Кой ще плати сметката при масови лични фалити?

Нов проект на Закон за несъстоятелност на физически лица е публикуван за обществено обсъждане от Министерството на правосъдието. 

Финансистът Лилия Димитрова, която е председател на Асоциацията за управление на вземанията, подчерта пред Bulgaria ON AIR, че е важно да не бъде претупано нещо, само защото е част от Плана за възстановяване и устойчивост. 

"В този текст не са отразени нашите бележки. Едната е свързана с условията на обявяване на частен фалит. Настоящият закон предвижда 10 минимални работни заплати. Ако имаш задължения за 10 хил. лева или в съвкупност, можеш да входираш молба в съда. Предишният закон предвиждаше 24 минимални работни заплати. Основната част от потребителските кредити са над 10 хил. Това означава, че всеки с кредит може да обяви фалит. Кой ще плати сметката след това? По-висок кредитен риск, по-високи лихви към съвестните потребители", коментира тя.

Личният фалит ще бъде доброволна опция за хора с имущество

"Преди няколко години беше приет закон за 10-годишна давност на кредитите. Беше приет с презумпция, че ще бъде временна мярка. Сега имаме абсолютна давност, която се запазва, имаме частен фалит и несеквестируемост на имуществото. Това го има само в България", каза още Димитрова в "България сутрин".

Финансистът подчерта, че имаме рекордно ниски нива на необслужване кредити в търговските банки - 1,9%. Според Димитрова банковата ни система е изключително стабилна и е странно защо искаме да приемем закон за личния фалит с толкова минимални изисквания за обявяването му. 

"Всички последващи мерки трябва да бъдат съобразени добре с реалността в страната, за да не предполагаме. Хората, обявили личен фалит, няма да могат да управляват дружества. Синдикът ще се разпорежда с цялото имущество на хората, обявили частен фалит, срещу заплащане. Хем човекът няма пари да си плаща кредите, но има пари да си плаща на синдик", допълни гостът.

Последвайте канала на