Бъди добър войник и умри, когато паднеш

  • 01 август 2018 13:46

  • 4171
  • 8
Бъди добър войник и умри, когато паднеш
© Pixabay

„Аз съм режисьор и ако един клип не е хубав, вината е на режисьора... Аз съм човекът, който преди месец поиска вашата оставка, защото за мен вие сте виновен“. 

Това са думите на режисьора Людмил Иларионов към вътрешния министър Валентин РадевВалентин РадевВалентин Иванов Радев е министър на вътрешните работи в кабинета "Борисов 3" до 31 август 2018. На повода ще обърнем внимание след малко, но самите думи красноречиво описват една ситуация, едно разделение – между частния сектор (реалния живот) и държавния сектор (брега на спокойствието и безвремието). 

В реалния живот, ако не си добър, изчезваш и друг ще те смени – по-добре се справя по-бързият, по-силният, по-добрият. В държавния сектор, от друга страна, по-добре се справя онзи, който се е окопал по-дълбоко (противопоставянето заприлича малко на нещо като сравнение между хищници и кърлежи). Не, в случая не говоря за самия министър, министрите са преходни, те не могат да се окопават. Става дума за цяло едно ведомство. През годините съм работил с различни служители на МВР, при различни министри, че и при различни власти. Това, което винаги е правело впечатление, е, че едни от тях носят на гърба си други, които са решили, че могат да се възползват от удобството на окопаването си и на това, че персонално не носят отговорност пред почти никого и че днешната си работа не трябва да отлагат за утре, щом могат да я отложат за други ден. 

Отваряме кратка скоба за изказването на министъра: „Не ви знам името, но няма ли да спрете все пак, на никого не сме обърнали толкова внимание, колкото на вас“. 

Първо: кому е нужна интродукцията „не ви знам името“ – тоест „к‘ъв си па ти, бе, никой!“ И второ: това с вниманието звучи като: „ние сме толкова далече и високо от всички вас, че не обръщаме внимание на гражданите, тук правим изключение и не ни харесва!“ 

Така, затваряме скобата и се връщаме на далеч по-сериозния проблем:

Докато господин Иларионов може публично да изрази възмущението си, то самите служители в системата, които са потърпевши от колегите си, не могат. Ударът по него е голям безспорно, но е еднократен (това не го омаловажава!). Служителите на МВР, които се борят с безумното чиновничество на колегите си, го правят всеки ден. 

Сега да обърнем внимание на самата случка, която докара Иларионов до пряк конфликт с министъра. След скандал на пътя е бил засечен с кола, замерян с бутилки (той и приятелката му), и са стреляли по тях. С газов пистолет, но все пак е стреляно! Наказателният кодекс е много категоричен по въпроса. Стрелецът е задържан, взети са му натривки от ръцете, за да се установи дали е стрелял или не. Въпреки това трети месец всичко се бави. Обяснението на главния секретар на МВР е, че липсват свидетели и затова са назначени допълнителни експертизи. Чисто технически всичко това може да приключи доста бързо, но бумащината бави. Колкото и да искат да му помогнат, разследващите са с вързани ръце заради тромавата процедура, която затлачва вените на системата с такива производства, което пък още повече забавя работата (омагьосан кръг). А сега си представете, че сред разследващите има един служител (да, дори само един е достатъчен), който си клати краката и гледа клипчета в YouTube вместо да работи. Развръзката изглежда сякаш залепена със супер лепило за ниво на развитие „на никъде“. 

