Каква е трапезата и какви са обичаите по време на Коледните празници (видео)

Д-р Иглика Мишкова, етнолог и уредник на Националния етнографски музей, разказа пред novini.bg каква трябва да бъде трапезата и какви са обичаите по време на Коледните празници.

Колкото са регионите в България, толкова са и традициите, които се предават от поколение на поколение.
Характерното за цялата страна е трапезата, която ни събира на Бъдни вечер. Жените в деня преди Коледа са ангажирани в подготовката на традиционните ястия, а мъжете с набавянето на Бъдника и с неговото миросване.

В миналото Бъдникът се е отсичал от крушово или дъбово дърво, което се е разцепвало и вътре се е сипвало тамян, а след това се завивало в бяло платно и така се е внасяло в къщата и се е оставял да гори цяла нощ. Според начина на горене, се е гадаело и каква ще е следващата година.

Характерното за трапезата на Бъдни вечер, която събира целите фамилии, е подготовката на обредните хлябове и нечетният брой ястия. В миналото хлябовете са били изключително богато декорирани. Трапезата също така задължително се прикадява. Не бива да забравяме, че тя се слага върху слама.
Около трапезата сядат всички членове на семейството. Всички се хранят едновременно. Никой не бива да напуска трапезата по-рано от другите. Ако това се наложи, хората трябва да ходят приведени, за да не се пречупят житата.
Хлябът се разчупва от най – възрастния мъж в семейството. Първото парче се дава за Света Богородица, за семейството и след това хлябът се раздава от най – възрастните към най – малките.
Всички трябва да опитат от ястията.
Тази вечер се извършва едно ритуално заплашване на дръвчетата. Ако някое дръвче не ражда плодове, го заплашват, че ще го отсекат и се вярва, че от другата година то ще почне да ражда плодове.
След това се чака раждането на Божия син. На сутринта се ходи на църква и се посрещат гости от именниците.

Д-р Иглика Мишкова разказа и за изключително интересния обичай Коледуване. В миналото момче, което не е коледувало и момиче, което не е лазарувало, не са можели да се оженят.
Момчетата с участието си в коледарските дружини са давали заявка за своята зрялост.
Днес коледарските дружини остават запазена марка на читалищата. Най – често коледари може да се видят в Ямболско.
Това, което е различното между групите са песните им. С тях те правят наричания, които са различни за локалните традиции.
Има огромен интерес и към Коледа и към Сурва от младите хора, сподели д-р Иглика Мишкова. Празниците и до днес в голяма степен повтарят това, което се е случвало назад в годините.

Цялото интервю с д-р Иглика Мишкова, етнолог и уредник на Националния етнографски музей, може да чуете по-късно ТУК.

По материала работиха Галя Георгиева и Десислава Станева

Последвайте канала на