Вижте кои са най-добрите университети у нас и кои специалности са най-доходоносни

Къде е най-добре да се учи у нас за добра диплома за висше образование и високи доходи? Днес ще бъде представено новото, десето издание на рейтинга на висшите училища в България, съобщават от Министерството на образованието и науката.

Рейтинговата система сравнява представянето на 52 висши училища в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда.

Студентите се справят с онлайн обучение, но предпочитат присъственото

"Данните в изданието на Рейтинговата система за тази година са взети към месец февруари, тоест преди въвждането на извънредното положение и преминаването към онлайн обучение. В последните 10 години се наблюдават се няколко тенденции. Една от тях е, че българските университети произвеждат много повече научни публикации, които се публикуват в международни научни списания. Друга тенденция в последното десетилетие е увеличението на чуждестранните студенти. През 2013 година делът на чуждестранните студенти е бил към 4%, сега този дял е 8%. Най-много чуждестранни студенти се обучават в медицинските дисциплини", разкри Георги Стойчев от МОН.

"Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната, спада до близо 19% през 2020 г. от над 25% през 2014 година. В същото време делът на наетите висшисти, които през първите 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до близо 51% през 2020 година от под 46% през 2014 г. При работещите магистри през 2020 година този дял е 62%, докато при бакалаврите е 37%. Има устойчива тенденция на увеличаване на броя на студентите, които се обучават в направления, подготвящи кадри за сектора на здравеопазването, въпреки общото намаляване на броя на студентите в страната. През последните 7 г. броят на студентите по медицина в България се е удвоил от около 6 000 през 2013 година до близо 12 500 през 2020 година. Увеличаването на броя на студентите в направленията, подготвящи кадри за здравеопазването, е част от трайна тенденция на рационализиране на структурата на българското висше образование и нейното доближаване до потребностите на пазара на труда", добави той.

"Професионалните направления с най-високи средни доходи сред завършилите са „Информатика и компютърни науки“, „Математика“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Металургия“ и „Комуникационна и компютърна техника“. За поредна година най-високи доходи в страната получават завършилите „Информатика и компютърни науки“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Рейтинговата система за поредна година показва, че съществуват големи различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование в зависимост от завършеното конкретно висше училище дори и в рамките на едно и също професионално направление. В множество професионални направление, сред които и едни от най-масовите – „Икономика“, „Администрация и управление“, „Комуникационна и компютърна техника“ и „Информатика и компютърни науки“ – разликите по тези показатели между завършилите различните висши училища често достигат два пъти, а в някои случаи и повече", каза още Стойчев.

Ректорът на СУ се похвали: Нашият университет е в топ 1000 на света

"В стандартизираните класации на Рейтинговата система за 2020 година СУ „Климент Охридски“ се класира на първо място в 23 професионални направления от общо 30, по които предлага обучение. Техническият университет - София се класира на първо място в 6 професионални направления от общо 11, в които подготвя студенти. Медицинският университет - София е първи в 4 направления от общо 5, застъпени във висшето училище. Химикотехнологичният и металургичен университет има 3 първи места. Американският университет в Благоевград, Аграрният университет в Пловдив и Тракийският университет в Стара Загора имат по две първи места. Други 12 висши училища оглавяват по една класация. В 8 професионални направления класациите се оглавяват от висши училища извън столицата, а в 2 професионални направления – от частни висши училища", обявиха от МОН.

"Данните в Рейтинговата система показват, че общият брой на студентите във висшите училища продължава да намалява и през 2020 година е с близо 18% по-малък в сравнение с 2013 година. В 16 направления спадът е с над 40%. Сред тях попадат и две от трите най-масови професионални направления - „Икономика“ със спад от 41% спрямо 2013 година и „Администрация и управление“ със спад от 45%. В същото време за последните 7 години в 13 направления има увеличение на броя на студентите, като в 8 от тях увеличението е с над 30%. Най-голямо увеличение на броя на студентите има в направленията „Медицина“ (108%), „Военно дело“ (59%), „Стоматология“ (52%), „Педагогика“ (42%), „Национална сигурност“ (38%), „Здравни грижи“ (37%) и „Театрално и филмово изкуство“ (35%)", заяви Стойчев.

"Петте най-масови професионални направления през 2020 година са „Икономика“ с 30 916 действащи студенти, „Педагогика“ (15 388), „Администрация и управление“ (13 373), „Медицина“ (12 434) и „Комуникационна и компютърна техника“ (8 316). За първи път в Рейтинговата система направление „Право“ със 7331 действащи студенти отпада от петте най-масови професионални направления и се нарежда на 7 място, включително и след направление „Информатика и компютърни науки“, в което се обучават 7913 действащи студенти. През пролетта на 2020 година най-много студенти са се обучавали в СУ „Климент Охридски“ – над 19 200, следван от УНСС с около 18 960 действащи студенти и Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ с около 16 000 студенти", показва рейтинговата система.

Рейтинговата система е достъпна на български и на английски език в интернет на адрес: https://rsvu.mon.bg

Рейтинговата система на висшите училища в България през 2020 година е обновена и данните в нея са актуализирани по поръчка на Министерството на образованието и науката от консорциум „ИОО-С”, съставен от Институт Отворено общество – София и Сирма Солюшънс.

Последвайте канала на