Нова дрога заля морето

Р Е Ш Е Н И Е №…330………/15.07.2011г.,гр.Пазарджик В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІІ въззивен състав,в открито заседание на тридесети юли през две хиляди и единадесета година,в състав: Председател:Красимир Ненчев членове: Борислав Илиев Мариана Димитрова като разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова в.гр.дело №561 по описа на Съда за 2011 година,и за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.258 и сл.от ГПК. Обжалва се Решение №62 постановено на 17.05.2011г. по гр.дело №718 по описа на Панагюрския районен съд за 2010г.,с което предявените от инженер Петър Луков Раков ***,с ЕГН ********** против Професионална гимназия по техника,лека промишленост и стопанско управление,гр.Панагюрище, представлявана от Лушка Апостолова-директор,със съдебен адрес:гр.Панагюрище, ул.”Георги Бенковски”№6 -адв.Георги Манев-ПАК искове по чл.344,ал.І,т.1,2 и т.3 от КТ във вр. с чл.225,ал.І от КТ са отхвърлени като неоснователни. В жалбата си подадена в срока по чл.259,ал.І от ГПК ищецът в първоинстанционното производство инженер Петър Луков Раков твърди, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно.Излага съображения,че неправилно първоинстанционният съд е възприел въз основа на заключението на вещото лице по приетата като доказателство по делото съдебно-икономическа експертиза,че е налице реално съкращаване на заеманата длъжност, съответно намаляване обема на работата, както и че работодателят е извършил надлежен подбор. Моли съда да отмени решението и да постанови друго по същество на спора, с което предявените искове бъдат уважени. Претендира съдебно-деловодни разноски. В срока по чл.263 ,ал.І от ГПК не е постъпил отговор от ответника по въззивната жалба. Пазарджишкият окръжен съд като съобрази наведените от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт и събраните по делото доказателства -поотделно и в съвкупност, прие за установено : Относимите обстоятелства са следните: Не се спори по делото,а и от приложените писмени доказателства се установява,че между страните по спора е съществувало трудово правоотношение, въз основа на което ищецът е заемал длъжността „старши учител” в Професионална гимназия по техника,лека промишленост и стопанско управление, гр.Панагюрище,и което трудово правоотношение е прекратено със Заповед №6,изд. на 07.09.2010г. от инж. Ангелина Гагова-директор на ответната гимназия,считано от 07.09.2010г. на основание чл.328,ал.І,т.3 от КТ, с мотиви: намаляване обема на работа,съкращаване на щата.Заповедта е връчена на ищеца в производството на 07.09.2010г. От приложените по делото Заповед №7/03.09.2009г. и Заповед №215/30.088.2010г.,изд. от директора на ПГТЛПСУ,гр.Панагюрище се установява, че е променена числеността на педагогическия персонал в гимназията,като за длъжността „учител по електрообзавеждане на производството” бройките са намелени с една: от 4 бр. за 2009г. на 3бр. за 2010г.Със Заповед №217 от 30.08.2010г. е определена комисия за извършване на подбор по критериите на чл.329 от КТ: квалификация на заеманата длъжност; педагогическа правоспособност, качество на работа,трудов стаж и допълнителна квалификация.От приложените Таблица №2 за критериите на педагогическия персонал специалност „Електрообзавеждане на производството”, оценъчни карти за всеки един от четиримата преподаватели в направлението „Електрообзавеждане на производството”,и от заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза ,се установява,че комисията е извършила подбора с точково оценяване по утвърдена оценъчна скала. В посочените справки за извършен подбор за всяко от заемащите длъжността „учител” в направление „Електрообзавеждане на производството” лица,са посочени данни за образованието и стажа със съответстващата им положителна точкова оценка,както и по критерия качество на работа–съответно с намаляване на точковата оценка.След извършеното по тези показатели сравнение на заемащите длъжността комисията за подбор е предложила за уволнение ищеца в първоинстанционното производство, получил най-нисък сбор от точки. От заключението на вещото лице по приета в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза се установява следното:През учебната 2009/2010г. по специалността „Електрообзавеждане на производството” са преподавали четирима преподаватели, между които и ищеца,и които са имали следните възложени часове: Н. Н.-възложени 716 часа, при норматив-648 часа; М. Е.-възложени часове 866 при норматив 864, Л. А.-възложени часове 868 часа при норматив 864 часа и П.Р.-възложени 645 часа при норматив 648 часа. През учебната 2010г.-2011г. ,съотношението между тримата преподаватели по посочената специалност е както следва: Н. Н. –възложени 680 часа при норматив 648 часа, М. Е.-възложени 902 часа при норматив 864 часа и Л. А.-възложени 882 часа при норматив 864 часа. Вещото лице посочва,че през учебната 2009/2010г. специалността „Електрообзавеждане на производството” се е изучавала в 4 паралелки с брой часове 2633 часа; през 2010г.-2011г. специалността „Електрообзавеждане на производството” се е изучавала в 3 паралелки с брой часове 1911 часа. В допълнителното си заключение вещото лице посочва,че преподавателят Н. Й. преподава по специалността „Производство на облекло от текстил” и по специалността „Машинни системи с ЦПУ”, през учебната 2010г.-2011г., с учебен предмет „електротехника” и „електротехника и електроника”. От правна страна съдът възприе следното: Като основание за прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е посочил чл.328,ал.І,т.3 от КТ ,с мотиви: намаляване обема на работа ,съкращаване на щата. Уволнението на основание „намаление на обема на работата”-по чл.328,ал.І,т.3 от КТ е сходно с това по чл.328,ал.І,т.2,предл. второ от КТ :”съкращаване на щата”. И в двата случая е налице намаляване,премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите. Разликата е в количеството на същите. Намаляването на общия обем на работата обикновено води до по-масово уволнение на работниците или служителите, отколкото при съкращаване на щата. В случаите,когато е налице намаляване на обема на работа ,въпрос на работодателска преценка е дали да намали персонала в цялото предприятие или в отделни негови звена. Поради намаления обем на работа,работодателят може да изготви и по-малък щат,който да съответства на намаления обем на работата. Ето защо ,намаляването на обема на работа и съкращаването на щата са съвместими и могат да се използват кумулативно от работодателя. В тази връзка,изписването като основание за уволнението в процесната заповед –чл.328,ал.І,т.3 от КТ -намаляване обема на работа,вкл. и съкращаването на щата не прави уволнението незаконно само на това формално основание, тъй като не е ограничено правото на съдебна защита на ищеца против уволнението. Съобразно утвърденото щатно разписание на ответната гимназия численият състав на педагогическия персонал е общо 68 ½ щатни бройки ,считано от 30.08.2010г. в сравнение с предходното щатно разписание от 2009г.-73 щатни бройки,т.е установено е по делото действително съкращение в щата на гимназията. Вещото лице ,въз основа на обсъдените заповеди за промяна на щатното разписание е посочило,че е съкратена една щатна бройка за длъжността „учител по специалността „електрообзавеждане на производство” от общо 4 бр. за учебната 2019/2010г., конкретизирайки,че през учебната 2009/2010г. тази специалност се е изучавала в 4 паралелки ,а през учебната 2010г./2011г.- в 3 паралелки.