Имигранти от Сирия: В България е по-страшно

По пет пъти на ден се молят на Аллах четири от петте деца на българката Искра от Разград. Преди да се обърнат към Всевишния, Росица (18 г.), Кристин (17 г.), Джамал (13 г.) и Диб (11 г.) постилат специални килимчета. Когато порасне още малко, по същия начин към Аллах ще се обръща и най-малкото дете - Силин (2 г). В същото време всички с удоволствие празнуват Коледа и Великден и украсяват елхи и яйца. За на пръв поглед странното семейство има обяснение - баща на хлапетата е сириецът Абдулнасер, за когото нашенката е омъжена вече 20 години. Тази есен след 14 години безоблачен и охолен живот в Сирия семейството търси убежище в България заради войната в арабската държава, пише "Труд".

Страната ни е родина за Искра, Росица и Кристин. Бащата Абдулнасер и децата Джамал, Диб и Силин са родени в Сирия. Всички говорят много добре български и още с пристигането си малките започнали да посещават наше училище. Роси, Крис и Диб са в СОУ “Христо Ботев”, а Джамал учи бокс в спортното училище.

“В нашето семейство цари истинска религиозна толерантност. Всички вярваме, че Бог е един. Убедени сме, че не са страшни тези, които вярват в нещо различно, а тези, които в нищо не вярват”, обобщава синтеза на религии и култури в семейството си Искра.
Тя си дава сметка, че не само религията, но и начинът на живот прави хората такива, каквито са. “След толкова години на бедност и несигурност българите са страшно озлобени и затворени в себе си. Направо не можах да ги позная, когато се прибрахме тази година. Преди не беше така”, клати глава жената. “Имам чувството, че днес тук в България помощта от близък е по-скоро изключение, отколкото закономерност. Наскоро майка ми получи бъбречна криза и помолихме съсед да ни закара до болницата. Вместо съпричастност срещнахме хладно равнодушие”, разочарована е Искра.

Разочаровани от липсата на доброта са и децата. Едно от момичетата паднало в час по физическо и било безкрайно изненадано, че вместо съчувствие получило от съучениците си присмех и подигравки. Двете големи момичета, които са в единадесети и дванадесети клас, са изумени от липсата на уважение, което връстниците им проявяват към учителите и възрастните хора въобще.

“Не може да отговаряш на учител, да бягаш от час, да вдигаш шум, да влизаш и да излизаш от класната стая по време на занятия”, възмущават се те. В Сирия да проявиш неуважение към учител било абсурд. Боят официално бил забранен в техните училища, но при необходимост преподавателите затягали дисциплината с някой и друг шамар. Освен това след началото на първия час всички врати в школото се заключвали. Там момичетата и момчетата учели заедно до 6-и клас. След това ги разделяли, а отношенията между двата пола били много по-сдържани. Росица и Кристин не могат да приемат начина, по който съучениците им се прегръщат и целуват пред очите на всички. Намират го за неприлично и отблъскващо. По същия начин гледат и на лекотата, с която тийнейджърите посягат към цигарите и алкохола.

За момчетата Джамал и Диб обаче хлабавата примка на родното образование им е добре дошла. Те се радват на свободата, която имат тук. Семейството от Сирия твърди, че у нас демокрацията се е изродила в липса на елементарна дисциплина и пълна свободия. Съпругът Абдулнасер също е живял тук през периода 1993-1998 г. и може да направи съпоставка. “Хората в Сирия силно вярват, че ще бъдат наказани от Господ, ако излъжат, откраднат или измамят”, разказва Искра. Направило впечатление, че за повечето българи религията е куха съвкупност от ритуали и нямат нито вяра, нито страх от Бога. И още нещо: “Всеки ден четем как пияни бият, изнасилват и убиват, как прегазват хора с колите си. В Сирия почти не се пие алкохол. Може би затова няма ограничения на скоростта по пътищата”, обяснява Искра. Тя държи да се знае, че там никой никога не я е насилвал да се забулва. Започнала да го прави сама, за да я приеме общността по-лесно.

Преди да избухне гражданската война, в Сирия се живеело много добре. “Нашият дом бе в селище на 20 км от Дамаск. Мъжът ми въртеше семейния ресторант със 100 места, а аз се грижех за къщата и децата”, спомня си Искра. С бизнеса си съпругът не само им осигурявал всичко необходимо, но дори спестил доста пари, с които сега в Разград са си купили четиристаен апартамент, а и са им останали достатъчно пари, за да преживяват. “Сирийците не знаеха какво е нямане. Семействата там са с най-малко пет деца, а работеха само мъжете. Доходите стигаха за всичко и преди смутовете беше много евтино”, разказва жената.

Заради войната дългата ръка на кризата вече се усеща в арабската държава. Кошмарът за Искра и семейството започва преди 2 г., когато избухва гражданската война. “Там, където живеехме ние, нямаше размирици, въпреки че често чувахме гърмежи и тътен. Живеехме в постоянен ужас, че бунтовническите армии могат да навлязат. Децата започнаха да се страхуват. Именно заради тях се преселихме в България”, разказва българката. За да се измъкне от Сирия, семейството пътувало с автобус до Ливан, а от там продължило към София със самолет. За безпроблемното бягство им помогнало много българското гражданство.

Последвайте канала на