Доброто винаги побеждава злото

Св. Георги е сред най-изобразяваните светци в българската църковна иконопис, каза в интервю за БТА доц. Миглена Прашкова - ръководител на катедра Църковни изкуства към Православния богословски факултет на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий".

Доц. Прашкова припомни, че Св. Георги е общохристиянски светец, покровител и защитник на много градове в Европа и в България. Култът към него се е формирал още в раннохристиянския период. През Средновековието, почитта към светеца нараства и придобива все по-голямо значение по българските земи, отбеляза тя.

Според нея любопитна подробност от иконопистта са малките фигури, които задължително съществуват в рисунъка на иконите. Става дума за сюжета "Чудото със змея", който е най-рисуван от иконографите. Едната фигура е на царската дъщеря, която Св. Георги спасява. Легендата, прераснала по-късно в народни предания и приказки, разказва, че убивайки змея и спасявайки царската дъщеря, воинът спасява и един град. Затова на заден план в иконата фигурират образите на царя и царицата, както и контурите на града.

Преподавателят отбеляза, че фигурата, която се изобразява зад гърба на Св. Георги, докато той е възседнал коня и убива змея, също е интересна и е свързана с българската история. Фигурата е на младо момче, което държи кърпа и кана, пълна с вода. Според житието на светеца, тази фигура илюстрира "чудото с пафлагонеца". Момчето от Пафлагония /около днешна Грузия/, било пленено при битката край Ахелой, след което се озовава в двора на българския цар в Преслав. Смята се, че Св. Георги чува молитвите му и го спасява от участта му на придворен слуга, посочи специалистът.

По-късно, когато българската държава става християнска, тази легенда се свързва с един дохристиянски период в развитието на държавата, каза експертът. Двата сюжета, рисувани от иконописците имат за цел да покажат чудесата, извършени от светеца приживе и след смъртта му, отбеляза доц. Прашкова.

Ротондата в София е най-ранният храм, посветен на Свети Георги по българските земи. Създаден е преди шести век, в периода, когато София е била столица на Византийската империя, по времето на император Константин. Това е доказателство, че териториите на българската държава са свързани с Християнството, много преди българската държава да стане християнска, каза доц. Прашкова.

В късното Средновековие храмовете, посветени на Св. Георги в България са много. Открояват се църкви, посветени на светеца в Кремиковския манастир, в кв. "Колуша" в Кюстендил, храмът Св. Георги в Арбанаси.

Преподавателят припомни, че на Св. Георги е именуван българският манастир в Атон. Наречен е "Зограф" заради преданието, според което тримата братя от Охрид - основатели на манастира, поставили неизписана дъска в новоизградения храм през нощта, а на сутринта върху нея бил изписан неръкотворен образ на Св. Георги.

В Зографския манастир се пази и фануилската икона на Св. Георги, която се е намирала преди това в манастира Фануил, до град Лида - днешен Израел, който се приема и за негово родно място, там се намира и гробът му, уточни доц. Прашкова. Иконографията на Св. Георги зависи от това дали иконата е храмова, дали е стенопис или икона за поклонение.

Като повечето светци войни, той се изобразява с римски одежди. Според историческите сведения, светецът е живял през четвърти век и преди да приеме християнството е бил в личната гвардия на император Диоклециан, припомни преподавателят. Светецът се изобразява винаги и с венец на главата - символ на неговата мъченическа смърт, уточни тя. Изображението е в цял ръст, когато е в реда на светците - войни в основата на храма. Причината е библейската притча за Исус Христос, който има свое небесно войнство - архангелите, ангелите, херувимите и серафимите, които са безплътни същества.

Светците войни-мъченици са земните войни на Христос, те са били от плът и съставляват земната църква. Това е причината те винаги да се изобразяват в първия регистър от стенописите - ниско в основите на храма. Според теолозите, така се отбелязват техните заслуги за разпространение на Християнството и утвърждаване на християнската вяра.

Много и изключително красиви икони с изображението на светеца са създадени през годините, отбеляза специалистът. В криптата на храм-паметника "Св. Ал. Невски" се пази икона от 17 век, рисувана по търновските земи - тя е дело на иконописеца Йоан Чевиндол. В центъра е сюжетът с убиването на змея, а клеймата около централното изображение, са житийни сцени, свързани с живота и чудесата му.

Тревненските художници от 19 век, които са много продуктивни, също имат великолепни образци в иконопистта с образа на светеца. Поп Димитър Кънчов е авторът на много известна и красива икона - изумителен пример за авторски маниер и живопис, отбеляза доц. Прашкова.

По думите й една от причините за силния култ към светеца е, че той олицетворява победата на доброто над злото. В тази вечна тема, християните изповядват вярата, че доброто винаги побеждава, обобщи доц. Прашкова.

Последвайте канала на