От така установеното със заключението на вещото лице не би могло да се направи единствения и непротиворечив извод, че поради намаляване броя на учениците са съкратени трудовите функции за длъжността „учител по специалността „електрообзавеждане на производството”,като щатните бройки са съкратени от 4 на 3,и няма прехвърляне на задълженията на ищеца към други лица сред прекратяване на трудовото му правоотношение. Както се посочи по-горе с утвърденото ново щатно разписание за 2010/2011г. са съкратени общо 4,5 щатни бройки за длъжността „учител”,както и че са съкратени трудовите функции за длъжността „учител по електрообзавеждане на производството”. Но,не се установи по делото,че няма прехвърляне на задълженията на ищеца към други лица след прекратяване на трудовото му правоотношение, тъй като констатацията в заключението на вещото лице ,че специалността, която е преподавал ищеца се е изучавала в 4 паралелки през учебната 2009/2010г., а през 2010/2011г. –в 3 паралелки,не е обективен критерий,който да обоснове юридическия факт на премахването на една от няколкото идентични щатни бройки.При основанията за уволнение,визирани в чл.328 от КТ, тежестта на доказване при прекратяване на трудовото правоотношение е на страната на работодателя,тъй като инициативата за това изхожда от него.Той е страната по трудовото правоотношение,която прекратява трудовия договор едностранно.Следователно негово е задължението при съдебен спор да докаже законността на уволнението. Ответникът в производството не доказа намаляване обема на работа в гимназията именно по учебните предмети,по които преподава жалбоподателят.От ангажираните от ответника в първоинстанционното производство доказателства не може да се направи категоричен извод за намаляване обема на работа по преподаваните от жалбоподателя учебни дисциплини-здравословни и безопасни условия на труд;монтаж и експлоатация;електрически машини и апарати;управление на електрозадвижването; електрообзавеждане на производството,контрол и диагностика, учебна практика и пр.-съобразно заключението на вещото лице, и съответно ако има намаление, в какъв обем е и възможно ли е допълване на норматива му от часове с часове по други предмети. В заключение следва да се приеме, че ответникът по жалбата, не е провел пълно доказване на тези обстоятелства, за които носи доказателствената тежест. На следващо място ,настоящата инстанция приема,че дори и да е налице намаляване обема на работа, работодателят не е извършил подбор между всички учители, преподаващи еднакви учебни дисциплини, засегнати от намаляването на работата, по критериите по чл. 329,ал.І от КТ. От заключението на вещото лице и другите ангажирани в производството писмени доказателства се установява,че подборът е направен само между учителите преподаващи по специалността „Електрообзавеждане на производството”, като изключая ищецът,останалите трима учители преподават учебни дисциплини „електротехника и електроника”, каквато учебна дисциплина преподава и Наташа Йовчева, която ,съответно титуляра на длъжността не е включен в подбора,т.е налице е индиция,че подбор съобразно цитираната правна норма не е извършен,като оборването й е в тежест на ответника по иска.В този смисъл Пазарджишкият окръжен съд намира,че уволнението е незаконно и като такова следва да се отмени.Постановявайки обратното,приемайки,че е налице законно прекратяване на трудовото правоотношение Панагюрският районен съд е постановил неправилно решение- в противоречие с императивните материалноправни норми, за това и в тази част решението следва да бъде отменено и се постанови ново,с което се уважи исковата претенция на ищеца по чл.344,ал.І,т.1 от КТ. Предвид действащото щатно разписание от 30.08.2010г., така и с оглед мотивите на уволнителната заповед ищецът е уволнен от длъжността „старши учител” и на тази длъжност следва да бъде възстановен на работа следва признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.Ето защо в тази част обжалваното първоинстанционно решение е неправилно и като такова ще следва да се отмени,като се уважи и исковата претенция по чл.344,ал.І,т.2 от КТ. По иска с правно основание чл.344,ал.І,т.3 от КТ във вр. с чл.225,ал.І от КТ. От приложеното по делото удостоверение изх.№222/15.11.201г.,изд. от ПГТЛПСУ, гр.Панагюрище се установява,че брутното трудово възнаграждение на ищеца за м.август 2010г.-месеца,предхождащ този на уволнението, е било в размер на 683,98 лева. По делото липсват доказателства, установяващи,че в рамките на шест месеца,след датата на уволнението ищецът не е бил страна по трудово правоотношение. Ето защо съдът приема,че претенцията по чл.344,ал.І,т.3 от КТ във връзка с чл.225,ал.І от КТ е неоснователна и като такава-за сумата в размер на 3360,00 лева /надлежно изменение на иска в производството не е поискано,предвид посочването в писмените бележки на процесуалния представител на ищеца в първоинстанционното производство на размера на претенцията от 4 103,88 лева/ следва да се отхвърли. Първоинстанционното решение в частта,с която е отхвърлен искът по чл.344,ал.І от КТ във вр. с чл.225,ал.І от КТ като правилно следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото в тежест на ответника следва да се присъдят сторените от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в размер на 500,00 лева-разноски за адвокат за двете инстанции. Воден от горното,Пазарджишкият окръжен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение №62 постановено на 17.05.2011г. по гр.дело №718 по описа на Панагюрския районен съд за 2010г.,с което предявените от инженер Петър Луков Раков ***,с ЕГН ********** против Професионална гимназия по техника,лека промишленост и стопанско управление, гр.Панагюрище, представлявана от Лушка Апостолова.-директор, със съдебен адрес: гр.Панагюрище, ул.”Георги Бенковски”№6 -адв.Г. М.-ПАК искове по чл.344,ал.І,т.1 и т.2 от КТ - за признаване наложеното със Заповед № 6/07.09.2010г. на директора на гимназията дисциплинарно наказание „ уволнение „ за незаконосъобразно и за неговата отмяна , за възстановяване на инженер Петър Луков Раков на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител” в Професионална гимназия по техника,лека промишленост и стопанско управление, гр.Панагюрище са отхвърлени като неоснователни, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА за незаконосъобразно уволнението на инженер Петър Луков Раков. ***,с ЕГН ********** постановено със Заповед № 6/07.09.2010г. на Лушка Апостолова.-директор на Професионална гимназия по техника,лека промишленост и стопанско управление, гр.Панагюрище, като ОТМЕНЯ уволнението на инженер Петър Луков Раков /с посочен адрес и ЕГН/,наложено с посочената заповед. ВЪЗСТАНОВЯВА инженер Петър Луков Раков ***,с ЕГН ********** на длъжността „старши учител” в Професионална гимназия по техника,лека промишленост и стопанско управление, гр.Панагюрище,представлявана от Лушка Апостолова.-директор. ПОТВЪРЖДАВА Решение №62 постановено на 17.05.2011г. по гр.дело №718 по описа на Панагюрския районен съд за 2010г.,с което предявеният от . *** инженер Петър Луков Раков,с ЕГН ********** против Професионална гимназия по техника,лека промишленост и стопанско управление, гр.Панагюрище, представлявана от Лушка Апостолова.-директор. -директор, със съдебен адрес: гр.Панагюрище, ул.”Георги Бенковски”№6 -адв.Г. М.-ПАК иск по чл.344,ал.І,т.3 от КТ във вр. с чл.225,ал.І от КТ-за сумата в размер на 3360,00 лева--представляваща обезщетение за оставане без работа, в резултат на уволнението, за периода от шест месеца, е отхвърлен като неоснователен. ОСЪЖДА Професионална гимназия по техника,лека промишленост и стопанско управление, гр.Панагюрище, представлявана от Лушка Апостолова.-директор. -директор, със съдебен адрес: гр.Панагюрище, ул.”Георги Бенковски”№6 -адв.Г. М.-ПАК да заплати на инженер Петър Луков Раков ***,с ЕГН ********** сумата в размер на 500,00 /петстотин / лева-представляваща сторени съдебно-деловодни разноски. Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок пред ВКС. Председател:

ebati gluposta aktivnoto veshtestvo v marihuanata e THC http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%85%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%BB neka gospojata Vasileva avtorkata da prochete kakvo predtavlqva tova veshtestvo shtoto zaradi takiva tapi putki koito ne si proverqvat pisaniqta se zablujdavat horata s kvo li ne, vav vsqkakvi sferi. Vsichko nai-losho pojelavam na avtorite na takiva psevdo statii.

БРАВО ЗА РЕЦЕПТАТА ДАЙТЕ Я НА ИВАН ЗВЕЗДЕВ ТУПАЦИ

Такива глупости не бях чувал до сега.

