Политологът Татяна Буруджиева: Бързането със свикването на НС се оказа безсмислено

Парламентарната демокрация у нас е заложник на казуса на един човек, който е най-слабото място на Кремъл Евгений Кънев Евгений Кънев 13 APR 2023 Евгений Кънев Снощи четох изказване на известен юрист и несъстоял се политик, че се движим бързо към края на парламентарната демокрация у нас. Всъщност, вероятно се движим, но не е бързо. Можем да кажем, че насилието над нея започна през 2009 г, когато президентът Първанов (Гоце) инженира избирателния закон с определен брой мажоритарни мандати, които да отидат при ГЕРБ, за да могат самостоятелно да управляват без БСП (начело с врага на Гоце) и за да се отпушат спрените еврофондове. И почти успяха - въпреки подкрепата в началото на Синята коалиция за правителство, ГЕРБ управляваха сами, като често вземаха решения срещу своите партньори. Следващият акт на насилие бе превратът - на два пъти - срещу самия ББ. През февруари 2013 г ББ бе свален с инсценирани бунтове за сметки за ток, а през май - Костинбродската афера му отне достатъчно мандати, за да позволи правителство на Орешарски и Пеевски - шеф на ДАНС. От днешна гледна точка може да се каже с голяма вероятност, че и двата акта са дело на Кремъл. Тези събития се развиват в контекста на новата му политика за превземане на Крим и заобикаляне на Украйна от руския газ. Затова и Пеевски - Ц.Василев са били гарантите за проекта Южен Поток, което е направило избирането на ДП условие за правителство. Това говори, че проектът Борисов се е отклонил от първоначалната му цел - дали заради ангажименти към Меркел, ЕНП или други играчи - ще се разбере в бъдеще. Но е проект, за овладяване на дясното политическо пространство у нас на мястото на старата “градска” десница. В Борисов - 2, “старата десница” под формата на РБ отново бе използвана - без да подозира за новите ангажименти, които ББ е поел към Кремъл, за да бъде “амнистиран” след шумния провал на Кабинета “Орешарски” и спрени еврофондове. Най-важният ангажимент - да преотстъпи президентския стол на посочен отвън човек. Но не само - спомнете си странния му обет да отиде на парламентарни избори, ако загуби … президентските. Задачата е била в Борисов - 3 да изгони всички прозападни политици от властта и да намести “руските патрЕоти”, които за пръв и последен път по команда се явиха обединени на изборите през 2017 г. И получиха ключови за руските интереси министерства на отбраната, туризма (Черноморието) и икономиката (оръжейната промишленост). А ББ да построи Турски Поток и забави интерконектора. В този процес, Радев още без власт и отговорности, явно е имал за задача да критикува постоянно Борисов, за да го държи отговорен, но никога за тези ангажименти, които изпълнява - като Турски/Руски поток. А за да не пречи САЩ - за построяването му е направена сделката с Тръмп за самолетите, но и за американската технология за Тръбата. От днешна гледна точка знаем, че след Магнитски, ББ е притиснат вече от две страни и търси опции за оцеляване. Идеалният вариант за него е хем да не бъде начело на властта, за да не носи отговорност към Кремъл ( и предпочита Радев да го прави), хем да има контрол върху нея, за да го търгува със САЩ и за да го предпазва от правосъдие. Така парламентарната демокрация е заложник на казуса на един човек. Той е и най-слабото място на Кремъл и руското влияние у нас. Защото ако се намери формула при която спасява кожата, това ще отпуши политическия процес и спаси парламентарната демокрация. И ПП-ДБ трябва да намери формулата.

А викаш ако го беше забавил ден два щеше да се осмисли ли.