Кирил Домусчиев: Контрабандистите на лекарства трябва да се вкарват в затвора

Председателят на най-голямата работодателска организация КРИБ Кирил Домусчиев даде интервю за Блиц.

В него той коментира най-актуалните теми от бизнеса, бюджета и атаките с фалшиви новини. 

- Г-н Домусчиев, най-голямата работодателска организация КРИБ се оплака от постоянен натиск за намаляване на цените и маржовете на лекарствата, докато в същото време криминални лица заобикалят закона. По какъв начин би могло да се преодолее това безобразие?

- Ясно е написано в нашата позиция, трябва да се работи комплексно. И тези, които извършват контрабанда на лекарства, да бъдат наказани като криминални престъпници, каквито са, а регламентираният бизнес в здравеопазването да има добра среда за растеж и инвестиции.

Не може да има постоянен натиск върху цени, върху маржове, да се очаква бизнесът да носи тежестта на забавени разплащания, дефицит в бюджета и в същото време сиви и изцяло незаконни структури да са необезпокоявани.

Затова решихме да реагираме и да подкрепим действията и акцията на Министерството на здравеопазването, МВР и Прокуратурата, но и да подчертаем, че това е само първа стъпка от дълъг път, който трябва да се извърви докрай! В здравеопазването трябва да има дългосрочна стратегия за развитие на сектора, така че ние - бизнесът, да може да работи спокойно, гражданите да получават добра услуга, а законът да преследва и наказва тези, които вършат беззакония.

- Има ли сенчести групировки, които въртят черен пазар на лекарства и медикаменти?

- Мисля, че това беше потвърдено от самите власти и от министъра на здравеопазването и от главния прокурор. Но нека имаме търпение, както помолиха компетентните органи, докато върви разследването и да изчакаме резултатите от него.

- Преди десет дни бе разбита организирана престъпна група за нелегална дистрибуция на лекарства. Очаквате ли арести на други подобни бандити?

- Както вече казах, тази акция беше само първа стъпка – признание, че има незаконни практики. Следващото е нелегалният износ на лекарства да бъде криминализиран чрез нарочни промени в Наказателно-процесуалния кодекс. Основният закон в наказателното право у нас към момента не адресира разпространението на фалшифицирани лекарства.

А тези лекарства са фалшиви по смисъла на закона, защото са напуснали регламентираната верига на снабдяване с лекарства. Защото каква е гаранцията, че тези лекарства не са обработени, променени по някакъв начин или с изтекъл срок на годност? След като тези хора нямат морал и нарушават закона, какво им пречи да направят и друго престъпление. И да, трябва да има не само арести, но и присъди и хора в затвора.

- Смятате ли, че новият здравен министър Кирил Ананиев ще спомогне за въвеждане на ред в българското здравеопазване?

- Силно вярвам в това. Господин Ананиев е държавник с дълъг опит, професионалист. Той познава здравеопазването в дълбочина, а като финансист със сигурност е човек на реда и ясната логика. Това, което бизнесът иска, е предвидимост и ясна стратегия за бъдещето. Разчитаме и на диалог като със стратегически партньор на правителството в развитието на икономиката на страната.

- Какво е мнението Ви като бизнесмен и председател на КРИБ за Бюджет 2018 г.?

- Бюджет 2018 е възможно най-добрият бюджет за това, с което разполагаме. Бюджетът предвижда запазване на данъците в досегашния им вид, което за нас е знак за стабилност и предсказуемост и това е нашето желание, което ние сме формулирали пред всяко едно правителство. Има необходимите буфери, които в случай на неочаквани събития могат да осигурят запазването на параметрите му. Предвижда се много нисък дефицит, така че бюджетът е почти балансиран. Както приходната, така и разходната част за нас са добре аргументирани и може да очакваме бюджетът да бъде изпълнен успешно.