РЪКОВОДСТВО ЗА МОНТАЖ 02/01-RO-04/02 2 • IKO не носи отговорност за течове поради неправилен монтаж или подготовка на покривната основа. Шинглите не бива да се поставят директно върху термоизолация; необходимо е да се осигури празно вентилирано пространство между термоизолацията и основата върху, която ще бъдат монтирани шинглите. • Не смесвайте шингли с различни дати/код на производство на един и същ покрив. • Цветовите нюанси са присъщи за шинглите и не са дефект. За да се постигне добро цветово преливане, би трябвало да се прави случаен подбор на шингли от различни пакети. • Не разпъвайте и не разтягайте шинглите на покрива! • Не махайте полиетиленовата лента от долната страна на битумните керемиди. Тя е за предпазване от слепване на келемидите една към друга в пакета. За да се появи самозалепващия слой на битумните керемиди Armourshield, DiamantShield & BiberShield при полагането им на покрива тази лента трябва да се отстрани непосредствено преди поставянето им. (Фигура 7-7) • Фабрично нанесените ивици за самозалепване са ефективни при излагане на слънчева топлина. Допълнително лепене е необходимо само при студено време и при покриване на стръмни покриви. Ползвайте само одобрени от IKO лепила, за да бъдат съвместими с шинглите. Огънете леко няколко пъти пакета преди да го отворите, за да се разделят шинглите в него по-лесно. Внимание: В горещо време не стъпвайте върху шинглите от слънчевата страна на покрива, за да се избегне деформирането им. Шингли: IKO предлага ± 60 различни по тип и цвят оксидирани и модифицирани битумни керемиди на стъклофибърна основа. Подложни пластове/Не всички се изискват - виж инструкциите/: IKO Armourbase PRO IKO Armourbase 30 - 3 мм оксидирана на стъклофибърна основа битумна мембрана. IKO Armourbase 15 - 1.5 мм оксидирана на стъклофибърна основа битумна мембрана. IKO ArmouGard Ice and Water Protector - SBS модифицирана самозалепваща се мембрана. Покрития за улами (за отворения метод): IKO Armour Valley - 4,0 мм АРР модифицирана мембрана със съответстващ на шинглите цвят или метална обшивка. Водобрани: Метални за стрехи и чела. Крепежни елементи. Галванизирани гвоздеи с 25 мм дължина и с диаметър на главата 10 мм. Гвоздеите трябва да са заострени и с диаметър 3 мм. При шинглите Cambridge и при коването по ръбовете и билата на всички останали модели битумни керемиди се изискват гвоздеи с 30 мм дължина. Лепила: Лепило IKO Shingle Stick или одобрени от IKO лепила. Отдушници: Трябва да се предвиди такъв брой вентилационни отвори, че да удовлетворяват минималните изисквания за проветряемост (Помолете IKO или местен дистрибутор за брошура с инструкции за вентилиране) ОБЩИ УСЛОВИЯ ИЗИСКВАНИЯ ОТНОСНО МАТЕРИАЛИТЕ ТЕРМИНИ Фигура 1а. Фигура 1b. 1. Видима част 1. Чело 2. Невидима част (застъп) 2. Стрехи 3. Прорези 3. Улама 4. Ивици ца самозалепване 4. Външно било 5. Опашка 5. Било 3 10 cm 5 cm 30 cm 50 cm 50 cm 1a 1b 2 3 4a I 4a II 4b 15 cm 8 cm 4c 6b I 6b II 25 mm 25 mm 25 mm 25 mm 25 mm 25 mm 25 mm 25 mm 25 mm 155 mm 155 mm 25 mm 127 mm 127 mm 25 mm 25 mm 25 mm 25 mm 25 mm 50 mm 25 mm 25 mm 25 mm 25 mm 50 mm 25 mm 25 mm 25 mm 50 mm 25 mm 50 mm 50 mm 25 mm 25 mm Superglass-3 Tab Monarch / Armourglass Victorian / Superglass-Biber Monarch-Diamant / Diamant ArmourShield Cambridge Dynasty 6a 4 5 7 -75 cm -50 cm -25 cm Superglass - 3 Tab Cambridge Dynasty Armourglass - 4 Tab Monarch - APP 6 7 ArmourShield Diamant Monarch - Diamant DiamantShield Victorian Superglass - Biber BiberShield 7 8a 8b 9b 9a 8c 8 I. Покривна основа (Фиг. 2) Покривната основа трябва да е гладка, стабилна, суха и добре фиксирана. Основата трябва да е от доброкачествени платна от дървесина, дъсчена обшивка или не фурнирована ламперия /или дъсчен наниз/. Всяка дъска може да е максимално 15 см широка. Необходимо е дървения материал да не съдържа влага. Обшивката трябва да се закове шахматно и да е с надеждни подпори. Ползването на неподходящ материал за обшивка, който може да даде груба основа и не подсигуряващ стабилност може да породи провисвания и други деформации, които да повредят шинглите. II. Вентилация (Фиг. 3) От особено голямо значение е да се осигури достатъчна проветряемост, за да може да се разсейва горещината и да се осигури извеждането на парите от покривната система. Трябва да се осигури свободното циркулиране на въздуха между термоизолацията и основата за монтаж на битумните керемиди и от стрехите до билата. За покривите с 150 - 250 наклони минималното нетно свободно пространство (Р), разпределено по равно между стрехите и билото трябва да е 33 см2. За наклони 250 - 850 - 16 см2 на квадратен метър изолираната таванска площ. (За допълнителна информация потърсете IKO Брошура за вентилацията) ПОДГОТОВКА НА ПОКРИВА Пример: Тип шингли: Armourglass Наклон на покрива: 32° Покривна площ: 240 m2 Изчисление: за наклон на покрива: 260 - 850 = 3 m2/пакет 240 m2/3,00 = 80 пакета I. За покривната основа Видимата част на шинглите зависи от наклона на покрива както е показано на таблицата отдолу. Не е желателно битумните керемиди да се поставят при наклони различни от указаните в таблицата. В някои страни е възможно да съществуват различни изисквания. Проверете местните строителни норми. II. За била Добре е да се поръчат приблизително 10-15% повече материали (в зависимост от покривните детайли), за да се покрият билата и дублиращия слой. За покриване на била при шингли тип Victorian, Superglass-Biber или Cambridge, поръчайте за целта правоъгълни шингли в съответните цветове. За битумни керемиди тип Dynasty поръчайте елементи била Dynasty за покриването им. ПРЕСМЯТАНЕ НА НЕОБХОДИМОТО КОЛИЧЕСТВО БИТУМНИ КЕРЕМИДИ Вид шингли Наклон на Видима част Нетно покритие на ± kg/m2 покрива един пакет Cambridge 20°- 85° 15,5 cm 3,10 m2 12,2 Armourglass 15°- 25° 12,5 cm 2,62 m2 12,5 26°- 85° 14,3 cm 3,00 m2 10,9 Victorian 15°- 25° 11,5 cm 2,41 m2 13,1 26°- 85° 13,0 cm 2,75 m2 11,5 BiberShield 15°- 90° 13,0 cm 2,47 m2 12,1 Diamant 15°- 25° 9,7 cm 2,62 m2 12,0 26°- 85° 11,2 cm 3,00 m2 10,5 DiamantShield 15°- 90° 11,2 cm 2,46 m2 11,2 ArmourShield 15°- 90° 13,4 cm 3,00 m2 9,4 Superglass - 3 Tab 15°- 25° 12,5 cm 2,62 m2 11,0 26°- 85° 14,3 cm 3,00 m2 9,7 Superglass - Biber 15°- 25° 11,5 cm 2,65 m2 11,4 26°- 85° 13,0 cm 3,00 m2 10,1 Dynasty 15°- 85° 12,7 cm 2,32 m2 13,7 Monarch 15°- 25° 12,5 cm 2,25 m2 13,5 26°- 85° 14,3 cm 2,58 m2 12,1 Monarch - Diamant 15°- 25° 9,7 cm 2,13 m2 13,5 26°- 85° 11,2 cm 2,46 m2 11,7 9 III. Подложни слоеве Полагайте подложните слоеве така, че да се получи гладка основа, за да се предотвратят неравности, които след това биха могли да се проектират в хидроизолационния пласт от шингли. Наклони 150 - 200 I вариант: (Фигура 4а I) Препоръчително е да се покрие цялата покривна основа с IKO ArmourGard Ice and Water Protector или подобна модифицирана подложна мембрана, която да запечати цялата покривна основа. Челните застъпи трябва да бъдат 15 см, а надлъжните - 8 см. II вариант: (Фигура 4а II) Използвайте Armourbase PRO или подобна подложна мембрана, за да осигурите двупластово покритие на покривната основа. Отрежете начална лента с широчина 50 см и полагайте следващите редове като ги заковавате с 50 см надлъжно и 30 см челно застъпване. Наклон 210 - 850 (Фигура 4б) Цялата покривна основа трябва да бъде покрита с Armourbase PRO или друг подобен подложен пласт. Подложният пласт трябва да се поставя паралелно на стрехите с 5 см надлъжно и 10 см челно застъпване. Закрепете подложния пласт с толкова гвоздеи, колкото са достатъчни да го задържат на място. Наклони 850 - 900 Не се изисква подложен слой. Могат да се използват само шинглите Armourshield, DiamantShield & BiberShield. IV. УЛАМИ Според различните методи: Отворен, Вплетен или Затворен, подготовката на уламите е различна. Подготовка на уламите при Отворения метод (Фигура 5) Покрийте уламата с 1 м широк подложен слой Armourbase 30 (1). Челните застъпвания да са по 30 см и да са залепени (2). Подложния слой на покривната основа трябва да застъпи върху този на уламата с 15 см (3). За завършек уламата се покрива с IKO Armour Valley или с метален обков над подложните слоеве при уламата (4). Заковете този последен слой като разстоянието между гвоздеите да бъде 40 см и те да са на 2,5 см от ръба. Ако се налага застъпване то трябва да е 30 см и да бъде залепено (5). Металния обков трябва да бъде закован като разстоянието между гвоздеите да бъде 25 см и да е със застъпване 30 см, което да е залепено. Подготовка на уламите при Вплетен или Затворен метод Уламата се покрива с подложен слой от IKO ArmourGard Ice and Water Protector с 30 см застъпване. Като алтернативен вариант можете да ползвате мембраната Armourbase 30 (или подобна мембрана), прикована на 2,5 см от ръба. Застъпът трябва да е 30 см и да бъде залепен. V. ЗАЩИТА НА СТРЕХИТЕ (Фигура 4c) При климат със средна януарска температура -10С, стрехите трябва да бъдат защитени от натрупване на лед, което би могло да причини проникване на вода под шинглите. Положете IKO ArmourGard Ice and Water Protector от стрехите нагоре по покрива така, че да се покрие поне 60 см след вътрешната стена на сградата. Застъпването да бъде 8 см надлъжно и 15 см челно. Като алтернативен вариант използвайте мембрана Armourbase 30 като предвидите двойни подложни слоеве при стрехите. Изрежете лента с 50 см ширина и я заковете към стрехите. Върху нея от ръба на стрехите нагоре по покрива полагайте мембраната с челно застъпване 50 см и надлъжно - 30 см като покриете по този начин поне 60 см след вътрешната стена. VI. ЧЕЛНИ РЪБОВЕ (Фигура 4b) При оформянето на фронтонните дъски и стрехите на покрива трябва да се използва корозионно устойчив материал, който да се вдава поне 8 см от ръба и да е извит по него. Този детайл трябва да се постави над подложните слоеве при челата (4) и под подложните слоеве при стрехите (5). VII. РАЗЧЕРТАВАНЕ (Фигура 7) Разчертаването оформя визуална представа и спомага за правилното полагане на покривните ивици. Така се подравняват и шинглите около капандурите и комините. Хоризонталните линии се разчертават през разстояние равно на 4-5 реда шингли (1), а вертикалните, особено при по-дълги скатове, се разчертават така, че линиите да бъдат в средата на ската и битумните керемиди се подравняват по тях от ляво и от дясно (2). Разчертаването е спомагателен способ и не е задължително да съвпада с точните линии на полагане. 5 10 I. ЗАКОВАВАНЕ И ЛЕПЕНЕ Правилното заковаване е от основно значение за добре оформен покрив. Заковавайте гвоздеите перпендикулярно, така че главите им да са добре прилепени, но не врязани в шинглите (Фигура 6а). Винаги заковавайте на разстояние 2,5 см от края на прорезите и от края на шинглата. За да определите правилно разположението и количеството на гвоздеите за всеки вид битумни керемиди и скат вижте Фигура 6bI. Имайте предвид, че полагане на стръмни скатове (>600) и на силно ветровити места изисква допълнително гвоздеи и ръчно лепене с IKO Shingle Stick, както е показано на Фигура 6bII. Допълнителна употреба на IKO Shingle Stick се изисква и при монтаж в студено време. При силно ветровити местности всяка от опашките на битумните керемиди трябва да бъде ръчно слепвана при най-малко последните 5 реда от покрива. Не бива да се наслоява лепило повече от 25 мм в диаметър. То трябва да се употребява в съобразени количества. ДУБЛИРАЩ СЛОЙ (Фигура 7) Той се изготвя като от битумната керемида се изрежат в права линия опашките и се остави само цялата част. Започнете дублиращиа ред като от така получените ивици срежете една напречно по средата, за да не съвпадат местата на застъпване на този ред с първия ред шингли, поставени отгоре. Този дублиращ ред трябва да се издава навън на около 6-10 мм от стрехите и от челните дъски, когато това е възможно (3). За битумните керемиди Dynasty и Cambridge използвайте правоъгълни шингли. ПЪРВИ РЕД И НАЧИН НА ПОЛАГАНЕ (Фигура 7) Първи ред (4): Започнете с цяла шингла поставена върху дублиращия ред от стрехата и фронтонната дъска. Заковавайте както е показано на Фиг. 6 и довършете реда като показвате само цели шингли. Втори ред (5): Този ред не се започва с цяла шингла. Намалете дължината на битумната керемида като отрежете напречно половината от едната опашка и започнете с нея втория ред. Реда се продължава с цели шингли. Изравнете шинглите от втория ред по линията на процепите и на шинглите от първия ред (нагласете припокриването според изискванията за наклона; виж таблицата за видимата част на шинглите на стр. 8) Трети и следващи редове (6): Започнете третия ред с шингла, на която е отрязана цяла опашка. За всеки следващ ред намалявайте първата шингла с половин опашка. За максимална защита от вятър и дъжд, залепете шинглите към ръба при челната дъска. Внимание: Когато монтирате шингли от типа Dynasty или Cambridge, отрежете 25, 50, 75, ... респективно см от левия край на първата шингла на втория (5), третия (6), четвъртия (7),... редове. II. ПОЛАГАНЕ НА БИТУМНИТЕ КЕРЕМИДИ ПРИ УЛАМИТЕ Отворен метод (Фигура 8а) От двете страни на уламата начертайте спомагателни линии, разстоянието от които до центъра й да бъде 16 см при билото и да се увеличава с по 2 см на всеки метър в посока към стрехите (1). Подравнете шинглите по тези линии като в горния им ъгъл отрязвайте пет- сантриметров триъгълник, за да се улесни отичането на водата в уламата (2). Залепете края на битумните керемиди към уламата с пет сантиметрова ивица от лепилото IKO Shingle Stick (3) и ги заковете на 5 см от начертаните спoмагателни линии (4). Вплетен метод (Фигура 8b) Поставяйте шинглите така, че да продължават поне на 30 см по отсрещната страна на уламата (1) и ги заковавайте в горния край (2). Добре притиснете шинглите към уламата преди да ги заковете. Винаги заковавайте на разстояние по-голяма от 15 см от центъра на уламата. Затворен метод за наклони (Фигура 8с) ≥ 23° За по-качествено изпълнение започнете поставянето от тази страна, която е с по-малък наклон или с по- малка височина. Първия ред трябва да продължава 25 см на отсрещната страна (1). Ковете на разстояние по- голямо от 15 см от центъра на уламата. Приковавайте с допълнителен гвоздей в края всяка шингла, пресичаща уламата (2). След като приключите с тази страна, начертайте линия на 5 см от центъра на уламата по оставащата за покриване страна (3). Полагайте битумните керемиди по другата страна като ги режете в края така, че да се подравнят по начертаната линия. В горния й край на всяка шиндла отрежете пет сантиметров триъгълник, за да се отвежда водата в уламата (4). Залепвайте края на шинглите към уламата с 5 см ивица IKO Shingle Stick (5). III. БИЛА (Фигура 9а и 9b) Положете последните няколко реда шингли така, че билните елементи да покриват еднаква част от битумните керемиди от двете страни на билото. Нарежете правоъгълна или шестоъгълна шингла по разрезите на опашките и така ще получите елементите за билото (1). (За битумни керемиди тип Armourshield: (А) е видима част, (B) е покрита част) (Фигура 9а) За приготвяне на билни елементи поставяйте по две шингли една върху друга и ги прегънете върху самото било. В студено време подгрейте шинглите, за да ги огънете. Заковавайте билните елементи на 16 см от края на опашката (2) и на 2,5 см от страните им (3). Започнете поставянето на билните елементи от тази страна на билото, която е противоположна на посоката на преобладаващия вятър. (Фигура 9b) ПОЛАГАНЕ НА БИТУМНИТЕ КЕРЕМИДИ 11 ПРЕПОКРИВАНЕ НА ПОКРИВ С БИТУМНИ КЕРЕМИДИ CAMBRIDGE ИЛИ DYNASTY 10a 10b IV. ОБШИВКИ Комини: (Фигура 10а) Стени: (Фигура 10b)

д-р Л. Петров, д-р Н. Джелепов, д-р Е. Йорданов, инж. техн. С. Узунова "БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА КУХНЯ" ЗЕМИЗДАТ - СОФИЯ - 1978 ГОТВАРСКА КНИГА или наставления за всякакви гозби Продуктите в рецептите за ястия са дадени в грамаж и в домашни мерки за 5 души Готварска технология Технологията, използвана в българската национална кухня, не се различава много от прилаганата в много страни по света (варене, печене, задушаване, пържене, паниране и пр.). Съществуват обаче варианти, които подчертават особеностите й и я правят предпочитана поради вкуса и аромата на ястията. Първична (студена) обработка на някои продукти: МЕСО (ПРИГОТВЯНЕ НА СМЛЯНО МЕСО) Най-подходящо за мелене е месото от предната част и врата, защото е сочно, прошарено с мазнина и има къси мускулни влакна. За мелене може да се използва и месо от коремната част, но то съдържа повече съединителна тъкан. По начало се мели месо, което не може да се използва за приготвяне на други ястия. В старинната ни национална кухня поради липса на месомелачки месото е било накълцвано със сатър.Мляно месо се приготвя предимно от телешко, говеждо и агнешко месо и по-рядко от овнешко и свинско месо. Свинската кайма е тлъста, но прибавена към говеждата и телешката в количество до около 30%, тя подобрява качеството на сместа. Към месо от угоени животни по начало тлъсти меса не се прибавят. Преди смилането месото се почиства от сухожилия и ципи, обезкостява се и се нарязва на малки парчета.Ястията от смляно месо се приготвят по-бързо и са по-лесно усвоими от организма. 1. Врат - сочно месо, което обикновено влиза в състава на печената плешка. 2. Котлети - гръбната част, от която при добро желание могат да се извадят нежни и фини котлети. 3. Бутче - крехко месо, идеално за приготвяне на фурна. 4. Заден джолан - идеален за супи. 5. Коремни части - по-мазно месо, което става идеално за печене. Към него задължително се добавя и месо от бут. 6. Плешка - идеална за печене, особено когато се напълни с традиционната Великденска плънка. 