АФИС: БСП изпреварва с 27,4% ГЕРБ, които събират 26,1%, ДПС стабилно трети с 14,1%

В периода 10-15 май 2019 г. Агенция „АФИС“ проведе национално представително проучване на предварителните нагласи във връзка с предстоящите избори за членове на Европейския парламент. Интервюирани са пряко „лице в лице“ в домовете им 1604 пълнолетни български граждани в 126 населени места. Методът на регистрация е чрез случаен подбор по критерия „Най-близък рожден ден измежду пълнолетните лица в домакинството“. Предвид на близостта на очакваното събитие по-обстойно е проучено мнението на 1008 от интервюираните лица, които според нашия анализ е сигурно или почти сигурно, че ще гласуват идната неделя. Доверителният интервал на отклонение при възвратен подбор е ±1,17–2,73%. Проучването е проведено със собствени средства.

Данните свидетелстват за сравнително висока декларативна нагласа за участие на пълнолетните български граждани в предстоящите европейски избори. От 1604 интервюирани лица 1008 заявяват готовност, макар и в различна степен, да се явят пред урните идната неделя, което предпоставя избирателна активност от 62,8%. Това обаче следва да се интерпретира на базата на онези около 5,2 млн. пълнолетни български граждани, които живеят и пребивават постоянно в пределите на родината, и до които ние достигаме с нашите социологически инструменти и изследователски методики. Спрямо избирателния списък на ЦИК (6,4 млн. души), тази активност ще се движи в границите на 33-35%.

Нашата прогноза е, че идната неделя ще гласуват между 2,1 и 2,3 млн. души, което прави именно активност от цитирания порядък.

Първият коментар тук е по адрес на т.нар. „големи“ – БСП и ГЕРБ. Преди месец, тоест преди горещата фаза на кампанията, двете формации разпределяха помежду си общо над 60% от всички гласове. Сега този дял е спаднал с 10 на сто. Регистрираме нетипично висок дял на малки партии и независими кандидати, които получават около 1% и повече.

Едно от възможните обяснения на този феномен дават данните от отговорите на въпроса за мотивацията за гласуване. 6,6% от интервюираните и заявили че ще гласуват за партия или коалиция, отиват на тези избори с мотива „За да попреча на определена партия да спечели“. Почти в равна степен този дял се разпределя именно между БСП и ГЕРБ. На практика протестният вот срещу „големите“ намира прием в лицето на редица по-малки партии и коалиции и дори някои независими кандидати.

С оглед на близките дялове е важно да се отбележи, че двете формации се ползват с различна степен на мобилизация на своите привърженици. Анализът на данните показва, че въпреки минималната преднина на БСП за България, електоралният корпус на управляващата партия е по-силно мобилизиран, което може да резултира и в размяна на местата.

Вторият коментар е относно резултатът на Коалиция за България. На електоралния въпрос, зададен отворено (без посочване на имена на партии и кандидати) или затворено (с посочване на имена на партии и кандидати), 71% от потенциалните гласоподаватели на тази коалиция декларират нагласа да подкрепят БСП, но при теста с бюлетината избират Коалиция за България.

Невъзможно е да се направи прогноза по този въпрос, тъй като до изборния ден нещата могат да се променят в резултат на финалните щрихи на кампанията. Както посоката, така и мащабът на такава евентуална промяна ще останат неизвестни до последния момент.

Третият коментар е относно данните за малките партии и кандидати (около 1%). Няма как да не се спомене, че сумарно вотът за всички тези партии, коалиции и независими кандидати е 2 пъти повече в сравнение с предходните Евроизбори. До голяма степен може да се каже, че това също е протестен вот, или вот срещу статуквото, който обаче едва ли ще се реализира в мандати.

Четвъртият коментар е за онези интервюирани, които са предпочели варианта „Не подкрепям никого“. От опит знаем, че този дял в анкетни проучвания е силно преувеличен заради по-високата му престижност в сравнение с варианта „Няма да гласувам“. Анализът на профила на интервюираните лица обаче разкрива, че близо две трети от тази подизвадка или със сигурност няма да гласуват, или по-скоро няма да гласуват.

