Изпращаме оперната прима Христина Ангелакова

Поклонението пред бележитата оперна певица Христина Ангелакова е днес от 10.00 ч. във фоайето на Софийската опера и балет, съобщават от театъра.

Опелото на известното мецосопрано ще е от 12.30 ч. в църквата "Света София", а погребението - от 15.00 ч. на Централните софийски гробища - Алеята на творците.

На 20 май оперна България загуби една от най-ярките фигури в музикалния живот на страната. Певица с изключителен талант, велика артистка, покорила с гласа си най-престижните световни оперни сцени, пяла под палката на най-големите диригенти, партнирала си с оперните величия на 20-и век. Изключителна личност със знаково присъствие в обществения и оперния живот на България. Всеотдаен педагог, взискателен ръководител, непримирима срещу несправедливостта и посредствеността, вдъхновен и изпълнен с енергия творец, подкрепящ младите таланти, както и новите, нестандартни идеи. Христина Ангелакова бе обичан вокален педагог, който завинаги остана свързан със своите любими и успешни ученици.

Отдадена на своята голяма любов - операта, тя влагаше своята енергия и талант в грандиозни проекти, остави незабравима следа с неуморния си стремеж да утвърждава и да възпитава висока музикална естетика и вкус. Нейната най-голяма гордост през последните години бе Международният музикален фестивал "Моцартови празници" в Правец, припомнят от екипа на фестивала.

Христина Ангелакова повече от четвърт век е свързана с Националната опера и балет - София. Допринася много за развитието на театъра, оценяван високо и зад граница. Певица с обемен, богат на тембри и отлично поставен глас, темпераментна и задълбочена в работата си, Ангелакова присъства на сцената не само с традиционния за мецосопрано репертоар, но и в реализацията на опери от композитори на 20-и век. Тя е една от ярките изпълнителки на Софийската опера през последните две десетилетия на миналия век. И до днес се помнят нейни забележителни постижения - Изабела ("Италианката в Алжир"), Марфа ("Хованщина"), Сантуца ("Селска чест"), Азучена ("Трубадур"), Адалджиза ("Норма"), Амнерис ("Аида"), Дуеня от едноименната опера на Прокофиев.

Родена е през 1944 г. в Исперих, но отраства в Шумен, в семейство, което обича песента. В гимназията учи цигулка, но решава да се посвети на пеенето. Завършва Музикалната академия при проф. Сима Иванова. През 60-те в Италия специализира бароков вокален стил, учи в "Санта Чечилия" в Рим и в Центъра за усъвършенстване на млади певци към Миланската Ла Скала при световноизвестната певица и педагог Джина Чиня.

Кариерата й започва щастливо - с тригодишен договор с Миланската скала. Прави творчески дебют с Улрика от "Бал с маски", дирижирана от великия Клаудио Абадо, възлагат й големи партии - Йокаста от "Едип цар" на Стравински, Адалджиза от "Норма" на Белини, Леонора от "Фаворитката", Елизабет от "Мария Стюарт" на Доницети. Участва и в представления на Пикола Скала ("Амал и нощните гости" от Меноти и "Ноевият ковчег" на Бритън). В Италия концертира с прочутия оркестър "Виртуози ди Рома", с който изпълнява труден репертоар от епохата на барока.

От 1976 г. е солистка в Националната опера - София. Откроява се като Амнерис, Азучена, Кармен, Сантуца, Изабела, Маделон от "Андре Шение", Графинята и Полина от "Дама Пика", Марфа, Марина от "Борис Годунов", Ахросимова от "Война и мир", Дуеня, Лукреция от "Поругаването на Лукреция" от Бритън. Певицата допринася много и за популяризирането на български опери като "Хан Крум" от Александър Йосифов, "Хан Аспарух" от Александър Райчев, "Саламбо" на Веселин Стоянов.

Скоро започва и международната й кариера. Четири сезона е предпочитаната Амнерис в Дойче Опер в Западен (тогава) Берлин, чест гост е в италиански оперни театри - Болоня, Палермо, Равена, а в Римската опера е поканена за премиерата на "Иродиада" от Масне, в екип с Монсерат Кабайе, Хосе Карерас и Хуан Понс. Пее в Мюнхен, Будапеща, Дюселдорф, Лиеж, Лайпциг, Руан, Тулон, Ница, Билбао, Овиедо - където пее с Павароти в "Бал с маски". Със Софийската опера гастролира в Болшой театър, в Париж, Палермо, Виена.

Концертира в Европа и страната с авторитетни оркестри, камерни формации и хорове. Има участия в радио- и тв записи за РАИ, за БНР, БНТ, има издадени компактдискове и плочи в "Балкантон" с италиански, френски и руски арии, записи на оперите "Иван Сусанин", "Война и мир", "Хан Крум" и "Хан Аспарух".

От 2001 до 2004 г. Христина Ангелакова е първата жена директор на Националната опера и балет. През периода 2004 - 2008 г. като председател на фондацията "Национална опера и балет" осъществява едни от най-значимите събития в културния календар на столицата. Изявява се като режисьор с "Така правят всички" от Моцарт в Музикално-драматичния театър "Константин Кисимов" - Велико Търново. От 2012 г. е артистичен директор на Музикалния фестивал "Моцартови празници" в Правец. Доцент в НМА "Проф. Панчо Владигеров".

За приноса си към родното оперно изкуство е удостоявана с високи отличия, със званието "Народна артистка", награди за конкретни постижения, с "Кристална лира" на Съюза на музикалните и танцовите дейци и други. Носител е на почетното звание "Комендаторе" на Италианската република за изключителни заслуги към културата на Италия, орден "Св.св. Кирил и Методий" - огърлие, и други. През 2015 г. е почетена за цялостен принос към българската култура с наградата "Музикант на годината".

Последвайте канала на