората с увреждания сами да излязат на пазара на социалните услуги. Тогава, след като те могат да си позволят да си платят за дадена услуга, ще могат да поставят и изисквания. Всичко друго са едни теории, при които се мисли основно как определен държавен ресурс да попадне в някои неправителствени организации, които уж мислят доброто на хората с увреждания; жалкото е, че някои все още вярват в това.
- Според Михаил Христов, депутат от гражданската квота на БСП, самите организации на хората с увреждания си противостоят едни на други и не могат да се разберат, което затруднява работата на експертите по изработване на нормативи. Така ли е? И не е ли това твърде тъжно и жалко?
- Не е чак толкова тъжно. Хората с увреждания са преди всичко хора, а увреждането е след това. В българското общество има достатъчно примери за противостоене, което в някои случаи може да се окаже и градивно, защото в спора се ражда истината. Нормално е организациите да имат различни интереси и да ги отстояват, дори различните групи хора с увреждания имат разнородни проблеми, които имат и различни решения. Работата на експертите, ако наистина са експерти, е да балансират и да намерят възможно най-справедливите решения. Проблемът е, че няма достатъчно експерти. Всички апелират: „Кажете как да ви решим проблема и ще ви го направим”. За какво са политически водачи тогава? Мога да приведа един практически пример, за да ме разберете по-добре: едно е да дам мнение как да ми бъде решен проблема, но, ако аз кажа как да бъде решен и се очаква всички да кажем едно и също, а експертите и законодателите само да го утвърдят, тогава те кому и за какво са нужни? Ние ще си решим проблема сами. Ако например аз, имайки нужда от човек, който да ми помогне да стигна от едно място до друго, му кажа как точно да ми помогне, тогава той за какво ми е, нали аз ще стигна сам и ще си реша въпроса?!
- Бихте ли степенувал - кои са най-важните и неотложни проблеми на хората с увреждания, с които трябва да започнат промените в социалната система в тяхна подкрепа!
- Доходите,
социалните услуги,
здравеопазването и медицинската рехабилитация,
достъпната среда
и създаването на възможности за работа за тези, които искат това.
Последвайте канала на
Свързани новини
Кириякос Георгиу разказа за премеждията си в Спартак (Варна)
ЦСКА - София спря победната серия на Лудогорец с гол в 91-ата минута
Руснаци напират за защитник на Левски
Крумовград ще пробва да открадне точки и от "Овча купел"
Георги Дерменджиев застава начело на Локомотив (Пловдив)?
България трябва да покаже различно лице срещу черногорците в Ботевград
Коментари 6
Добави2018.08.06 | 14:17
2018.08.06 | 16:08
2018.08.06 | 16:35
Добави коментар
Водещи новини
Радомир Чолаков: Аз станах курбан на Христо Иванов, той е персонално виновен за Сарафов и Пеевски
25 ноември 202407:48
Пеевски: Някой се опитва да плаши общините с орязване на бюджетите им. Няма да го позволим
25 ноември 202407:49
Нидал Алгафари за размяната на писма между ГЕРБ и ПП-ДБ: За да излезе тази информация, ни подготвят, че ще се договорят
25 ноември 202408:38
Милен Керемедчиев: Дори България да бъде приета в Шенген, проверки ще има
25 ноември 202407:55
Главчев изиска от министър Глушков решение в спешен порядък относно неизплатените премии на щангистите
25 ноември 202408:51
Отново не започна разпоредителното заседание по второто дело срещу Васил Божков
25 ноември 202410:45
Грипът започва рязко, а при COVID-19 симптомите са по-плавни
25 ноември 202409:47
Психично болен уби баща си и нападна майка си
25 ноември 202408:54
Баща и син се качили на Ауди А3 и потънали вдън земя във Видинско
25 ноември 202408:29
2018.08.06 | 14:10
2018.08.06 | 14:16
2018.08.06 | 14:14