Васил Велев: Искаме изобщо да няма минимална работа заплата

Тристранката не постигна съгласие за 1077 лв. минимална заплата от 1 януари догодина.

"За втора поредна година минималната заплата се определя по формула, записана в Кодекса на труда и тези обсъждания са един безсмислен ритуал. Едни синдикати излъгаха едни депутати, че така пишело в Директивата. Заплатата вече е на много високо ниво от миналата година - 780 лв. Като добавим 26% от брутната, отива над 1000 лв. Имаме 38% ръст на минималната работна заплата за 2 години при 3,8% ръст на БВП. Това е лошо, защото следващата година към тези, които ще работят на минимална или близка до нея, ще преминат половината от работещите", заяви председателят на АИКБ Васил Велев в "Денят ON AIR".

"Взехме данни за всички, които се осигуряват по трудов договор и ги подредихме. Половината работещи българи на трудов договор се осигуряват на минимална работна заплата, плюс 186 лв. Това са данни от НОИ. Това е ненормална ситуация, която награждава мързеливите и отнема средства от високо и средно квалифицираните. Когато някой получава нещо, което не е изработил, някой, който е работил, не го получава. Това е вредна политика, която кара хората да работят по-малко, вместо да ги мотивира да работят повече", допълни Велев за Bulgaria ON AIR.

По думите му не би трябвало да има минимална работна заплата, за да се стараят повече хората в труда си.

Тристранката не постигна съгласие за 1077 лева минимална заплата от 1 януари догодина

"Надяваме се най-после да стигне до Конституционния съд този проблем. Ако четем директивата на ЕС, няма друга икономика, където да се стремят минималната заплата да е половината от средната. Прилагайки директивата, при нас минималната трябва да е максимално 800 лв. Тя е 933 лв. сега и ще стане 1077 лв. Ние искаме изобщо да няма минимална заплата, защото е правилно хората да работят и да се стремят за повече за труда си. За минимална заплата в света работят между 5% и 7%, а при нас ще минат 50%", коментира гостът.

Според Велев е възможно да не успеем да отговорим на критерия за бюджетен дефицит.

"Ние имаме 2 варианта - или да се вдигнат данъците на хората и да се стегнира икономиката и да се скрие в сивия сектор, или да се намалят разходите. Ние избираме второто. Трябва да се намалят разходите, защото прекомерно са нараснали в пъти повече от инфлацията последните 2 години. В сектор "държавно управление" за година са увеличени средствата за заплати с 27% при инфлация от началото на годината от 1%. Ние се стремихме да ограничим инфлацията, за да отговорим на на изискванията за членство в Еврозоната, сега отиваме натам да не отговорим на критерия за бюджетен дефицит", посочи той.

Последвайте канала на