7. Преден джолан - идеален за супи. 8. Гърди - великолепно и крехко месо. 9. Глава - след леко сваряване - идеална за запичане на фурна. 1. Врат - идеално месо за пържоли. 2. Гръбна сланина - от нея се правят пушени меса и бекони. Най-хубавата и крехка част от сланината. 3. Котлети - идеално месо с малко сланинка отстрани и задължителния кокал. 4. Филе - нежно, с малко мазнина месо, идеално за диетични ястия. 5. Хълбок - великолепно месо, подходящо за всякакъв вид ястия, шишове и кебапи. 6. Заден бут - подходящ за всичко: пържоли, шницели, рула на фурна, мезета и т.н. 7. Шунка - наричана още "ябълка". Това е част от бута, която е най-подходяща за направата на едноименния деликатес. 8. Заден джолан - хубаво месо с жили и много фибри, което след разваряване е подходящо за всякакви ястия. 9. Краче - заедно с ушите и опашката влиза в състава на т. нар. "Пача", която може да се сервира както като супа, така и в желиран вид. При варене отделя много желатин. 10. Коремни части - тлъсто месо, подходящо за тежки зимни ястия. Свинско с кисело зеле, гювечи или осмянка. В пушен вид идеално мезе. 11. Плешка - великолепно месо, по-крехко от бута, идеално за опушване. 12. Преден джолан - с по-малко месо от задния джолан. 13. Глава - съдържа в себе си най-различни вкусотии: език, бузи, уши... След разваряване става за чорби и мезета. Мозъкът не е особено подходящ за кулинарни упражнения. 1. Врат - крехко месо, обикновено шарено, с по-малко и нежни фибри. Предлага се с кокала и е идеално за задушаване или печене. 2. Котлети (рибица) - всъщност точно от тази част се прави прословутият ростбиф. Става за всичко - пържене, печене, задушаване, както и за пастърма. Не е лошо да се поначука, преди да се сготви. 3. Горна част на бута - нетлъсто месо, идеално за печене, рула и задушаване. Добре обрязано и почистено става и за пастърма. 4. Долна част на бута - нетлъсто месо. От него се правят телешките шницели - сочни и крехки. Шунката от бут също се прави от тази част. 5. Заден джолан - месо с жили и мускулни влакна. Идеален за супи, сварен в студено състояние, както и за пушени специалитети. 6. Коремна част - по-тлъста, има жили. Идеална за готвене и задушаване. 7. Филе - най-крехкото месо. Високо ценено за пържоли, стекове и пушени специалитети и пастърми. 8. Преден джолан - има по-малко месо от задния джолан. При варене отделя много желатин. 9. Плешка - нетлъсто месо. При добра обработка е идеално за печене и варене. 10. Гърди - при по-угоени телета по тях има много месо. Великолепно шарено месо, от което става идеална кайма, както и задушени ястия. 11. Глава - в нея има най-различни меса. Бузи, език, мозък и т.н. 12. Опашка - идеална за приготвяне на силен бульон. ДОПЪНИТЕЛНА ПЪРВИЧНА ОБРАБОТКА НА МЕСОТО 1. Начукване. Извършва се с дървен чук, за да се омекоти съединителната тъкан, да се изравнят порциите по дебелина и да получат определена форма и гладка повърхност. 2. Паниране. Приготвения продукт се овалва в брашно или галета, в брашно, яйца и вода и др. 3. Шпиковане (набождане). Месото се шпикова с тънки ивици или кубчета от сланина, моркови, скилидки чесън, за да се подобрят аромата, вкуса и външния му вид. Шпиковането със сланина придава сочност на месото и не позволява то да съхне при печенето. Набождането се извършва с помощта на загладена пръчица или шило по дължината на мускулините влакна. 4. Бордиране. Бедните на мазнини меса (птици), за да станат по-сочни, по-ароматни и по-вкусни, преди печене или задушаване се увиват в тънки филийки от сланина. 5. Сухо мариноване. Нарязаното на малки парчета месо се поръсва със сол, счукан черен пипер и малко оцет или лимонов сок. При някои ястия се прибавят ситно нарязани кромид лук, магданоз и джоджен, мазнина и др. Така приготвеното месо се слага в стъклен или емайлиран съд и се оставя на хладно място за няколко часа. 6. Мокро мариноване. Прилага се при по-големи парчета месо, особено от дивеч. В разтвор от равни части оцет и вода се прибавят сол, малко захар, черен пипер, бахар и нарязани кубчета ароматни корени. Сместа се вари кратко време, след което се оставя да изстине и се прецежда. В нея се поставят парчетата месо, като над тях винаги трябва да има течност. Така те престояват от няколко часа до няколко дни. За мокро мариноване на месо може да се използва вино, за овнешко месо специално - мътеница. ЖИВОТИНСКИ ВЪТРЕШНОСТИ (КАРАНТИЯ) За да не се развалят бързо, животинските вътрешности се нареждат в тавичка на един пласт. Те се почистват от ципите, съсирената кръв, страничните замърсявания и се измиват много добре в обилно количество вода. Стомасите, червата, шердените се измиват внимателно, попарват се с вряла вода и отново се измиват със студена вода до пълното изчезване на специфичната им миризма. Бъреците се разцепват на две, изплакват се, поставят се в гореща вода да заврят и отново се имиват в обилно количество вода до отстраняване на специфичната им миризма. Мозъкът се оставя да кисне 1/2 час в чиста студена вода, към която се прибавя малко оцет, а след това се почиства от ципата. Веднага след тази предварителна обработка вътрешностите се подлагат на топлинна обработка. РИБА Измиване и размразяване. Рибата се измива в обилно количество студена вода, за да се отстранят слузта и замърсяванията. След това тя се почиства, отново се измива и се нарязва на парчета, от които се оформят порциите за готвене. Риби с тегло до 5 кг се размразяват, като се заливат със студена вода, в която се прибавя 3% сол, за да се запазят ценните им съставки. Обезсоляване. Рибата се оставя в съд под течаща вода или в съд с вода, която често се сменя. Добре е при изкисването във водата (по 2 л на 1 кг риба) да се прибави малко оцет. Почистване и нарязване. Ако рибата има люспи, те се почистват с нож като остъргването започва откъм опашката. Перките и опашката се изрязват, а хрилете се отстраняват. След това коремната част се разрязва по дължина и се отстраняват вътрешностите, като се внимава да не се разкъса жлъчката. Млечницата и хайверът се отделят, а останалите вътрешности се изхвърлят. Рибата се нарязва съобразно с приготвяното ястие и се измива под течаща вода. Когато се налага да се отстрани кожата, рибата се потопява за няколко минути в гореща вода. ПТИЦИ Нарязване. Птицата се поставя върху масата с гърба надолу. Изрязват се бутчетата и от грудната кост се одира кожата. От ребрата се отделят внимателно филетата - голямото (външното) и малкото (вътрешното), като малкото филе се почиства от сухожилията. По-малките птици след отстраняването на главата, крилете и краката се разрязват на две половини по гръбначните прешлени и гръдната кост, а след това - на четвъртинки. По-големите птици се разрязват на 8 части. При първичната обработка на птиците се получават хранителни отпадъци - сърце, воденичка, дроб, гребен, мазнини, крака, криле, и нехранителни отпадъци - гуша, черва и др. При обработването на хранителните отпадъци се внимава да не се повреди жлъчния мехур, когато се отделя от черния дроб. Топлинна (вторична) обработка на хранителните продукти: ВАРЕНЕ Извършва се чрез нагряване на хранителните продукти в течност (вода, мляко, бульон, на водна пара и пр.), при което топлината се предава върху тях равномерно. При обикновено атмосферно налягане варенето първоначално протича при температура 100*С, а ако в течността е прибавена сол, при температура до 107*С. След това то продължава при температура 90*С, когато е необходим по-умерен процес, или рпи 80*С, когато продуктът трябва да се вари бавно, по-продължително време. От голямо значение при варенето е дали съдът ще бъде отхлупен или захлупен. Ако трябва да се запазят количеството на течността и витаминното съдържание на продуктите, съдът се захлупва с капак. Без капак се варят ястия, които трябва да се сгъстят, като сосове, каши и пр. Варене в кипяща вода. Чрез поставяне на продуктите в кипяща вода не се посволява при варенето да се извличат от тях хранителните съставки, тъй като на повърхността им се образува коричка от коагулирани белтъчини. При този начин на топлинна обработка се получава слаб бульон, но сварения продукт е със запазени в голямо количество екстрактивни вещества. Запазването на екстрактивните вещества се засилва, когато във водата се постави сол. Поставянето на хранителните продукти в кипяща вода за кратко време се нарича бланширане - попарване. Плодове, предназначени за сушене, се бланшират в продулжение на 3 минути, с което се разрушават намиращите се в тях вредители и се спира развитието на ферментите, които впоследствие разрушават витамините. Бланширането на спанак и други зеленчуци обаче води до загуба на витамини и минерални соли. Варене в студена вода. Ако продуктите, предназначени за варене, се поставят в студена вода, водата, прониквайки в порите им, разтваря и извлича екстрактивните вещества, минералните соли и