Колко от вас са били обирани? И колко от вас получиха съобщение след време, че разследването е прекратено и никой и нищо не е разкрито? И колко от вас си мислят, че папката е била подмятана, използвана да подпира крачето на бюрото, да си избършат разлятото кафе с нея, изтекла е давността и айде в кошчето? Кой знае, може и да не сте далеч от истината… 

Г-н Иларионов бил пътувал до Велико Търново за разпознаване на извършителя и други изискуеми процедури? Бил си плащал с времето и парите си за пътуването? Системата не я интересува. Не се увличайте по мисълта, че Иларионов е представител на обществото, съответно той Е обществото. Не, не е. Той е сам самичък срещу системата. От друга страна – служителите на МВР СА системата. Ако са добронамерени, нищо не могат да направят, защото процедурата е тромава. Ако не са – крият бездействието си зад това, че процедурата е тромава. И в двата случая – греда! Значи какво трябва да се случи? Да се промени системата. Да може потърпевшият/свидетелят да извърши разпознаването, да даде показания и т.н. от всяко районно в страната, а не да пътува като луд напред назад. Да има централизирана онлайн система… или тук вече се отплеснахме във фантазии, а? 

Говорим за реформи. Само че реформите в армията и полицията са най-невероятните за изпълнение. Защото много неща зависят от тях и са силни, така че, заинатят ли се и тропнат ли с крак: „няма пък!“, ги слушат и им уйдисват. А там дори и най-елементарните промени се приемат на нож. Защо ли? Защото, ако се случат, много хора ще трябва да изхвърчат от системата, за да се отпушат артериите й. Тогава онези, които искат и знаят как се работи, ще могат да го правят, тогава г-н Иларионов няма да пътува като луд, за да разпознава човек, който вече е разпознал, бил е задържан, взети са му натривки и какво ли още не. Само че тогава хрантутниците ще трябва да се преквалифицират и да отидат някъде, където се работи. А те не искат. Системата е пълна с хора, чиято работа се свежда до това да носят една папка от стая в стая, да трупат листчета в нея и да вземат показания от хора, които вече са ги давали, писали, потвърждавали… останало е само да ги нарисуват. Ако процедурата се освободи от бумащината и бюрокрацията, ще се освободи и от удобното прикритие, което винаги звучи така: „Ами такива са правилата, господине, нищо не мога да направя“. 

Значи трябва да се променят правилата, иначе ще има да си мечтаем да станем правова държава. Закони си имаме и то нелоши. Но опрем ли до това някой да съблюдава спазването им… блато! 

Пак стигаме до онази мръсна дума „реформа“, която хем осигурява подкрепа на политиците предизборно, хем изправя косата на държавния служител. Но кога и дали… 

Да видим. Аз лично залагам на „няма да е скоро“. А, г-н Иларионов и другите, по които някой някога е стрелял, към вас се обръщам с цитат на покойния Леми Килмистър: „Бъди добър войник и умри, когато паднеш“. Не занимавайте системата с глупости – като работа например. 
 

Последвайте канала на

Александър Томов
4171 8

Свързани новини

Коментари 8

Добави коментар

2018.08.01 | 18:39

8
Авторът е неграмотен, "взети са му натривки" от разширения седесарския задник. След близо 30г. реформи и разграждане на ДС и системата, днес МВР е най-населеното, но безплодно министерство. Простакът-автор иска още реформи.

2018.08.01 | 18:33

7
След 30 год. "по сините стъпки" на циганина Костов и кypвата Надка всяко лайно може да стане министър на МВР, педерастът Диди Соколов също беше главен полицай.

2018.08.01 | 16:54

5
Едно голямо благодаря, на човека дето го е написал.Но никой няма да се трогне от написаното.Жалко.
опорна точка

2018.08.01 | 17:24

6
Хи хи, а га министър беше Йовчев "човека" нищо не написа хи хи

2018.08.01 | 15:26

4
Иби им майката седесарска, Людмиле, това е мафия, ще махнат тоя, ще сложат пак такъв дудук като него и Румяна Бъчварова.
опорна точка

2018.08.01 | 15:03

3
Автора леекичко на кАмунст прилича - не можа да се въздържи и прокле министъра да умре
опорна точка

2018.08.01 | 14:47

2
Люси-то всичко знае, ноо се прави на гламав. Трябва да го назначим в отдела за Агитация и Пропаганда- памфлета за омаскаряване на министъра е майсторски...стра-О-тен!!

2018.08.01 | 14:17

1
ПЕРФЕКТНО, дори бих казал прекалено възпитано ОПИСАНИЕ на ГНУСНАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ!

Добави коментар

Водещи новини