Деница Сачева: В България има система, която следи образователния статус на децата

Възможно ли да се източват пари за детски надбавки през социалната система на Германия? Броят на българските деца, регистрирани да получават детски, нараства през последните години. Разликата между помощите там и тук е огромна, а възможността да се заобикалят правилата се превръща в бизнес. По 150 евро се взимат на черно за попълване на документи за детски. Услуга, която е безплатна и достъпна на български в центровете по миграция.

Децата - българският бизнес модел в Германия. И принципът, колкото повече, толкова повече. Размерът на детските надбавки в Германия е около 200 евро на дете и сравнението им с българските 40 лева. Това е основната информация, когато се заговори за Германия в Столипиново. Това, което са научили препатилите е, че за да ги получават трябва адрес.

Според законодателството в Германия за всяко дете се получават детски добавки, но то трябва да е регистрирано на конкретен адрес и да учи и живее там.

„След като детето се регистрира и е вписано в регистрационната система в Дортмунд, информацията се изпраща към училищния инспекторат. Детето получава поща, че трябва да се запише на училище и до една седмица трябва да започне да учи”, обясни Елена Генова от Бюрото за помощ на европейски мигранти Willcommen Europa, Дортмунд.

Надбавки се отпускат и за деца, които живеят извън територията на Германия, но задължително единият родител трябва да работи на трудов договор в страната.  Злоупотребите, обаче са факт. Над 81 хиляди български деца са получавали детски надбавки през 2018-а, от тях над 6 хиляди живеят извън Германия. Никой не може да каже дали зад тази цифра стоят реални хора.

„За съжаление не мога да ви кажа дали зад числата стоят реални хора. Това не го показва статистиката. Когато се кандидатства за детски помощи, не е задължително децата да присъстват. Достатъчно е да се даде самият документ. Не можем да изключим злоупотреба”, обясни Верена Вестер – адвокат и кандидат за евродепутат.

„Системата ги изпуска, защото, както знаем, немската държава е изключително внимателна по отношение на лични данни. И например, един от проблемите е, че вие може да използвате чужди деца, да докажете, че имате нужда, примерно, от повече помещения, повече помощи, и т.н.”, каза Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията.

Пари за образование могат да получават и хората, които са регистрирани в бюрата по труда, за да учат немски. За първи път в България има информационна система, която да проследява какво се случва с децата. Ние трябва да сме сигурни, че децата ходят на училище, че имат възможност да получат добро образование. Ние повдигнахме този въпрос на европейско ниво и е постигнато споразумение държавите членки на ЕС да обменят информация за децата и техния образователен статус. Това каза заместник министърът по образованието Деница Сачева в ефира на „Здравей, България”.

Проблемите са в много измерения. Едното от тях е свързано със социалните помощи, другото е свързано с образованието, подчерта тя.

„През последните две години се правят опити да се идентифицират всички деца, които са в риск, да се обвърже получаването на социални помощи с посещаването на училище. Обсъждат се и допълнителни мерки, които могат да се вземат. Част от проблемите са в две измерения. Едното е свързано с дискриминацията и с невъзможността да се приемат различията, а другата част от проблемите са свързани с ниския образователен статус, който дава възможност да се злоупотребява както с децата, така и с по-възрастните”, добави заместник-министърът.

По данни на Гранична полиция 87 хил. деца са извън страната в момента, заяви Сачева. В Германия участ 333 339 български деца в общообразователните училища, 4200 в професионални училища.

„Вероятно има и деца, които не ходят на училище. Предложили сме на Германия съвместен проект, за да проследим какво се случва с тези деца”, каза тя.

Заместник-министърът заяви, че е възможно деца, които получават помощи в Германия, да живеят в България и това е често срещана практика.