витамините. В резултат на това се получава силен бульон но беден на екстрактивни вещества сварен продукт. Варенето на силен огън ускорява сваряването на продуктите, но е неправилно, защото е съпроводено с отделяне на повече пара, изкипяване на течностите и загуба на ценни ароматни вещества. Правилно е след кипването на течността варенето да продължи на по-слаб огън. Варене на водна баня. Продуктите се слагат в съд, който се поставя в друг съд с вода. Топлинната обработка притича, без да заври течността, тъй като температурата на водата е 80-90*С. Този начин на варене се използва широко в диетичната кухня, защото продуктите не се прегряват, на повърхността им не се образува корица и те стават по-лесно смилаеми. Варене на пара. Този начин на топлинна обработка се извършва в специални съдове с решетка в средата. Под решетката се налива водата, а върху решетката се поставят продуктите. Съдът се похлупва и се оставя на тих огън. Така варенето протича в атмосфера, наситена с водна пара, поради което от продуктите се извличат по-малко вещества, отколкото при варенето във вода, и те стават вкусни и сочни. Варенето на пара намира широко приложение в диетичната кухня. Варене при повишено налягане - автоклавиране. Топлинната обработка се осъществява при 120-130*С и при повишено налягане в херметически затворени съдове, поради което хранителните продукти се сваряват бързо и запазват витаминозното си съдържание. ЗАДУШАВАНЕ При задушаване продуктите се обработват на тих огън в плътно затворен съд с добавка на мазнина и малко количество течност (вода, бульон, мляко). Отделящата се от течността пара полепва по капака на съда, който е по-студен, и образува капки, които падат върху продукта. Така той става мек и сочен, с много добри вкусови и ароматни качества. Задушават се обикновено по-твърди меса, зеленчуци и плодове. Продължителността на задушаването се определя от вида на продукта. Различават се следните начини на задушаване. 1. С предварително запържване на продукта. Прилага се при задушаване на по-големи късове месо. При запържването на повърхността на продукта се образува позовокафява коричка с приятен вкус и аромат, дължащи се на новообразуваните ароматни съединения, получени от разпадането на белтъчините до аминокиселини, а така също на карамелизирането на въглехидратите. В мазнината, в която е запържен продуктът, се задушават до омекване лук и корени за супа. След това се прбавят течност (бульон или вода), която да достига до половината на обработвания продукт, подправки - бахр, черен пипер и дафинов лист, малко вино и гъби. Съдът се захлупва плътно с капак (понякога капакът се замазва с тесто) и се оставя на тих огън. Така продуктът се задушава в продължение на 2-3 часа, като от време на време се обръща, или, ако капакът е замазан с тесто, съдът се разклаща. Когато се цели получаването на продукт с максимално овкусяване, задушаването се извършва с добавка на съвсем малко течност. Ако трябва да се получи по-вкусен сос, продуктът се задушава в повече течност. След пълното омекване на месото към соса се прибавя малко брашно, рамито в студена вода. По-добре е брашното да бъде леко препечено. След предварително запържване се задушават предимно месо от стари животни, птици и дивеч. 2. Без предварително запържване на продукта. Продуктите, поставени в съд, който се затваря добре, се задушават на слаб огън, като към тях се прибавят мазнина и малко количество вода. Този начин на задушаване е подходящ за зеленчуци, които са по-бедни на целулоза (карфиол, пресен млад зелен фасул, моркови, тиква) и за меса с по-малко съединителна тъкан, например пилешко месо. Прилага се в диетичната кухня. 3. Задушаване на продуктите в собствен сос. По този начин се задушават богати на вода зеленчуци (спанак, лапад, киселец), а така също и морковите, като към тях се прибавя малко количество мазнина. При такава обработка се извличат най-добре каротинът, тъй като е мастноразтворим и етеричните масла. Прилага се в диетичната кухня. 4. Задушаване на продуктите след начукване. По този начин се задушават по-стари меса. Чрез начукването се нарушава целостта на съединителната тъкан и мускулатурата става по-крехка. ПЪРЖЕНЕ По този начин на топлинна обработка продуктът се нагрява от повишената температура на мазнината (130-180*С), в която е поставен. В резултат на това повърхностната му влага бързо се изпарява и се образува суха коричка с приятен вкус и аромат. Ако температурата на нагряването на мазнината е по-висока от посочените граници, коричката прегаря, вследствие на което се образуват химични съединения с горчив вкус и неприятен аромат. За пържене се използват растителни мазнини, свинска мас и говежда лой - самостоятелно или в комбинация по равни части. Млечното масло не е подходящо за пържене, тъй като има ниска точка на топене (50-60*С) и съдържа повече вода. С прибавянето обаче на прясно млечно масло върху изпържения продукт той придобива много хубав аромат и вкус. Основните начини на пържене се следните: 1. В малко количество мазнина - от 5 до 10% спрямо теглото на продукта. Мазнината, поставена на дъното на съда, се нагрява до 140-160*С и в нея продуктът се пържи последователно от двете страни, докато на повърхността му се образува златиста коричка, която не позволява да изтичат соковете от вътрешността му. 2. В маслена баня "фритюра". Продуктът се пържи изцяло потопен в мазнина, която по количество е 4 пъти повече от теглото му и е загрята до 160-180*С. Така се образува коричка по цялата му повърхност. Ако мазнината е в по-малко количество, при поставянето на продукта тя се охлажда, продуктът пада ниско, напоява се обилно с мазнина, загаря и става невкусен и мъчно смилаем. Ако мазнината е в много голямо количество (над средата на съда), тя се пени и облива съда отвън. През време на пърженето в мазнината се примесват различни вещества, които, ако не бъдат отстранени, прегарят и развалят вкуса на изпържения продукт. Повторно използване на мазнината не се препоръчва, защото в нея са се образували акролеини и други вредни за храносмилателната система вещества. За пържене в маслена баня се употребяват дълбоки стоманени или чугунени некалайдисани съдове. трябва да се има предвид, че от високата темперетура калаят се ратопява и се окислява. Появата на синкав дим при пърженето показва, че мазнината е нагрята над 180*С и са се появили вредни вещества. Тлъсти меса, бекон и сланина се пържат в собствената им мазнина, пържоли - в малко количество мазнина, а картофи, зеленчуци и риба - в голямо количество мазнина. В диетичната кухня пържене не се прилага. Животинските и растителните мазнини, с които се приготвят запръжките, подобряват вкуса на храната, осигуряват енергия и витамини на човешкия организъм. Растителните мазнини съдържат някои мастни киселини, имащи отнишение към холестериновата обмяна и предпазващи от ранното настъпване на атеросклеротични промени в кръвоносните съдове. Животинските мазнини съдържат жизнено необходимите мастноразтворими витамини (А, D, Е, К). По тази причина употребата на едните и на другите мазнини е наложителна, а пълната замяна на растителните с животинските мазнини и обратно е нецелесъобразна и дори вредна в някои отношения. При запържването обаче мазнините губят част от качествата си и търпят промени, вличещи отрицателно върху организма на човека. Вярно е, че запръжките придават на ястията специфичен аромат и пикантен вкус. При запържването с прибавянето на зеленчуци и подправки (лук, домати, пиперки, червен пипер и др.) към мазнините се получават ароматни вещества, които дразнят секретозния апарат на храносмилателната система и причиняват отделянето на по-качествени и в по-големи количества стомашен, чревен, жлъчен и панкреатичен сок. Етеричните масла, съдържащи се в употребяваните при запръжката зеленчуци и подправки, повишават активността на храносмилателните сокове. В резултат на това апетитът се подобрява, храносмилането става по-резултатно, а усвояемостта на приетите храни - по-пълна. Честото "пришпорване" обаче на стомашната, панкреатичната и жлъчната секреция довежда до по-бързото изтошаване на секреторния апарат, а от повишената киселинност на стомашния сок се дразни лигавицата на стомаха. всичко това води до появяване на киселини, оригвания, болки и тежест в стомаха след нахранване. Когато запръжката се извършва на "сухо" - без прибавяне на вода, доматен сок, бульон и др. - се образува типичната чернодробна отрова акролеин. Количеството на акролеина се увеличава, когато процесът на пърженето е по-продължителен или използваната мазнина не се сменя, а към нея се солива нова. Ако към мазнината по време на пърженето се добавя течност (вода, бульон, доматен сок и пр.) количеството на образувания акролеин е минимално. При "сухото" пържене могат да се образуват и междинни продукти от разграждането, особено при използването на растителна мазнина, които при системна употреба дразнят лиагвиците на храносмилателната система, ускоряват канцерогенезата (ракообразуването) и причиняват понякога фатални последици. Запържването влошава поносимостта и усвоимостта на мазнините, особено при заболявания на стомаха, черния дроб, жлъчните пътища и задстомашната жлеза. Най-важното условие, за да се избягнат някои от вредните влияния на запръжката, е не да се приготвя "твърда запръжка" с много мазнина, лук, брашно и червен пипер, а "мека", задушена запръжка, обогатена с доматено пюре, домати, моркови, целина и корени от магданоз. Обогатената мека задушена запръжка се приготвя, като в мазнината, загрята до 115-130*С, т.