Предвижда се увеличение на разходите за образование и здравеопазване, което, от една страна, е добре, защото те са ключови за развитието на държавата в един по-дълъг хоризонт, същевременно обаче те не са пряко обвързани с така необходимите реформи както за единия, така и за другия сектор. И в тази връзка ние ще настояваме правителството да продължи реформите там, където вече са започнати, а където все още не - да постави необходимото начало. Така виждаме и мисията на КРИБ през следващата година.

- В интервю председателят на Банковата асоциация Петър Андронов посочи като най-остър проблем в икономиката липсата на квалифицирани кадри. Споделяте ли неговото мнение?

- Да, така е, но може би Асоциацията на банките в България е последната, която се присъединява към нашето отдавна изразено мнение, че остър недостиг има в почти всички отрасли – и в IT сектора, и в транспорта, и в индустрията, и в строителството, и в туризма. Лошото е вече, че нашите членове ни информират почти ежедневно, че недостигът не е само в сегмента на квалифицираните и висококвалифицираните кадри, а и в средното ниво и дори при кадрите без никаква квалификация.

С други думи, ръстът, който до този момента осигуряваме като отговорни предприемачи и инвеститори, вече отразява максималното „изстискване“ на наличните ресурси. Оттук нататък без държавна политика и рязка промяна в тази насока трудно можем да говорим за по-високи нива на икономически растеж.

- По какъв начин би могъл да се реши проблемът с липсата на достатъчно квалифицирана и мотивирана работна ръка?

- Ние не откриваме топлата вода, а гледаме примера на държави като Полша, които за изключително кратки периоди успяха да осигурят работна ръка за индустриите си в размер на милиони новопостъпили чужденци на техния пазар на труда. Това са работници главно от Украйна и други съседни на Полша страни, които по силата на междудържавни споразумения получават разрешителни за работа в рамките на десетина дни без никакви административни усложнения.

Ние сме предприели същите стъпки, но за съжаление срещаме отпор както от държавата, така и от синдикатите, въпреки че напоследък се забелязва лека промяна в техния подход. Надяваме се, че в края на деня ще срещнем и разбиране. Ние предлагаме това да стане по силата на същия тип междудържавни споразумения, както това е направила Полша, със страни като Украйна, Беларус, Молдова, Виетнам. Като начало КРИБ предлага да започнем с мотивирано завръщане на лица от български произход, които бързо могат да докажат това, визираме главно Украйна и Молдова (бесарабските българи), които дори по силата на сегашното законодателство много бързо могат да започнат работа в очакване на решаване на тежките визови формалности, които ние смятаме, че трябва за тях да отпаднат.

Досегашната практиката показва, че наетите по този начин лица от български произход имат нужната мотивация, работят много добре и се вписват в нашия пазар на труда почти без адаптационни периоди.

- Имахте остри конфликти със синдикатите. Има ли промяна в отношенията?

- Да, факт е, че имаше период, в който емоциите надделяваха, но това си имаше и своите аргументи. Не трябва да забравяме, че нито синдикатите, нито работодателските организации са възникнали, за да живеят в мир и любов, или както се казва – в розова градина. И едните, и другите са създадени, за да защитават интересите на своите членове, които в определени моменти стигат до ниво на различие, водещо до открита конфронтация, а понякога и до война. Краен израз за тези отношения са стачките и локаута, който впрочем в България е забранен – ето още една посока, в която ние ще се концентрираме. Понастоящем обаче има движение напред, възстановен е диалогът, набелязали сме основните сфери, в които да постигнем съгласие, и вече работим по това.
 

- КРИБ изрази ясна позиция и за регулиране на пазара с храните. Как гледате на обстоятелството, че храните, които се внасят в България и наши съседни държави, са с по-ниско качество от тези в западноевропейските страни?