Нашата прогноза по този въпрос е, че делът на онези гласоподаватели, които в изборния ден ще маркират квадратчето в бюлетината „Не подкрепям никого“, няма да надхвърли 2,6%, имайки предвид, че на Парламентарни избори 2017, този дял е бил 2,3%.

Преизчисленият резултат при тази хипотеза ще изглежда по следния начин:

С други думи кръгът на „заподозрените“ призьори в следващия Европейски парламент се изчерпва с трима сигурни играчи и двама под въпрос.

Предизвестен ли е победителят на предстоящите избори? Отговорът е – по никакъв начин. Преди всичко заради късата дистанция между двете водещи формации – БСП и ГЕРБ, която е в рамките на допустимата статистическа грешка. Освен това при анализа на данните следва да се вземе предвид и степента на мобилизация на основните партийни ядра, който беше споменат и преди това, а той сочи следното:

          Сигурни       Колебаещи се

БСП      66,2%           33,8%
ГЕРБ    70,5%           29,5%
ДПС     72,0%           28,0%
Воля    57,4%           42,6%
ВМРО   69,1%          30,9%

Видно е, че ГЕРБ е постигнал по-висока степен на мобилизация на своите избиратели в сравнение с основния си конкурент. Най-висока е мобилизацията по традиция на ДПС, но и ВМРО много успешно е провела кампанията си.

ГЕРБ, освен скритите си предимства, с които се ползва всяка управляваща партия, разполага с още едно – Коалиция за България, която отнема гласове от БСП. Иронията тук обаче е, че Коалиция за България е скрито предимство и за БСП, ако тя съумее да си „прибере“ в последния момент гласовете, които при други обстоятелства безусловно биха били в нейна полза.

Колебанията в електоралния сектор на ГЕРБ са в три посоки – дали да се гласува за ГЕРБ, дали да се гласува за друга партия, дали да се гласува изобщо. В сектора на БСП тези колебания са редуцирани до два варианта – дали да се гласува за БСП или дали да не се гласува. На практика успехът на ГЕРБ е зависим и от кампанията на други партии, а успехът на БСП е зависим единствено от нейните собствени сили, и доколко тя е успяла да „преведе“ по-далечните евро теми на своите гласоподаватели. Не трябва да се забравя, че когато опре до избори за Европейски парламент, електоратът на БСП традиционно е по-ниско мотивиран отколкото при парламентарни избори. Това ясно се вижда от горното процентно разпределение.

Независимо от високото ниво на декларативност на потенциални гласове в полза на партия „Воля“ вотът за тази партия е несигурен предвид на сравнително по-ниската степен на мобилизация. Обратно – вотът за ВМРО може изненадващо да се покачи на по-високи стойностни нива, тъкмо заради по-високата степен на мобилизация. Предвид обаче на това, че мандатите се разпределят между преминалите прага от 5,88%, но този праг се изчислява, след като се елиминира делът на избралите опцията „Не подкрепям никого“, и двете партии разполагат с потенциални, макар и не съвсем сигурни, шансове да се намесят при окончателното оформяне на картината от изборите.

Коментари

  1. 2019.05.23 | 17:49

    Тази агенция не беше ли на червен Кольо и кармазъ Стойчо? Пак са питали само червените бабета дето още си мислят че Слънцето се върти около Земята....

  2. 2019.05.23 | 16:16

    Нека отново Бай Гюро ви разясни изборите: ГЕРБ бият БКП/БСП-терористи с 10%.

    1. 2019.05.23 | 17:24

      Бай Гюро винаги познава и много ме кефи. Браво.

  1. 1

Напиши коментар

Избори

още

Спорт

още

Водещи новини

още

Още новини

още

Най-четени

Най-коментирани

Избори

още

Анкета

Кое е събитието на седмицата?

Кое е събитието на седмицата?

Вашите лични данни

Ние събираме и обработваме Вашите лични данни.

За осигуряване на правата ви по GDPR, молим за Вашето съгласие.

Ще използваме данните за осигуряване на по-доброто Ви преживяване на нашите сайтове.

