Той вече играе в небесната трупа, но ще възкръсва отново и отново, написа Рашидов до близките на Вас

06 август 2015 20:08
8169
0

Министърът на културата Вежди Рашидов Вежди Рашидов е български скулптор, министър на културата в кабинета на Бойко изпрати съболезнователен адрес до близките на големия български актьор Васил Попов, който си отиде на 81-годишна възраст.

„Българската култура претърпя поредната много тежка загуба в горещото лято на 2015 година. Скърбя заедно с Вас – още един изключителен наш актьор ще играе вече в небесната театрална трупа, но съм убеден, че той ще възкръсва отново и отново в паметта на хилядите си почитатели", се казва в адреса.

Дълги години Васил Попов беше неотделима част от трупата на великите български комедианти, свързали името си със славните времена на Сатиричния театър. Васил Попов беше сред най-ярките звезди на тази плеяда редом с Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Григор Вачков, Божидар Лечев и много други артисти, избрани по гласа на сърцето за народни любимци, допълва Рашидов.

Само на сцената Васил Попов е изиграл над 150 роли. Това щеше да бъде просто скучна статистика, ако голяма част от тях не бяха като „за учебник”. Защото Васил Попов имаше шанса да играе в пиесите на големи класически и съвременни драматурзи, а самите му превъплъщения бяха запомнящи се с външния си образ и удържаното в добрия вкус чувство за ирония и хумор, посочва културният министър.

Васил Попов не скъпеше нито усилията си, нито таланта си. Работеше много и всеотдайно – да си спомним само за миг участията му в редица телевизионни програми и мюзикъли, в хумористичните песенни конкурси и в сатиричните рубрики на националното радио. И, разбира се, образът на Чичо Пандишпан, чрез който излъчваше цялата си доброта и артистична изобретателност от телевизионния екран към най-ценните зрители - децата, припомня Рашидов.

Една от най-значимите роли на Васил Попов беше Художникът в легендарния филм „Момчето си отива”, който отдавна е в "Златния фонд" на българското кино.
Сега Васил Попов си отиде завинаги и колкото да се утешаваме, че смъртта е неизбежна, че творческото му дело е безсмъртно, ни боли и ни е много тъжно. Защото ни напусна един огромен талант, който обогатяваше света ни с жизнелюбие, смях и надежда. Поклон пред паметта му, завършва писмото си Рашидов.