- Като гражданин аз също се обявявам срещу подобна дискриминация. От друга страна обаче въпрос на доказване е доколко тази теза е абсолютно вярна и каква част от храните обхваща. Може да се погледне и от друг ъгъл - визирам политическата атака от някои партии срещу т.нар. търговски вериги, които според тях стопроцентово налагат такава практика. Тази атака е в интерес на други субекти, които се опитват с непазарни методи да си възстановят позиции в търговията с храни.

В тази връзка сме готови при всеки доказан случай на дискриминация да търсим неговото бързо решаване в полза на българския потребител. И обратно - там, където с фалшиви новини се опитва да се внуши възприятието, че сме стопроцентово дискриминирани от вноса на храни, няма да допуснем българският потребител да бъде ощетен с по-нискокачествени заместители, пък били те и от местен произход. Основно достижение на Европейския съюз е свободната търговия и КРИБ няма да допусне налагането на ограничения в тази насока по политически причини.

- Водите битка срещу кражбите в енергетиката. Как оценявате работата на МВР и специалните служби в тази посока?

- В тази посока не виждам някакви постижения от страна на службите. Или поне медийно не се отразява. Факт в същото време е, че злоупотребите продължават и до днес и те се отразяват и на състоянието на държавните дружества, но и най-лошото, на цената на електроенергията, която бизнесът и гражданите плащат. През тази година тя продължава да расте и това също рефлектира и на ръста на индустрията и на платежоспособността на гражданите.

Добрата новина от последните дни е, че под натиска на бизнеса и с разбирането на депутатите от Парламентарната енергийна комисия бе приета поправка в Закона за енергетиката, която от 1 януари задължава всички производители да продават през енергийната борса. Това е важна стъпка към прозрачност, предвидимост и либерализация на пазара.

- През последните месеци бяхте атакуван с фалшиви новини. Как си го обяснявате?

- В България този тип новини са на мода. И има хора, които искат да ме злепоставят в обществото и активно използват фалшивите новини. Причините и възможностите са много, било като председател на КРИБ съм засегнал нечий нечист интерес, било пък покрай Лудогорец получавам нов вид атака.

- Кое е Вашето най-голямо разочарование за изминаващите 12 месеца?

- Никога не съм очаквал, че в годините на възход на икономиката и растящо уважение към страната ни в Европейския съюз ще се правят нечистоплътни опити да се атакуват най-успешните приватизационни сделки, доказали във времето сенилността на държавата да управлява и превъзходството на частния предприемачески дух – те не са една и две. Още по-неприемливо е обявяването на кръстоносен поход срещу самата идея на приватизацията като спасителен план за фалирали централно-планови икономики и като ангажимент на страната ни, поела пътя през 90-те години към пазарна икономика и демокрация.

Силно притеснителен е и избраният подход за промени във фундаменталния закон на държавата, наречен Конституция, който да обяви за нищожни основните стълбове на юриспруденцията, заложени още от Римското право. Отричането на давността като основен елемент от това право говори за това колко силно е желанието да се търси реприватизация, като преди това обаче се мине през национализация.

- Очаквате ли ръст на чуждестранните инвестиции през 2018 г.?

- В КРИБ отдавна сме престанали да правим разлика между чуждестранни и местни инвестиции. Ако навремето приоритет в терминологията имаха чуждестранните инвестиции, то сега местният капитал е достатъчно укрепнал, а има и възможност да се финансира и от чужди източници. Така че ние се гордеем, че в КРИБ са добре представени и двете страни. Очаквам ръст на инвестициите за 2018-а, защото икономиката върви добре, репутацията на страната ни като инвестиционна дестинация расте.

Радвам се, че успяхме да отхвърлим ветото на президента върху Закона за концесиите и когато този закон влезе в сила в началото на 2018 година, това ще бъде ясен сигнал за инвеститорите, че е налице още един правен инструмент, който да гарантира техните вложения за един дълъг и предсказуем период. За пръв път ще бъде въведен и действащ механизъм за публично-частно партньорство, който ще даде възможност на държавата и на общините да поканят инвестиционни партньори там, където досега това бе табу.








 

Последвайте канала на