Социолог: 6 или 7 политически партии влизат в следващия парламент

Социологът Геновева Петрова представи последното изследване на "Алфа Рисърч", проведено в периода 27-30 март между 1007 пълнолетни граждани от цялата страна. Публикувано е на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица, информира БНТ.

Избирателната активност, която е регистрирана към периода на провеждане на проучването е, че на изборите в неделя ще отидат да гласуват между 2,6 и 2,8 милиона души. Това се равнява на около 51 на сто от постоянно пребиваващите в страната гласоподаватели. Но ако се изчислява като дял от избирателните списъци от общия брой избиратели в списъците, всъщност е по-ниска - от порядъка на 43%, уточни социологът.

Съществена част от хората имат притеснение от ковид кризата, която може да повлияе до последния момент на решението им да гласуват. 10% от тези 2,8 милиона, решили да отидат до урните, много силно се притесняват от това, други 36 на сто - отчасти.

"Възможно е в дните преди изборите или в самия изборен ден да настъпи по-съществена динамика на спад в избирателната активност, която респективно би довела до по-съществено разместване на политическите партии", коментира Геновева Петрова.

В това проучване не е изследвана нагласата на карантинирани избиратели, но е факт, че има карантинирани избиратели, които ще бъдат затруднени да гласуват. От друга страна, имаме уверението на ЦИК, че изборната администрация ще направи максимума, за да могат те да подадат гласа си.

Социолог обясни защо избирателната активност е много важна

В началото на кампанията от "Алфа Рисърч" са измерили, че има около 450 000 души, които искат да гласуват, но все още не са решили кого да подкрепят. В последните дни на кампанията почти половината от тези 450 000 са направили своя избор в периода на предизборната кампания. Има и една съществена част избиратели, които заявяват, че ще продължат да обмислят своето решение и включително това би могло да доведе до решението им да не отидат да гласуват, коментира социологът.

Според избирателите, които имаме и избирателната активност, която от "Алфа Рисърч" прогнозират, в парламента ще влязат 6 или 7 политически партии. ГЕРБ и БСП са водещите партии. Специфичното при тях е, че в рамките на кампанията дистанцията между тях нараства. ГЕРБ запазва практически резултата си от началото на кампанията стабилен и устойчив, но БСП бележи лек отлив на избиратели.

Други две партии са в спора за третото място. Това са "Има такъв народ" и ДПС. Те са с много сближени резултати. Активността ще реши този спор.

"Ако се стигне до една по-ниска активност, тогава ДПС предвид силно мотивирания си електорат и не на последно място традиционно добавения вот от чужбина, ще има евентуално по-висока тежест в крайния резултат. Симпатизантите на "Има такъв народ" са по-скоро емоционално мотивирани, те са основно антисистемно насочени избиратели, които не се интересуват от политика и могат както бързо да се мотивират, така и бързо да се демобилизират. Една по-висока активност би била от полза за партията, но при една по-ниска активност това няма да работи в тяхна полза", коментира социологът.

Друга група са "Демократична България" и "Изправи се! Мутри вън". Това са партиите, между които се води най-активно борбата за протестния вот към момента. Тези две формации най-интензивно бележат ръст в хода на кампанията, но логиката на подкрепата при тях също е различна. "Демократична България" разчита на един относително лоялен електорат на партиите, които влизат в това обединение, и в хода на кампанията привличат допълнително подкрепа най-вече сред по-младите избиратели от по-големите градове. При коалицията около Мая Манолова тази партийна лоялност отсъства. Там вотът е подобен като за партията "Има такъв народ" и така както в хода на кампанията успя да събере подкрепа, едно неблагоприятно стечение на обстоятелствата с активността, това може да доведе отново до нейния спад, коментира Петрова.

ВМРО са на границата от 4% за представителство в парламента. Много интересна е цялата ниша на националистическите партии - ВМРО, "Воля" - НФСБ, партии като "Атака" и "Възраждане" - за тях тази кампания се превърна в своеобразна вътрешна битка за радикалния, за националистическия вот. Най-съществен ръст в хода на кампанията бележи коалицията между "Воля" и НФСБ.

Последвайте канала на