Ако натиснете бутона Приемам всички, ще дадете съгласието си на нас и на всички трети страни, описани детайлно в Политиката за поверителност и Политиката за бисквитките.

Защо е необходимо моето съгласие?

НАСТРОЙКИ ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТ

  • Нормално функциониране на сайтовете
    Не е зададено

    Тези данни са стриктно необходими за нормалната работа на сайтовете и мобилните ни апликации. Чрез тях можем да удостоверим самоличността Ви като логнат потребители, да Ви покажем по-добре съдържанието, да заредим сайта по-бързо, да защитаваме сайтовете и Вас от посегателства.

    Такива данни например са данните от сесията Ви – информация дали сте логнат, кеширано съдържание и други.

    Тук попадат и данните, свързани с идентифицирането Ви във връзка с регистрация за използване на наша услуга.

  • За изпълнение на нашите услуги
    Не е зададено

    Някои от услугите ни, като електронната търговия, изискват да споделите с нас лични данни. Използваме ги за да можем да изпълним договора си с Вас, за продажба и доставка на предлаганите от нас стоки.

    Други предлагани от нас услуги са възможностите да добавяте новина, коментари, снимки или видеа. Използваме личните Ви данни, която ни дава възможност да Ви идентифицираме и при необходимост – да модерираме добавеното от Вас съдържание.

  • За измерване
    Не е зададено

    Събираме информация за Вашето използване на съдържанието и я комбинираме с предишно събрана, за да измерим, разберем и отчетем Вашето използване на услугите ни.

    Тази цел не включва персонализиране и профилиране.

  • За подбор, доставка и отчитане на реклами
    Не е зададено

    Събираме информация и я комбинираме с предишно налична, за да подберем и Ви доставим релевантна реклама и за да можем да измерим доставката и ефективността й. Това може да включва предварително събрана информация за Вашите предишни интереси към подбрани реклами, обработка на данни за поведението Ви, когато рекламата Ви е била показана, колко често Ви се показват дадени реклами, къде и кога са Ви били показани, дали сте предприели действие свързано с рекламата, включително клик на рекламата и направена покупка.

    Тази цел не включва персонализиране и профилиране.

  • За подбор, доставка и отчитане на съдържание
    Не е зададено

    Събираме информация и я комбинираме с предишно събрана, за да подберем и Ви доставим релевантно съдържание и да измерим доставката и ефективността му. Това може да включва предварително събрана информация за Вашите интереси към съдържанието, обработка на данни за показаното Ви съдържание, колко често или за колко време е било показано, дали сте предприели действие, свързано със съдържанието, включително клик на съдържанието.

    Тази цел не включва персонализиране и профилиране.

  • За персонализация и профилиране
    Не е зададено

    Събираме и обработваме информация за използването на услугите ни за последващо сервиране на персонализирана реклама и/или съдържание в друг контекст, напр. други сайтове и мобилни апликации, след време.

    Типично, съдържанието и поведението Ви на сайта/мобилната апликации се използва за създаване на заключения за Вашите интереси, чрез които се управлява бъдещият избор на сервирани реклами и/или съдържание.

  • По възложение и за проекти на трети страни
    Не е зададено

    При конкретни проекти по възложение на трети страни събираме Ваши лични данни, които им споделяме за осъществяване целите на проектите им. Детайлна информация за целите може да намерите в Общите условия на всеки конкретен проект, който ще Ви бъдат предоставени за получаване на Вашето съгласие.

    Понякога използваме личните ви данни, за да Ви информираме за игри и промоционални оферти на Спортал и/или на трети страни – Партньори на Спортал.

    За изпълнение на тази цел, събираме Ваши лични данни, за да Ви информираме за наши или на трети страни, наши партньори, инициативи, промоции, игри, оферти и други.

    За всички описани по-горе цели можем да използваме инструменти на трети страни.

  • За Директен маркетинг
    Не е зададено

    За да Ви изпращаме винаги актуална и полезна информация за нашите инициативи, събираме данни като адрес на електронна поща или друг начин за контакт с Вас – Viber, Skype, Messenger профил или такъв в друга комуникационна платформа.