Синдромът на празния кошер

18 април 2013 16:44
2261
0

Приятното жужене все повече липсва на хората и най-вече на растенията. Слънчоглед, царевица, плодове, зеленчуци - всички разчитат на пчелите. Никой не може да замести техния колосален труд - опрашването. Затова и изчезването на пчелите от кошерите, наблюдавано не само по света, но и у нас, тревожи все повече хора.

В България липсва точна статистика за синдрома на празния кошер. Но тревожните сигнали на пчеларите са достатъчно ясно предупреждение. Още през 2011 г. кампанията "За пчелите и хората" прави свое проучване в различни райони от страната, за да потърси отговор на въпроса какво убива пчелите и оставя кошерите празни.

"60% от смъртността според нашето проучване се дължеше на отравяния с пестициди", казва Пламен Димов от кампанията "За пчелите и хората", цитиран от БНТ.

Става въпрос предимно за неоникoтиноидите. По-нов клас пестициди, които напоследък навлизат масово у нас. Силни са и са безпощадни - както към вредните насекоми, така и към пчелите.

"Тези неоникотиноиди действат и на нервната система на пчелите, те изгубват своята ориентация и изчезването им се дължи основно на това. Те не могат да намерят обратно пътя до кошера", обяснява Илия Цонев от Национална научна асоциация по пчеларство.

Наредби за спазване при пръскане с пестициди у нас има. Но както много други правила, и тези се пренебрегват.

"Няма спечелено дело от пчелар у нас за това, че са му били отровени пчелите", отбелязва Цонев.

Но дори и да има, това едва ли ще напълни кошерите. Решения все пак съществуват.

"Най-малкото, което би могло да бъде направено в районите с интензивно земеделие, е, от една страна, въвеждането на щадящите пчелите препарати, които са изследвани и установени, че имат минимално въздействие, и, от друга страна, по-сериозен контрол върху начина на приложението им", почва Пламен Димов.

В крайна сметка пчелите не бива да противопоставят пчелари и земеделци. Те могат да бъдат обединяващо звено.

"Има доста полупланински, планински райони, погранични - мога да дам за пример Кюстендилско, Видинско, Странджа, Подбалкана, където много ясно се очертава една възможност за положителна тенденция. Защото там липсва интензивно земеделие - от една страна, медът е много чист, но пък няма паша за пчелите", казва още Димов.

Точно там е и нишата за развитие на биологично земеделие, което да се възползва от опрашването на пчелите, а същевременно да им осигурява и паша - от овошки, зеленчуци и добре стопанисвани пасища. Така пчелите и хората пак ще могат да разчитат едни на други.