Трагедията с Московски: Уморените коне ги убиват, нали?

Напоследък все повече ни липсва човешко отношение, съчувствието към онзи, чиято съдба е тежка.Тези дни един баща попадна под прицела на хорската злоба, завист или глупост, както искате го наречете...

Смъртта на малкия син на транспортния министър Ивайло МосковскиИвайло Московски е министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията в кабинета даде повод на мнозина да наострят зъби. Така му се пада - извикаха едни. Нека страда - избухнаха други. Чу се и познатото "Децата плащат за грешките на родителите си". Социалните мрежи закипяха от безброй пошли коментари, които оставиха горчив привкус за всеки, който ги е прочел. Предизвикаха възмущението дори на тези, които дори не знаят кой е Московски и на какво е министър.

Ивайло МосковскиИвайло Московски е министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията в кабинета и 4-годишният му син Кристиан се качват на моторна шейна в петъчния следобед. Инцидентът става в Боровец. Там един баща решил да прекара време с детето си, но никой не знае защо съдбата решава друго. Трагедията е огромна, скръбта неизлечима. Зложелатели побързаха да обвинят Московски, че е лош баща, заради когото синът му е умрял... Дотолкова решиха да го разкостят, че чак коментираха, че, видиш ли, какво прави министърът на Боровец в работно време. (Инцидентът става между 14.30 и 15 ч., по данни на МВР). Някой му пожелаха същата съдба. Уморените коне ги убиват, нали?* Изпаднал в житейска драма човек не може да се защити, изморен и отчаян, той е най-добрата мишена! На предела на силите си конят вече не може да бяга и става ненужен... А нали не се съмняваме, че смъртта на едно дете е най-тежкото нещо за един родител, а болката от загубата никога не ще премине!

В най-уязвимия момент някои решиха да атакуват бащата. Защото в тази ситуация Московски преди всичко е баща, не министър, не член на ГЕРБ, не политик, а баща! Затова нито личната неприязен, нито политическите пристрастия трябва да се промъкват в този момент, в който едно семейство губи рожбата си. Независимо от обстоятелствата, при които е загинало малкото дете, кой ни дава право да съдим, още повече да раздаваме присъди?!

Не е далеч годината, в която президентът Росен Плевнелив (2012-2017 г.) изгуби първородния си син. През 2015 г. обаче също не липсваха зложелатели. Спомням си как непосредствено след трагичната случка на "Дондуков" 2 имаше протести срещу политиката на Плевнелиев. Дали заради това, че не беше пожален в най-трудния момент в живота си, но той така и не пожела да се кандидатира отново за държавен глава. Броени дни, след като положи сина си в ковчег, Росен Плевнелиев направи и първа публична визита, за да присъства в Габрово на годишнина от Шипченската епопея. Речта му беше пламенна, докато очите му се пълнеха със сълзи. Плевнелиев надмогна трагедията, а дано това успее да направи и Московски. Болката е достатъчно голяма, че да си позволи някой да търси сметка на един баща за личните му или професионални дела...не сега.. Днес трябва просто да се смирим и да сведем глави пред чуждата болка. Дължим го и на себе си, защото все повeче губим човещината си.

*"Уморените коне ги убиват, нали?" е творба на американския писател Хорас Маккой, излязла от печат през 1939 г.

Последвайте канала на