е. докато пусне мехурчета, наий-напред се слага ситно нарязаният кромид лук, който изпускайки соковете си, не се пържи, а се задушава до златисто оцветяване. След това се прибавят последователно и се задушават ситно нарязаните домати (или доматено пюре) и ароматни корени - целина моркови, магданозови корени. Когато се изпари съдържащата се в тях вода, се прибавя червеният пипер, а веднага след разбъркването му се добавя топла вода (или бульон). Накрая към запръжката се прибавя леко препеченото до златист цвят брашно, размито с малко студена вода. В процеса на задушаването в мазнината се извличат багрилните и ароматните вещества, съдържащи се в съставките на запръжката, които придават на ястията приятен вид, аромат и вкус. ПАНИРАНЕ Панирането е топлинна обработка, при която се запазват на само вкусовите и ароматните качества на продуктите, но и съдържащите се в тях сокове. Това се постига чрез образуване на корица по повърхността им. Най-често се прилагат следните начини на паниране: 1. Обикновено паниране. Поръсеният със сол и черен пипер продукт се овалва в брашно или галета, а след това се потапя в разбито яйце и се пържи. По този начин се панират рибни филета без кожа и кости, кюфтета от месо и вегетариански кюфтета. 2. Паниране чрез потапяне в брашно, яйца и галета. Този начин се прилага при пържене на "виенски шницел" и "шницел по милански". При приготвянето на "шницел по милански" с галетата се добавя настърган кашкавал, а при припготвянето на "виенски шницел" от двете му страни се правят диагонални нарези с тъпата част на ножа. За да не пада галетата, шницелът след последното му потапяне в нея се натиска леко. 3. Двойно паниране. Продуктът, който ще се пържи, се овалва последователно в брашно, в разбити яйца и в галета, а непосредствено преди пърженето - отново в разбити яйца. 4. Паниране в масло и хлебни трохи. Така се панират риби, предназначени за печене на скара. Рибните филета се подсушават в кърпа, поръсват се със сол и ситно смлян черен пипер, потапят се в полуразтопено масло и се овалват в хлебни трохи, а преди печенето се притискат леко с дланите на ръцете. ПЕЧЕНЕ При печенето продуктът се нагрява в атмосфера на топъл въздух или лъчиста топлина. Под действието на тези фактори влагата по повърхността му бързо се изпарява, белтъчините коагулират и запазват соковете, нишестето декстринира, а въглехидратите карамелизират. Образува се златиста или кафявочервена корица с приятен вкус и аромат, а продуктът става по-лесно смилаем. Най-разпространените начини на печене са следните: 1. Печене в пещ (на фурна). Продуктът се пече в открит съд с малко мазнина. До образуването на златиста корица темпеартурата в пещта трябва да бъде 250-270*С, а след това 150-160*С. При по-висока температура се образува твърда корица, а при по-ниска температура се удължава времето на печенето и продуктът се изсъшава и става твърд, понеже корицата се образува късно и влагата бързо се изпарява. Преди печенето продуктът трябва да се намаже с мазнина, за да се предпази от прекомерно изсушаване през време на печенето. В съда се налива малко топла вода (бульон), за да се омекотява образуващата се корица и да не се допусне прегаряне. Тлъстите продукти се пекат без добавка на мазнина. При обръщането на продукта през време на печенето той не трябва да се боде с вилица, защото изтичат ценни сокове. Вратата на пещта не трябва да се отваря често, особено при печене на тестени изделия, тъй като влиза студен въздух и правилния процес на топлинната обработка се прекъсва. Цяло агне се пече, като се намазва с мазнина и се увива в лист от обикновено тесто, а цяло прасенце се пече увито в зелеви листа. За печене се използват глинени, стоманени, огнеупорни, стъклени и емайлирани съдове. 2. Печене на скара. Осъществява се под действието на лъчиста топлина, отделяна от разгорещени въглища или електрически реотан. Скарата отначало се загрява до 180-200*С, изтрива се и се намазва с гореща лой или сланина, за да не загарят продуктите, които ще се пекат. Повърхността на продуктите също се намазва леко с мазнина, за да не прегаря при печенето. При печенето на скара се образуват летливи вещества, които придават на продукта специфичен вкус и аромат. Добре изпеченият продукт е сочен, с отпечатъци от пръчките на скарата върху повърхността му. При работа с електрическа скара температурата се регулира като се намалява или увеличава силата на тока, а при работа с обикновена скара - чрез засипване с пепел или чрез разбъркване на жарта. На скара се пекат кебапчета, кюфтета, шницели, пържоли, шишчета, риби, карантия и др. 3. Печене на шиш. На шиш се пекат малки парчета месо или цели животни. В първия случай месото се маринова по сух начин, а след това се набожда на шиш. Понякога между късовете месо се набождат парченца от сланина или пиперки. При печенето шишът се върти над огнище с умерено разгоряна жар. Печенето продължава, докато месото получи златист цвят. От време на време печивото се маже с перо, натопено в мазнина. Когато се пекат на шиш цели животни, те се посоляват предварително отвън и отвътре. Шишът, на който е нанизано животнот, се закрепва върху чаталчета, забити в земята от свете страни на огнището. 4. Печене в огнище. В огнището горят дърва, докато се получи жар, която се посипва с малко пепел. Печивото (месо, риба) се посолява, поръсва се със счукан черен пипер и ситно нарязан лук и магданоз, увива се в няколко хартии, завързва се, потапя се във вода, поставя се върху жарта и се покрива отгоре с малко пепел и жар. Печенето продължава 1/2 до 1 час. Под връшник в огнището могат да се пекат баници, пити. Когато силата на жарта намалее, в нея могат да се пекат картофи. 5. Печене на грил. Подобно е на печенето на шиш, но се извършва в специални уреди. Печенето е широко застъпен начин на топлинна обработка в родопската кухня. Много ястия се пекат на огнище под чирен или връшник или във фурна. На жар се пекат чевермета или шиш-кебапи. Опеченото по този начин месо запазва най-добре хранителните и вкусовите си качества. В родопската кухня чрез печене се приготвят и редица тестени храни. На "тикла" (керамична плоча) се пекат колаци, които след изпичането се мажат обилно с прясно масло и се поръсват със сирене или извара. В огнище се пекат "клинове", като се поставят в тава, намазана с малко масло, а отгоре се захлупват с друга тава. По такъв начин те не се пържат а се задушават. След изпичането клинът се намазва обилно с прясно масло от дввете страни, за да омекне, и отново се похлупва. 6. Запичане във фурна. Такава топлинна обработка се прилага при предварително сварени, задушени или пържени зеленчуци, комбинирани с други продукти, а понякога и със сосове. Подготвеното за запичане ястия се поставя в съд, намазан с масло и се залива със сос, масло или чйца, разредени с прясно мляко или вода. Може да се посипе със смлян сухар, стрито сирене или настърган кашкавал. Запичането се извършва при висока температура и продължава, докато чстието получи червена коричка. Видове ястия: СУПИ Някои приемат, че супите са се появили в епохата на неолита след изобретяването на глинения съд, който е позволил употребяваните за приготвянето им животински и растителни продукти да се обработват чрез варене. Поради бедния продуктов набор тогавашната домакиня е добавяла повече вода при приготвянето на супите. В дълбока древност богатите гърци са ядяли предимно месо, а бедния народ се е хранил с млечни и рибни храни и със супи от фасул, грах или житни растения. Такава е била съдбата и на бедните римляни. Голямо удоволствие е било за бедняка да потопи коравия си залък в топлата супа. За много хора по света супата и сега е единственото ястие на закуска, обед и вечеря. Обикновено супата е първото блюдо, което със своя вид и аромат спомага за отделянето на стомашния сок и за повишаването на апетита. Тя е важна съставка на обедното меню. Месната супа, съдържаща животински белтъчини, прави обеда пълноценен, ако второто чстие е постно и с ниска калоричност, а зеленчуковата супа набавя на организма витамини и минерални