Културоложка: Казвам като задник, че паметникът на Самуил смята българите за инфантилни

Жесток спор се проведе в сутрешния блок на БТВ в подкрепа и срещу паметника на цар Самуил, който беше открит в София. Историкът проф. Пламен Павлов бе единственият му защитник срещу художника Недко Солаков и преподавателката по културология в Софийския университет доц. Райна Гаврилова.

Според художника Недко Солков, изпълнението на монумента е изключително старомодно. „Защо трябва един паметник да изглежда като една стара и неадекватна естетика?”, попита той. Той посочи, че един такъв паметник да бъде изцяло съобразен със заобикалящата го среда. „На вас харесва ли ви от едната страна ослепените войници и от другата страна този с очите, който се е ококорил в тях?”, попита той. „Заданието трябва да е за конкретно място”, подчерта художникът и припомни, че скулптурата е изработена при първоначален план да бъде поставена на ул. „Цар Самуил”.

Доц. Райна Гаврилова също смята, че паметникът е остарял. „Това, срещу което възразявам, е това натрапване. Има редица велики ханове и царе. Това означава ли, че всяка година трябва там да цвъцнем по нещо?”, попита тя. „Не харесвам тази политика на общината да печели популярност чрез експлоатиране на патриотичните чувства на българите. Защо там?”, добави тя.

Според нея, по тази логика цяла София трябва да бъде осеяна с паметници на владетели, което не би било нормално.

Доц. Гаврилова коментира и изказванията на директора на НИМ проф. Божидар Димитров, който нарича всички критици на паметника „задници”. „Позволявам си да кажа като задник, че в някакъв смисъл този паметник смята българския народ за дете, за инфантилен”.

По повод сравненията с бетонните паметници в Скопие, които изникнаха като гъби в последните няколко години, като сред тях също има монумент на българския цар, тя заяви: „Те си приличат като деца от едно семейство”. „С тази разлика, че кичът там е малко по-добре изпълнен”, добави Недко Солаков.

В този момент той се обърна към водещия Антон Хекимян: „Гледайте ме в очите, ако обичате, че като гледате така настрана”. „Гледах и другите гости”, смути се Хекимян. Солаков и Гаврилова изтъкнаха, че когато един паметник се прави „по поръчка” на някой, който дава парите, обикновено се стига липса на връзка с обкръжаващата среда и до недоразумения. Такъв бил и примерът с Паметника на опълченеца - в непосредствена близост до този на Самуил, който художникът нарече „пълна жалка картинка”.

Проф. Пламен Павлов, който експерт по средновековна история и се е занимавал сериозно с епохата на Самуил, остана единствен защитник на монумента. „Има хармония между композициите на Любомир Далчев и Александър Хайтов”, посочи той относно скулптурите на ослепените войници и новия монумент. „Аз имам чувството, че този паметник винаги е бил там”, добави той.

Проф. Павлов беше категоричен, че мястото на монумента е именно до църквата „Света София”, а не на ул. „Цар Самуил”. Той самият бил радетел промяната в плана да се случи. На обяснението защо мястото на Самуил е до църквата, която лично е посещавал, доц. Гаврилова го репликира: „Хайде да не подхващаме темата къде най-много се е черкувал, да не наливаме вода в македонската мелница”. Историкът, обаче, обясни, че градът е бил временна столица на България. „Най-важната битка е битката за Средец. Няма никаква спор дали цар Самуил е свързан със Средец”, заяви той.

„Този паметник се вписва чудесно в заобикалящата среда”, смята Павлов. Опонентите му, обаче, се обединиха, че за всяко нещо, което се поставя в столицата, трябва да бъдат питани гражданите.

Последвайте канала на