Подсъдимият Нанев избяга във Франция

A!!! - Sefte!!! Platil kadeto trqbva i izbqgal...ni6to 4udno...ako ne e platil 6te go ekstradirat vednaga... Da ste 4uli kvo stana s Veska Mejedieva??? Znaqt q kade e,ama 6to ne q ekstradirat??? 6toto ima Mangiii !!!

Защо спаха досега, че не го задържаха. Ще бяга ами, да не е луд да стои тук. Не че ще го осъдят. Досега осъден министър няма.

Този хванат ли го,не съд,а веднага бесило без да го питат "Защо избяга,щом не си виновен?"

Открито писмо Сряда, 10 Август 2011 18:48 Новини - Общество Уважаеми съграждани, Уважаеми дами и господа общински съветници, Господин Кмете, Като дарител отдавна не очаквам благодарност, когато дарявам, включително и на родния си град! А като човек отдавна не очаквам всички хора да ме харесват! Като панагюрец обаче съм убеден, че има каузи на Панагюрище, които стоят над личните цели, над хорската неприязън и над политическите амбиции. За повечето панагюрци такава кауза е връщането на Панагюрското златно съкровище в Панагюрище. И това е кауза не от вчера или днес, не от година или две, а от десетилетия! Напоследък обаче групичка местни клакьори се опитва изкуствено да я принизява. Целта е не само всячески да се забавя стартиралият проект за връщането на съкровището, но и съвсем умишлено да се нагнетява изкуствено напрежение. Явно в навечерието на местните избори се търсят лична популярност, обществена легитимация или политически дивиденти. Мисля обаче, че пословичната мъдрост и усетът за справедливост на панагюреца му помагат да разграничава истинските ценности от кресливата посредственост. Има много неща, които бих подминал с мълчание, но в случая не мога да съм равнодушен. Не мога да приема лекомислено разиграване на скалъпени сценарии, които могат да злепоставят една от най-значимите панагюрски каузи в очите и на нашите съграждани, и на всичките ни сънародници. По този повод категорично заявявам, че като панагюрец и дарител ще продължавам да подкрепям реализацията на проекта за изграждането на зала-трезор в Историческия музей в изпълнение на голямата цел - ежегодното завръщане на оригинала на Панагюрското златно съкровище в Панагюрище. Подчертавам, че лично аз приветствам всеки дарителски жест и всяка добра инициатива и не водя „война” с никого. Нека се има предвид, че архитектурният проект за новата зала-трезор е изготвен след решение на Общинския съвет и в съответствие със закона предварително е съгласуван с Националния институт по недвижимото културно наследство. Нека се знае, че реализацията му започна след влизането в сила на Разрешение за строеж, издадено и утвърдено от главния архитект на Община Панагюрище. За да се случи това, преди повече от два месеца цялата проектна документация бе внесена в Общината и се намира там до ден-днешен. Така че би било странно някоя отговорна общинска инстанция да не е наясно с проекта. Най-малкото, защото е имало и време, и отлична възможност, за да се изясни всичко. Или да се сезират компетентните органи, както това беше направено от общинския съветник Стоян Петришки от ПП „Евророма”, а възражението му беше отхвърлено от Административния съд в Пазарджик. За да няма и сянка на съмнение, нека се разбере, че първата стъпка по реализацията на проекта бяха мерките за укрепване на съществуващата стара общинска сграда, в която се помещава дарената от фирма „Градус-1” реплика на съкровището. Никой не цели разрушаването на постройката, а напротив - прави се най-доброто за нейното укрепване и вписване в бъдещия музеен комплекс. Иначе сградата би могла да рухне. Поради съвсем плитките й основи, укрепването може да стане единствено чрез набиване на скъпи, трудоемки и изискващи време стоманобетонни пилоти. Те следват контура на сградата и е очевидно, че не са възможни без премахване на металната конструкция при входа и на част от ограничителните покриви. Всичко това е предвидено в проекта и обстойно може да се разясни и от главния архитект на Община Панагюрище, и от изпълнителя на обекта - държавното дружество „Реставрация” ЕАД, чийто принципал е Министерството на културата. Като дарител зная, че човешката памет е мимолетна, но все пак очаквам, че в обществото се помни, ако не по-далечната хронология, то поне събитията от миналата година. Тогава Общинският съвет прие декларация, с която се намеси в дискусията къде е „истинското” място на съкровището. Панагюрище издигна глас за връщането му, а хиляди хора се подписаха в подкрепа на тази инициатива. Всъщност неочакваният спор между Пловдив и София постави моралния въпрос за мястото и ролята на Панагюрище. Така нашият град и неговите хора получиха своя златен шанс! Нещо повече - за първи път бе налице не само нашето желание, но и най-важното - подкрепата на институциите, благодарение на инициативата и усилията на народния представител Никола Белишки. В онези дни, когато едни разпалено обясняваха, че домът на Съкровището е в Националния исторически музей, а други пламенно го приветстваха като завърнало се у „дома” в Пловдивския археологически музей, дали можехме изобщо да не обърнем внимание на създалата се благоприятна възможност?! Можехме да отстояваме позицията, че тук си харесваме новоремонтираната сграда и дарената реплика на съкровището. Можехме да не дискутираме, че не са спазени законовите разпоредби при реконструкцията на помещението и изработката на експонатите, да не отдаваме значение, че според експерти репликата е некачествена и незаконно направена и е недопустимо да стои успоредно с оригинала или неговото точно златно копие. Можехме да кажем, че направеното е достатъчно добро и ни удовлетворява напълно, включително като туристически потенциал. В крайна сметка можехме да кажем, че връщането на оригинала за нас не е цел и не е мечта, за която имаме сили, средства и желание да се преборим. Това може би щеше да е един по-лесен път, но нямаше да е панагюрският. И заедно направихме друго. Заявихме, че искаме оригиналът на съкровището да се завръща у дома. Общинският съвет не пропусна златния шанс и даде път за сбъдването на една мечта на поколения панагюрци. Мечта, за чиято реализация лично аз съм дал и ще продължавам да давам още много сили и средства. И призовавам всеки, който е истински панагюрец, да помогне за по-бързото й осъществяване. За да докажем и на себе си, и на всички, че истинското Панагюрско съкровище днес са хората на Панагюрище! 10 август 2011 година С уважение, Лъчезар Цоцорков