Експерт: Орешарски продължи енергийната политика на Борисов

03 януари 2014 14:08
1008
0

През 2013 г. за първи път в съвременната българска история се случи един много интересен процес - правителството на Пламен Орешарски Доц. д-р ик. Пламен Василев Орешарски е български финансист, преподавател и политик. Роден е на 21 продължи енергийната политика, поне в сферата на ядрената енергетика, на правителството на Бойко Борисов Бойко Методиев Борисов е министър-председател на Република България. Роден е на 13 юни 1959 г.

Това коментира на пресконференция за енергийната геополитика за 2013-2014 г. проф. Нина Дюлгерова - преподавател във ВСУ "Черноризец Храбър", предаде БТА. "Уестингхаус" се запази като елемент от решаването на строителството на ядрени мощности в България и същевременно се доказа, че както в цивилизованите държави предизборно могат да се говорят и отричат много от елементите - част от политиката на предходните правителства,- но когато дойдат на власт, политиците в големите държави забравят предизборните разпри и се продължава политиката на предходното правителство, каза Дюлгерова. Тя смята, че 2013 г. е добра за българската ядрена енергетика "в контекста на добрите пожелания и политическите изявления от страна на водещите фигури на правителството на Пламен Орешарски Доц. д-р ик. Пламен Василев Орешарски е български финансист, преподавател и политик. Роден е на 21 и съответно на управляващото мнозинство в парламента - БСП-ДПС".

АЕЦ "Белене" и АЕЦ "Козлодуй" ще продължат да бъдат част от дневния ред на политиците, защото както тези проекти, така и тези в газовата сфера, са обвързани с много пари, с много политическа енергия и с едно противоборство, което за мен лично доказва, че на дадения етап има една сериозна договореност между Москва и Вашингтон, изразяваща се в това, че на "Уестингхаус" ще се даде възможност да се включи в разработването на документите и в целия период, предхождащ самото строителство на Седми блок, но същевременно договореността е, че на "Южен поток" ще се даде възможност да бъде реализиран, смята Дюлгерова.

Коментирайки развитието по газопреносните проекти, Дюлгерова отбеляза, че България отново е била пренебрегната, защото вариантът "Набуко-запад", в който страната ни е щяла да играе решаваща роля, остана на заден план. Дюлгерова отбеляза, че въпреки "големите пожелания" и варианти, че ще дойде време и за този тръбопровод, тя е склонна да мисли, че нещата са приключили, още повече че газопроводът TAP /Trans Adriatic Pipeline/ по думите й е с много сериозна перспектива за разнообразие на доставките. Нина Дюлгерова остава оптимист за "Южен поток", разглеждайки го като стратегия и елемент от голямата борба, която се води в Черноморския регион за реализацията на енергийни проекти.