Тристранката не постигна съгласие за 1077 лева минимална заплата от 1 януари догодина

По време на обсъждането проектът беше подкрепен от синдикатите, а работодателите се обявиха "против".

Създава се работна група в Министерството на труда и социалната политика, за да се постигне съгласие между социалните партньори за определяне на минималната работна заплата за страната за 2025 г., стана ясно още на брифинга.

Заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество приключи без постигнато съгласие по проекта на постановление на Министерски съвет, според който минималната работна заплата (МРЗ) се увеличава с 15,4% от 1 януари 2025 г., или сегашните 933 лева достигат 1077 лева. След години на спорове между бизнес, синдикати и държава, според проекта тя вече се изчислява като процент от средната за страната.

Ръстовете на доходите и на МРЗ през последните години не само в България са повече и ние не сме първи като общ ръст на МРЗ, каза Пламен Димитров, президент на КНСБ. Димитров посочи, че в КНСБ са съпоставили данни от Евростат за миналата година и за предходни години, които показват съотношението между законоустановените МРЗ спрямо средните брутни заплати, и са установили, че в България това съотношение за 2022 и 2023 г. е най-ниско сред държавите, в които има законоустановена МРЗ. По думите му нарастването на МРЗ не пречи на конкурентоспособността на икономиката, в момента в страната има едни от най-ниските нива на безработица, броят на нискоквалифицираните работници, които се наемат на МРЗ, се увеличава и по този начин се стимулира заетостта, от което се повишава потреблението и има ръст в икономиката

Сумата от 1077 лв. МРЗ прави 836 лв. нетна заплата, каза икономистът от КТ "Подкрепа" Атанас Кацарчев. МРЗ е ниво на възнаграждение, под което не може да се пада, а това, че мерим с брутната средна – знаем как се измерва тя. Още сме на дъното на Европа по отношение на подоходните неравенства, заяви Кацарчев, като даде за пример почасовото заплащане на българските студенти в САЩ, които получават 16-20 долара на час за бране на боровинки и това според него е една от причините в страната ни да липсва работна ръка.

Работодателите се обявиха против правителственото предложение. Предлагаме за следващата година да не се определя нов размер на МРЗ, докато не се транспонира директивата на Европейския съюз за адекватни минимални работни заплати, посочи Васил Велев, председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България.