соли. При приготвянето на супите трябва да се съобразяваме с вида и цвета на второто ястие. Ако второто ястие е с тъмен цвят, супата трябва да бъде светла. Ако второто ястие е с червен цвят, супата не трябва да бъде от домати. Ако второто ястие е от картофи, моркови или грах, супата не трябва да бъде от същите зеленчуци. Ако второто ястие е приготвено с макарони, юфка, кус-кус и други тестени изделия, не е целесъобразно в супата да се прибавя фиде. Известно е, че мазнините намаляват стомашната киселинност и засищат. С оглед на това супите не трябва да бъдат приготвяни с много мазнина. Ако супата е тлъста, второто и третото ястие се приемат с нежелание и храносмилането се затруднява. Супата трябва да се поднася в по-малко количество, но в никакъв случай хората не бива да се лишават от нея. Супите съдържат ароматни, багрилни и вкусови вещества, които възбуждат апетита и предизвикват отделяне на по-голямо количество храносмилателни сокове. По този начин те подготвят храносмилателната система за поемане на главното, основното ястие. Най-много възбуждащи вещества съдържат супите от месо, риба, гъби, а най-малко - супите от варива и от зеленчуци. Когато се варят риба, месо, зеленчуци и др., в течността преминават ценни за организма съставки - минерални вещества, някои аминокиселини и белтъчни съставки, които спадат към т. нар. екстрактивни вещества. Така се получава бульон - месн, рибен, гъбен, зеленчуков. В месните бульони има млечна киселина, затова те притежават кисела реакция. Супата се състои от течна и от твърда част - вложените в нея основни продукти. С нея се консумира много хляб, което води до запълване на стомаха и до чувство на засищане. Супата обаче не бива да бъде единственото ястие, защото е бедна на калории. При приготвянето на супите трябва да се спазват следните правила: • Продуктите да се нарязват на ситно и да се поставят във врящата течност последователно в зависимост от необходимото за сваряването им време. • Картофи и макаронени изделия да се слагат в супата сурови, а целина, моркови, магданозови корени, кисело зеле - след задушаването им. • След слагането на един вид зеленчук да се изчаква супата да кипне и тогава да се прибавя друг вид зеленчук. • След кипването на супата варенето да продължава на тих огън. • Солта да се прибавя към края на варенето, когато се цели по-пълно извличане на екстрактивните вещества, или в началото на варенето, когато се цели по-слабото им извличане. • Подправките да се слагат 10-15 минути преди свалянето на супата от огъня, тъй като при продължително варене летливите им ароматни вещества могат да изчезнат. • Да се подбират подходящи подправки. Например на чорба от зрял фасул подхожда джоджен, на чорба от леща - чубрица (които намаляват газообразуването в червата), на агнешка супа - черен пипер, джоджен, лимон, а на супи от риба или птици - парче лимон. • Застройката, която се прибавя към супите за коригиране на вкуса им или за усилване на аромата и гъстотата им, трябва да е добре разбита. За да не се пресече, застройката се смесва със супата при леко загряване. Супи със застройка. Те са по-плътни и по-хранителни. След приготвянето им се оцветяват с мазнина, в която са задушени моркови, и се подправят с черен пипер и лимонов сок. Застройката се прибавя няколко минути след свалянето на супата от огъня. Според продуктите, от които е приготвена, застройката бива: • от яйца и лимонов сок или разтворена винена киселина; • от яйца и мляко; • от яйца и каймак; • от яйца, брашно и прясно мляко. Застройката се нарича студена, когато не се кипва със супата, или топла, когато се кипва със супата. Най-често се употребява варена застройка. Яйцата се разбиват с киселото мляко и към тях се прибавя брашно, докато се получи гладка каша, а след това се налива малко бульон. Сместа се поставя на средно силен огън (60-70*С), като непрекъснато се бърка, сваля се от огъня и при непрекъснато разбъркване се изсипва на тънка струя в супата, за да се избегне пресичането на белтъците. След прибавянето на застройката, супата се овкусява с лимонов сок, оцет или винена киселина и прясно масло. Ако се налага да престои, готовата супа се поставя в съд с топла вода, а не направо на печката. Преди поднасянето тя се поръсва с черен пипер и ситно нарязан магданоз. Застройката от яйца и мляко обогатява зеленяуковите и безмесните супи с животински белтъчини. Супи със запръжка. Имат по-ярък цвят и по-силен вкус, по-плътни са и са по-богати на витамини. При зеленчуковите супи запръжката се приготвя в началото, разрежда се с вряща вода или бульон и се посолява. Към нея се прибавят зеленчуците по реда на тяхната сваряемост. За овкусяване на супите се прибавят оцет, чесън и листни подправки. При супите от варива и месо запръжката се прибавя към почти сварената супа. Различаваме следните видове запръжки: • Светла зеленчукова запръжка. Приготвя се от корени за супа, лук и мазнина. Употребява се при светли сосове, месо с ориз и др. • Тъмна зеленчукова запръжка. Към продуктите за светлата запръжка се прибавят доматено пюре, моркови и червен пипер. Използва се при тъмни сосове, гювечи и др. Зеленчуците, нарязани на кубчета или ивички, се слагат в затоплената мазнина по реда на тяхната сваряемост и се запържват до светлозлатисто оцветяване при приготвяне на светла запръжка или до тъмнозлатист цвят при приготвяне на тъмна запръжка. Заливат се с малко врящ бульон или вряща вода и се задушават до омекване. След това се прибавят дребно нарязани домати (или доматено пюре, разредено с малко вода) и се задушават до изпаряване на течността. Готовата запръжка се оцветява с червен пипер, разбърква се и се разрежда с бульон, вряща вода или сос от ястието. Брашнена запръжка. В загрятата мазнина се слага брашно и при непрекъснато разбъркване се пържи до светлозлатисто оцветяване. С такава запръжка се приготвят светли сосове, супи и др. Когато е необходимо да се получи тъмна брашнена запръжка, брашното се пържи до тъмнозлатисто оцветяване. Смесена (комбинирана) запръжка. Приготвя се от мазнина, зеленчуци и брашно. Зеленчуците се задушават, докато остане на мазнина. Тогава се слага брашното и се пържи 3-4 минути. Сместа се разбърква с червен пипер и се разрежда с топла вода или бульон. По-добре е брашното да не се пържи, а да се пепече предварително до златисто оцветяване. Супи със запръжка и застройка. Те биват: Безмесни. Приготвя се запръжка от мазнина, лук и корени за супа, която се разрежда с отвара, бульон или вода, оставя се да заври и се посолява. Към нея последователно се прибавят продуктите в зависимост от тяхната сваряемост. Готовата супа се сваля от огъня и се застройва по описания вече начин. Така се приготвят супи от гъби и от други зеленчуци. Месни, рибни. Месото се нарязва на дребни парченца, залива се със студена вода и се слага на огъня да ври до полусваряване. Прибавя се лека запръжка, приготвена от мазнина, ситно нарязан лук и корени за супа (при супите с риба се слага и брашно), а след това - зеленчуците, нарязани на кубчета. Готовата супа се застройва по описания вече начин. Така се приготвят супи от месо и картофи, от месо и спанак, от риба и пр. Тези супи се овкусяват с черен пипер, лимонов сок или винена киселина и листни подправки. При приготвянето на курбан-чорба почистеният, измит и нарязан на дребно зеленчук се вари заедно с месото, нарязано на дребни парченца. В мазнината се прибавят последователно и се задушават ситно нарязан стар лук и част от доматите, докато останат на мазнина. Тогава се прибавя брашно. Запръжката се разрежда с бульон от варенето на месото и зелнчука и се изсипва при тях. Когато месото е почти сварено, се прибавят предварително попарения дроб, нарязан на дребни кубчета, ориз, останалите червени домати и дребно нарязани лютиви пиперки. В готовата чорба след свалянето й от огъня се изсипват на тънка струйка разбити с оцет яйца и се прибавят дребно нарязани магданоз о джоджен. Важно място в храненето на нашия народ заемат супата с топчета и шкембе-чорбата. Приети сутрин, те са били изт

ebati gluposta aktivnoto veshtestvo v marihuanata e THC http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%85%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%BB neka gospojata Vasileva avtorkata da prochete kakvo predtavlqva tova veshtestvo shtoto zaradi takiva tapi putki koito ne si proverqvat pisaniqta se zablujdavat horata s kvo li ne, vav vsqkakvi sferi. Vsichko nai-losho pojelavam na avtorite na takiva psevdo statii.

W WW .OR IGINALNI.BE --- ФУТБОЛНАТА ТЕНИСКаА ЗА СЕЗОН 11/12 !

какви простоиии пишете ве :Д

Изобретателни българи,бе-е,какво ли не биха измислили в името на печалбата, включително и това нововъведение. Чудя се на кое ли стъпало на развитието на живота бихме били ,ако всичкия този ум беше впрегнат за доброто на хората около нас...