Печат на византийски генерал открит в крепостта „Лютица”

28 юли 2016 11:08
2383
2

Крепостта „Лютица” се издига на хълм на 6 км северозападно от днешния град Лютица. Заедно с крепостите от околните градове със звучните български имена Родостица, Белоградец и др. тя оформя системата от гранични крепости на България с Византия през цялата история на българската държава. Името си дължи на цветето Лютика, а не на лютите си български граничари.

Крепостта „Лютица” е известна с това, че е единствената българска крепост, чиито стени и 12 кули са запазени изцяло до бойната пътека.

Разрушена е само входната порта. Това е станало от български снаряд през 1955 г., когато артилерийският полк в Крумовград при едно учение използвал крепостта за мишена.

В аналите на византийските хроники е отбелязан един трогателен случай на хуманността на командира на българския граничен отряд в тази крепост. През 1345 г. по време награжданска война в съседна Византия през зимата избухнал глад в Димотика. Византийците изпратили въоръжен продоволствен отряд.

Настигнала ги снежна буря и във виелицата византийците се загубили и пресекли българската граница.

Обкръжени били от българските граничари и се предали. Българите ги откарали в Лютица, където по заповед на командира ги стоплили, нахранили, натоварили мулетата им с храни и ги екстрадирали. Не им предложили обаче статут на бежанци.